Решение № 2794 от 19.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2794 гр. Пловдив, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330101830 по описа за 2023 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.227, ал.1 във връзка с чл.234 от ЗОВСРБ, чл.199 от ЗОВСРБ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът М. С. Б. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 18 743, 60 лева, представляваща разликата между изплатения и действително полагащия се на ищеца нетен размер на полагащото му се обезщетение по чл.227, ал.1 във връзка с чл.234 от ЗОВСРБ в размер на 20 брутни месечни възнаграждения, както и сумата 8 153, 90 лева, представляваща разликата между изплатения и действително полагащия се на ищеца нетен размер на полагащото му се обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 г. - общо 203 дни, заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът Военно формирование 33990 – гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговори на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени 1 доказателства се установява, че действително ищецът е служил в Българската армия повече от 20 години, последно – като Началник на щаба на Военно формирование 52630 – гр.

Пловдив (което не притежава финансова автономия, а е структурно звено от ответното Военно формирование, което е разпоредител с бюджетни кредити), до 13.01.2023 г., считано от която дата е било прекратен Договорът за военна служба и ищецът е бил освободен от длъжност, от военна служба и зачислен в запаса, на основание чл.146, т.2, чл.161, т.2 и чл.169 от ЗОВСРБ – придобито право на пенсия при условията на чл.69, ал.4 от КСО със Заповед № ****/***** г. на *********** и отчислен от списъчния състав със Заповед № ****/******* г. на ***** на Военно формирование 52630 (с която е било разпоредено и да се изплатят на ищеца от Отделение „*******“ на Военно формирование 32990 – гр. Пловдив полагащите му се обезщетения за неползван платен годишен отпуск за 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 г. - общо 203 дни в размер общо на 30 847, 88 лева, обезщетение при освобождаване от военна служба за прослужени 20 години, 5 месеца и 9 дни в размер на 63 824 лева, обезщетение за неизплатен вещеви лимит съгласно лимитна книжка за 2022 и 2023 г. в размер общо на 727, 95 лева, както и еднократно парично доволствие за прослужени десет и повече години в размер на 850 лева).

Както се установява от заключението от ******* г. на вещото лице по *** С. К., брутното месечно възнаграждение на ищеца за предхождащия освобождаването му от служба пълен отработен месец (декември 2012 г. – което именно възнаграждение следва да бъде използвано като база за изчисление на размерите на полагащите се обезщетения) е било в размер на 4 128, 38 лева, действително дължимият размер на обезщетението по чл.227, ал.1 във връзка с чл.234 от ЗОВСРБ е 82 567, 60 лева, на ищеца са били изплатени 63 824 лева и са останали дължими 18 743, 60 лева, а действително дължимият размер на обезщетението за неползван платен годишен отпуск е 35 916, 99 лева, от тях са били изплатени на ищеца 27 763, 09 лева и са останали дължими 8 153, 90 лева.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери на разликите между изплатените му и действително дължимите размери на полагащите му се обезщетения по чл.227, ал.1 във връзка с чл.234 от ЗОВСРБ и по чл.199 от ЗОВСРБ съвпадат с установените от *** действително дължими, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху двете главници от 03.02.2023 г. – датата на подаването на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 2 800 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив – 1 075, 90 лева ДТ и 50 лева депозит за ***.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА Военно формирование 32 900, ЕИК 1220034255, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, Площад „Съединение“ № 1, представлявано от ***** ******* Я.

А. М., ДА ЗАПЛАТИ НА М. С. Б., ЕГН **********, от гр. П., бул. „********“ № ****, ет.**, ап.***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „**********“ № ***, офис ***, адв. Т. П., СУМАТА 18 743, 60 лева, представляваща разликата между изплатения и действително полагащия се на ищеца нетен размер на полагащото му се обезщетение по чл.227, ал.1 във връзка с чл.234 от ЗОВСРБ в размер на 20 брутни месечни възнаграждения; СУМАТА 8 153, 90 лева, представляваща разликата между изплатения и действително полагащия се на ищеца нетен размер на полагащото му се обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 г. - общо 203 дни, ЗАЕДНО СЪС законната лихва ВЪРХУ ДВЕТЕ ГЛАВНИЦИ, НАЧИНАЯ ОТ ******** г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 2 800 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив - 1 075, 90 лева държавна такса И 50 лева депозит за ***.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3