Решение № 3045 от 22.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3045 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100507064 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 23.04.2023 г., постановено по гр. д. № 3090/2022 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от З. М. В. и С. М. В. срещу „Топлофикация София” ЕАД иск с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на сумата 2993,34 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.03.2001 г. до м. 04.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.11.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 535,47 лева – мораторна лихва за периода от 01.05.2001 г. до 19.12.2011 г., които суми са предмет на принудително изпълнение по изп. Д. № 20128380410671 на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС.

Решението е обжалвано от ищците З. М. В. и С. М. В. като неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи предявения иск. В жалбата се излага възражение, че неправилно съдът е приел, че отправените от страна на ответното дружество искания съставляват действия, водещи до прекъсване на започналата да тече погасителна давност, както и че не е взета предвид настъпилата перемпция в рамките на изпълнителното производство. Сочи се, че от последно извършените валидни 1 изпълнителни действия по отношение на всеки от длъжниците /респ. на 04.10.2016 г. по отношение на З. В. и на 18.07.2017 г. по отношение на С. В./ не са извършвани други изпълнителни действия, които да са годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност, в срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, поради което изпълнително производство е било перемирано на 29.10.2017 г.. Поддържа се, че след настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК последващите изпълнителни действия се явявали недопустими и не произвеждали правно действие по отношение на страните по вече прекратеното изпълнително производство, поради което погасителната давност не е била прекъсната с тяхното извършване. С оглед на това считат, че към датата на предявяване на исковата молба, съответно към приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, погасителната давност за вземането е изтекла.

С писмения си отговор въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, с която З. М.

В. и С. М. В. са предявили срещу „Топлофикация София” ЕАД искове за признаване за установено, че не дължат сумата 2993,34 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.03.2001 г. до м. 04.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.11.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 535,47 лева – мораторна лихва за периода от 01.05.2001 г. до 19.12.2011 г., представляващи остатък от сумите по изпълнителен лист от 31.05.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 1378/2012 г. на Софийски районен съд, въз основа на който изпълнителен лист за тези суми е образувано изп. дело № 20128380410671 по описа на ЧСИ М.Б..

В исковата молба се твърди, че горепосоченото изпълнително дело е било образувано по молба на „Топлофикация София” ЕАД въз основа на издадения на 31.05.2012 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1378/2012 г. на СРС, с който ищците са били осъдени да заплатят солидарно на ответника сумата 2993,34 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м. 03.2001 г. до м. 04.2011 г., и сумата 1873,14 лева – мораторна лихва за периода от 01.05.2001 г. до 19.12.2011 г., ведно с разноските по делото. Ищците твърдят, че не дължат сумите, предмет на образуваното срещу тях изпълнително производство, тъй като вземанията на ответника са погасени по давност. Твърдят, че в периода от 18.07.2017 г. до 18.07.2019 г. не са извършвани никакви валидни изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, на 18.07.2019 г.

Всички извършени след тази дата изпълнителни действия били недопустими и не произвеждали правно действие по вече прекратеното изпълнително производство.

Сочат, че приложимият давностен срок в случая е тригодишен, тъй като се касае за 2 периодични плащания, установени въз основа на заповед за изпълнение, а не въз основа на със съдебно решение. С оглед на това жалбоподателите считат, че от датата на последното валидно извършено изпълнително действие /18.07.2017 г., когато са изпратени запорни съобщения до различни търговски банки/ тригодишният давностен срок е изтекъл на 18.09.2020 г., поради което остатъкът от вземането по изпълнителния лист е погасен по давност.

В писмения си отговор ответникът „Топлофикация София” ЕАД оспорва исковете. Излага довод, че след като вземането срещу ищците е установено след проведено заповедно производство и издаден изпълнителен лист, давността е 5 – годишна съгласно чл. 117, ал. 2 от ГПК. Твърди, че давността е била прекъсната с образуването на изпълнителното производство на 22.11.2012 г., а след това тя е била многократно прекъсвана с извършените изпълнителни действия по делото, описани в отговора, от предприемането на което и да е от тях не е изтекъл 5 –годишен давностен срок.

Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 439 от ГПК.

С отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК се предоставя възможност на длъжника да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо на изпълнителното основание, т.е. новонастъпили факти. В случая правна квалификация на предявените претенции по чл. 439 от ГПК се извежда от твърденията на ищците, че срещу тях е образувано изпълнително производство от ответника – взискател за вземания по издаден изпълнителен лист, и че не дължат на ответника сумите по изпълнителния лист поради това, че вземанията са погасени по давност, изтекла след издаването на изпълнителния лист.

Процесните вземания, които са предмет на принудителното изпълнение срещу ищците, са установени с влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1378/2012 г. на СРС. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са приравнени на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давностният срок за процесните вземания е петгодишен. Към момента на образуване на изпълнителното производство по изп. дело № 20128380410671 на ЧСИ М.Б. давността не е била изтекла.

По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Съгласно даденото с ППВС № 3/ 18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/ 2013 г.

3 на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. С цитираното ТР е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г. По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. във връзка с течението на давността, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, е постановено ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК, в което е прието, че погасителна давност на тече докато трае изпълнителния процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК.

В случая изпълнителното дело, вземанията по което са предмет на предявените искове по чл. 439 от ГПК, е образувано през 2012 г., т.е. преди приемането на 26.06.2015 г. на ТР по тълк. д. № 2/2013 г., поради което и оглед на дадените с него разяснения, следва да се приеме, че давността по отношение на тези вземания е започнала да тече след 26.06.2015 г. С оглед на това, за да се направи извод дали давността за процесните вземания е изтекла към момента на предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, следва да се установи дали в периода на течение на давността, считано от 26.06.2015 г. до предявяване на иска, са настъпили факти, водещи до прекъсване или спиране на давността.

Съгласно чл. 116, б. „в” от ГПК давността са прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая от материалите по приложеното изп. дело № 2012838041067 по описа 4 на ЧСИ М.Б. се установява, че след 26.06.2015 г. /моментът, от който е могла да тече погасителна давност/ в изпълнителното производство са били предприети следните изпълнителни действия, прекъсващи давността, а именно:

По отношение на длъжника С. М. В.:

На 03.06.2016 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на С. В. и З. В.;

На 20.09.2016 г. е изпратено запорно съобщение да „Юробанк България” АД за налагане на запор върху банковите й сметки, получено на 04.10.2016 г.

На 18.07.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „ОББ” АД за налагане на запор върху банковите й сметки, връчено на 26.07.2017 г. Видно от писмо от „ОББ” АД по сметката на същата не са налице суми, които да бъдат запорирани. Въз основа на молба на взискателя на 12.08.2020 г. е изпратено ново запорно съобщение до „ОББ”АД за налагане на запор върху банковите й сметки, връчено на 14.08.2020 г.

Всяко едно от тези изпълнителни действия е прекъснало давността за вземането по отношение на ищцата С. В., като от последното такова действие - налагането на запора на 14.08.2020 г., до предявяването на иска на 24.01.2022 г., а и до приключването на устните състезания пред настоящата инстанция, не е изтекъл 5 – годишния давностен срок. С оглед на това вземанията срещу ищцата С. В. не са погасени по давност и предявеният от нея иск по чл. 439 от ГПК е неоснователен.

По отношение на длъжника З. М. В.:

На 30.10.2015 г. е вписана възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот;

На 20.09.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк” АД за налагане на запор върху банковите му сметки, връчено на 04.10.2016 г. Предприемането на всяко от тези изпълнителни действия спрямо длъжника З. В. е прекъснало давността за вземанията, предмет на изпълнителното производство. След последното извършено спрямо този длъжник изпълнително действие /налагането на запора на 04.10.2016 г./ действително не са предприети други изпълнителни действия. Но в рамките на 5 – годишния давностен срок, считано от 04.10.2016 г., този длъжник е депозирал по изпълнителното дело молба вх. № 09067/20.02.2019 г., в която е заявил, че желае да започне заплащане на задълженията си по посоченото изп. дело, с искане за разсрочено плащане на същите съобразно предложен от него погасителен план. Това изявление на длъжника З. В. следва да се приеме като признание на вземанията на кредитира по смисъла на чл. 116, б. „а”от ЗЗД. Тази молба, съдържаща искане за разсрочване на изпълнението на вземанията по изпълнителното производство, представлява ясно и недвусмислено изявление на длъжника за конкретен дълг /този, който е предмет на принудителното изпълнение/. След като е депозирана до съдебния изпълнител и 5 приложена по изпълнителното дело, безспорно молбата е станала достояние на ответника като взискател. Така признанието на длъжника З. В., обективирано в молбата му от 20.02.2019 г. по изпълнителното дело, на свой ред е прекъснало давността за вземанията, предмет на изпълнителното производство. От този момент до предявяването на иска, а и до приключване на устните състезания в настоящото въззивно производство, не е не е изтекла петгодишната давност за вземането по изпълнителния лист, чиято недължимост е предмет на предявения иск по чл. 439 от ГПК.