Решение № 902 от 07.04.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 6438/2025
- Вид
- Решение № 902
- Подписан
- 07.04.2026
- Състав
- ИВЕЛИНА ЛЕНКОВА МАВРОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101, ал. 1 · Закон за държавния служител
- чл. 2, ал. 1 · Закон за държавния служител
- чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 · Закон за държавния служител
- чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 · Закон за държавния служител
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 207, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 902 гр. Бургас, 07.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120106438 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Агенция „М.”, адрес: ***, представлява от ***, чрез ТД М. – Бургас, адрес: гр. Бургас, ул. ****, действаща чрез пълномощника си юрисконсулт ****, против Н. К. К. - М. с ЕГН **********, адрес: гр.
****, с която се претендира осъждането й за заплащане на следните суми: сумата от 3 043 евро /5 951. 59 лв./ - главница, представляваща установената щета на бюджета от неначислените и несъбрани дължими такси в резултат на незаконосъобразното поведение на служителя, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.12.2022 г., до окончателното изплащане на сумата и сумата от 3 043 евро /5 951.
59 лв./ - главница, представляваща установената щета на бюджета от неначислените и несъбрани дължими такси в резултат на незаконосъобразното поведение на служителя, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 19.01.2023 г., до окончателното изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения, че ответницата е държавен служител към момента на деликта, назначена на длъжност митнически *** със заповед № 3951/18.04.2018 г. на директора на Агенция М. в структурата на М. Бургас, като след преобразуването й ответницата била преназначена 1 на длъжността *** в Териториална дирекция Южна морска на Агенция М., а впоследствие и в преобразуваната ТД на АМ в ТД М. Бургас.
Според присъствената форма и разпределение на работните места при звено 3 на МП Л. за периода от 08. 00 часа до 20. 00 часа на 21.12.2022 г. ответницата е изпълнявал служебните си задължения на работно място Трасе 3 - Изход тежкотоварни автомобили. На посочената дата служителят при проверка на тежкотоварен автомобил – турски с рег. № ***, е генерирал нулеви квитанции с вписано разрешително образец 5, вместо необходимото разрешително образец 4а, и не е пристъпил към продажба на разрешително образец 4б. По този начин ППС е пропуснато в посока изход от Република България, без да бъде събрана дължимата такса от 3 000 евро съгласно чл.
99, ал. 1, т. 2 от Тарифа № 5 и дължимата такса от 43 евро съгласно чл. 2, т. 3 от Тарифа за таксите. Така и според присъствената форма и разпределение на работните места при звено 3 на МП Л. за периода от 20. 00 часа на 18.01.2023 г. до 08. 00 часа на 19.01.2023 г. ответницата е изпълнявал служебните си задължения на работно място Трасе 3 - Изход тежкотоварни автомобили. На посочената дата служителят при проверка на тежкотоварен автомобил – турски с рег. № ***, е генерирал нулеви квитанции с вписано разрешително образец 5, вместо необходимото разрешително образец 4а, и не е пристъпил към продажба на разрешително образец 4б. По този начин ППС е пропуснато в посока изход от Република България, без да бъде събрана дължимата такса от 3 000 евро съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2 от Тарифа № 5 и дължимата такса от 43 евро съгласно чл. 2, т. 3 от Тарифа за таксите. С това свое поведение К. не е осъществила ефективен документен контрол на представените документи за курса на процесното ППС за трети страни, не е събрала дължимите се такси, с което е нарушила чл. 4, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Правилата, утвърдени със Заповед № ЗАМ841/03.12.2012 г. на директора на Агенция М., нарушила е чл. 15, ал. 2, т. 15, предл. посл. и чл. 15, ал. 4 ЗМ, не е изпълнила разпоредбите на чл. 17, т. 8 от Наредба за ГКПП, приета с ПМС № 104 от 20.05.2022 г., нарушила е вменените й в длъжностната характеристика, която й е надлежно връчена, преки задължения, не е спазил разпоредбите на т. 3, т. 5, т. 6 и т. 11 от Кодекса за поведение на митническия служител, с което е осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл. В случая е налице форма на вината груба небрежност. Ответницата в качеството си на митнически служител е имал задължение по служба да извърши контрол/проверка и администриране/събиране на дължимите такси от преминаващи тежкотоварни автомобили през МП Л., като спазва Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим. К. била поканена да възстанови нанесена щета на бюджета в размер на 6 086 евро /12 172 лв./– главница, представляваща сбора от неначислените и несъбрани дължими такси. Писмото било получено лично от нея на 05.05.2023 г., но плащането не било постъпило, поради което и се завява настоящата осъдителна претенция.
2
Правното основание на заявените искове е чл. 101, ал. 1 във вр. с ал. 3 и чл. 102 от ЗДСл във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответница, с който е оспорен иска, като излага доводите се за неговата неоснователност. Излага се, че липсва умисъл от нейна страна, което е основание за възникване на имуществената й отговорност. Сочи в тази връзка, че в дадените от нея обяснения е посочила, че са касае за недоглеждане от нейна страна поради интензивния трафик и натрупаната умора, като обичайната практика била да зареждат входяща квитанция, с цел това да допринесе за по-бързата обработка на товарните автомобили. Наред с това излага, че е нямало как да издаде разрешително 4б, поради наличието на спогодба между МТИТС и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласно което на турските превозвачи била дадена възможност да предоставят тези разрешителни вместо да ги купуват. В тази връзка се излага, че след писмо на директора на АМ от 2017 г. няма продадени повече такива разрешителни, тъй като противното би означавало нарушение на правата на турските превозвачи и подадените им указания. Също търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото между страните няма спор, че ответницата е имала качеството на държавен служител по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДСл към 21.12.2022 г. и 19.01.2023 г., както и че на посочените дати е изпълнявала служебните си задължения съгласно присъствената форма и разпределение на работните места при звено 3 на МП Л.. Не се спори също така, че според присъствената форма и разпределение на работните места при звено 3 на МПС Л. за периода от 20 часа на 21.12.2022 г. до 08 часа на 22.12.2022 г. ответницата е била на смяна и е изпълнявал служебните си задължения на Трасе 3 Изход тежкотоварни автомобили, както и на 18.01.2023 г. от 20 часа до 08 часа на 19.01.2023 г.
От приложения доклад на ***ата в Агенция М. се установява, че на 21.12.2022г. на митническия пункт, трасе 3 Изход тежкотоварни автомобили, при ответницата е пристигнал турски товарен автомобил, който извършвал превоз от България за Ирак.
Митническият служител е генерирал нулева квитанция, след като е регистрирал автомобила в модул ТПРР. Вписал е разрешително образец 2, вместо нужното разрешително образец 4а и не е пристъпил към продажба на разрешително 4b. Така според ***ата на М.та, ППС е пропуснато в посока изход от страната, без да се събере дължимата такса от 3000 евро, според чл. 99, ал. 1, т. 2 от Тарифа № 5 и дължимата такса от 43 евро, съгласно чл.2, т.3 от Тарифа за таксите. Ответникът е превел декларацията в състояние "Освободена за незабавно напускане и "Износът 3 осъществен“, и е отбелязано, че декларацията "съответства". Същото се отнася и до датата 19.01.2023 г. отново относно турски товарен автомобил пътувал от България за Азарбейджан. В обясненията си по случая К. е заявил, че тогава трафикът е бил засилен и натоварен, като превозното средство е било обработено с неправилното разрешително поради недоглеждане на всички съпътстващи документи. В доклада като извод е записано, че като е като е издал разрешително образец 5, ответникът не е осъществил ефективен документен контрол на документите за курса на ППС, за което е било необходимо разрешително образец 4а и не е пристъпил към продажба на разрешително образец 4b за сумата от 3 000 евро и така е нарушил чл.4, ал. 1, т. 5 и т.
7 от Правилата, утвърдени със заповед от 03.12.2012 г. на директора на АМ, не е изпълнил разпоредбите на чл. 17, т. 8 Наредба за ГКПП и е нарушил своите преки задължения.
Действията на ответницата, преценени от Агенция М. като дисциплинарни нарушения, довели до издаването на заповед № 993/12.05.2023 г., с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Извършеното уволнение е отменено с решението по адм. дело 933/2023 г. на БАС, което е потвърдено от ВАС с решението адм. дело № 989/2024 г. Отмяната на заповедта за уволнение обаче не е равнозначно на освобождаване на работника респективно служителя от имуществена отговорност, като следва да се изследва налице са предпоставките за ангажирането на такава.
По делото е разпитан като свидетел А. К., която също е изпълнявала длъжността митнически *** в периода от 2018 г. до 2023 г., като е работила на МП Л.. Св. разяснява, че по принцип, работният процес е организиран по 12 часа дневна смяна, 12 часа нощна смяна и два дни се почива, като в тези 12 часа имали устна заповед да обработват минимум 200 камиона на кабинка. Сочи, че по време на обучението им началникът на отдела им предоставил таблицата /на л. 282 по делото/, която представлява методологически указания за работа с тежкотоварни автомобили във връзка с разрешителния режим. С турската страна имали няколко вида разрешителни – многократно разрешително СЕМТ, което е безплатно; разрешително 2, което е безплатно; разрешително 4А, което е безплатно; разрешително 5, което е безплатно и разрешително 3Б, което е за транзит и струва 43 евро, и което се събира само ако колегите на граница на вход на България са пропуснали да го съберат. Системата, с която работили, не позволявала да се генерира разрешително 4Б на турски превозвач.
Не й известно турски превозвач да е закупил разрешително 4Б за преминаване на стойност 3 000 евро. По време на обучението им били информирани, че между България и Турция съществува спогодба от 2015 г., която изрично упоменава, че на турски превозвач трябва да му се даде възможност да предостави необходимото разрешително и че при никакви обстоятелства не можем да му продават 4Б. Отделно, имали спуснато методическо указание, в което се е разписал всеки един служител на пункта, съгласно което не трябва да му продават разрешително.
4
Така по делото са представени и указания от м. август 2017 г. на заместник директора на Агенция М. до началниците на М.те, съгласно които от 5 август 2015 г. на турските превозвачи е дадена възможност да предоставят необходимите разрешителни, вместо да ги задължават да закупуват нови такива. Във всички случаи, при които митнически служители констатират на МП и ГПКК, че турски превозвач не разполага на борда на контролираното ППС с изискуемо разрешително, следва да му бъде предоставена възможност да представи такова, според вида на извършвания превоз.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 101, ал. 1 ЗДСл държавният служител отговаря за вредите, които е причинил умишлено или при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения. Следователно имуществената отговорност на държавните служители е пълна, но настъпва само когато вредите са причинени умишлено или при груба небрежност при или по повод изпълнение на служебните им задължения. Уважаването на иска предпоставя да се докаже незаконно действие на служителя, който да е действал виновно и пряко настъпила от това действие вреда за държавата.