Решение № 1686 от 06.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1686 гр. София, 06.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110210839 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. В. С. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332013960/20.06.2024 г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

В подадената жалба без да се излагат конкретни съображения се претендира отмяна на наложените с НП административни наказания. Жалбоподателят сочи, че изкарва прехраната си чрез управление на МПС и лишаването му от това право за срок от три месеца би затруднило съществено живота му.

В първото съдебно заседание жалбоподателят С., редовно призован, не се явява, като не изпраща и свой процесуален представител. В последното съдебно заседание същият е нередовно призован, но съдът е преценил, че са налице предпоставките на чл. 61, ал. 4 ЗАНН за разглеждане на делото в негово отсъствие, тъй като той е търсен трикратно на единствения известен по делото адрес, където не е намерен.

Административнонаказващият орган – началник на сектор в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител. От юрисконсулт са постъпили писмени бележки с молба за потвърждаване на НП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 22.05.2024 г. около 22:50 часа в гр. София, жалбоподателят Т. С. управлявал лек автомобил, марка „*******“, модел „*******“ с рег. № *******, негова собственост, по локалното платно на бул. Цариградско шосе, с посока на движение от бул. Ал. Малинов към 1 центъра на гр. София. Автомобилът криволичел по платното, като бил единствения автомобил в този пътен участък.

Това било възприето от намиращите се на бензиностанция „Шел“ в локалното платно на бул. Цариградско шосе полицейски служители на 09 РУ СДВР, включително и св. А. Г..

Полицейските служители били застанали на добре осветено място, като патрулният им автомобил бил с включена светлинна сигнализация, а полицейските служители носели светлоотразителни жилетки. Полицейския служител Радостин Евтимов направил опит да спре за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил, като използвал стоп-палка по образец, също светлоотразителна и фенерче, с което посочил на водача къде да отбие.

Водачът се приближил до полицейските служители и за кратко намалил скоростта си, но след това рязко увеличил и продължил движението си, като излязъл от локалното на бул.

Цариградско шосе.

Двамата полицейски служители успели да възприемат регистрационния номер на автомобила и неговата марка и веднага подали информацията на ОДЧ на 07 РУ, като с патрулния си автомобил последвали жалбоподателя. Но поради движението му с висока скорост, те не успели да го настигнат.

Във връзка със случая била изготвена докладна записка от св. Г., изпратена до началника на 07 РУ СДВР. Като след установяване на регистрирания собственик на автомобила, било установено, че това е жалбоподателят Т. С., който имал предходно издадени НП за управление на МПС след употреба на алкохол и към този момент неговото СУМПС било иззето. На 29.05.2024 г. жалбоподателят С. се явил в 07 РУ СДВР и заявил, че той е управлявал автомобила на 22.05.2024 г., като не си спомня да е бил спиран и вероятно не е видял полицейските служители.

Въз основа на така установеното, на 30.05.2024 г. СЙ на длъжност „младши полицейски инспектор“ в 07 РУ СДВР съставил АУАН срещу жалбоподателя Т. С. за нарушение на чл. 103, вр. чл. 175, ал.1, т. 4 ЗДвП в присъствие на нарушителя и на свидетел на установяване на нарушението – св. Р. С., видно от положените от тях подписи.

Жалбоподателят подписал акта и препис от него му бил връчен, като той изложил в полето за възражения, че не си спомня да е видял подаден сигнал със стоп-палка. По-подробни възражения не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Актът бил съставен за това, че при управление на своя лек автомобил марка „*******“, модел „*******“ с рег. № *******, по локалното платно на бул. Цариградско шосе, не се е подчинил на подаден ясно и разбираемо сигнал със стоп-палка по образец МВР и не е спрял за проверка.

Въз основа на така издадения АУАН и при пълна идентичност на описанието и дадената на нарушението правна квалификация, на 20.06.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР. В НП е допълнено, че водачът не е спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган. Върху Наказателното постановление е отбелязана като дата на връчването му на жалбоподателя 09.07.2024г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 22.07.2024г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

А. Г. и Р. С., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /два броя докладни записки, сведение от жалбоподателя, заповеди за компетентност и др./, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

2

Съдът намира, че следва да кредитира изцяло показанията на св. А. Г., който лично е възприел нарушението и е изготвил докладна записка по случая. Той разказва, че е възприел начина на управление на жалбоподателя, което е станало и причина за опита той да бъде спрян за проверка. Св. Г. е категоричен и за последващото поведение на водача, който не е спрял на подадения сигнал със стоп-палка образец на МВР, подаден му от колегата на св. Г., а е увеличил скоростта и се е насочил към основното платно на бул. Цариградско шосе.

Съдът се довери на показанията на свидетеля и относно осветеността на мястото, където са се намирали полицейските служители, тяхната екипировка и пуснатия светлинен сигнал на патрулния автомобил. На следващо място, видно от показанията на свидетеля, той е сигурен, че не е възможно водачът на автомобила да не е възприел подадения сигнал със стоппалката, тъй като наоколо не е имало други автомобили. Освен това той описва първоначалното намаляване на скоростта на автомобила ******* и последващото рязко увеличаване на скоростта и насочването му по бул. Цариградско шосе, където е продължил да се движи бързо. Поради това съдът се довери на изводите на свидетеля, че жалбоподателят целенасочено е пренебрегнал подадения сигнал без да спре за полицейска проверка. Св. Г. и неговия колега са възприели и запаметили марката на автомобила, неговия цвят и регистрационен номер, като са успели да видят и че водачът е мъж. Доколкото не са събрани доказателства в подкрепа на противното и като взе предвид цялостното поведение на водача, сочещо опит да избегне контакта с полицейските служители и съответно проверка, съдът намира за доказано, че Т. С. е възприел подадения му сигнал, но не се е съобразил с него и не е спрял на указаното му място.

Именно въз основа на подадените данни от св. Г. е установен и лекият автомобил и съответно неговият собственик. В лично попълненото от С. сведение, той е потвърдил управлението на автомобила процесния ден, като не е дал обяснения за поведението си, освен че не е видял подадения сигнал.

Съдът се довери и на показанията на св. Р. С. – свидетел при установяване на нарушението и съставяне на АУАН. Тя потвърждава, че двамата с актосъставителя са установили нарушението по изготвената докладна записка от св. Г., като са взели предвид и сведението на жалбоподателя. По делото е налична и докладна записка от св. С., видно от която същата е преглеждала и записи от камерите в процесния участък.

Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че водачът на автомобила е извършил вмененото му нарушение, като жалбоподателят не се е възползвал от правото си да се яви в съдебните заседания и да даде обяснения или да представи доказателства, които оборват показанията на св. Г..

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните правила, но при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост по отношение на първото нарушение.

3

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, полицейските органи в СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН по ЗДвП, а съгласно т. 3.6 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

Съдът намира, че не са допуснати и нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН, като същият е съставен в присъствието на свидетел на установяване на нарушението и на нарушителя, като на последния е връчено и копие от акта. В АУАН и НП достатъчно ясно и конкретно е описано нарушението, като са спазени правилата на чл.

42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП постановява, че „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.”

С оглед на приетата фактическа обстановка, съдът приема, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, който несъмнено е възприел подадения му сигнал за спиране от полицейски служител със стоп-палка по образец МВР, но не е спрял за проверка, а е продължил движението си. Законът не поставя изискване за вида на сигнала, подаден от полицейските служители, стига да е ясен и еднозначен. В случая съдът го намира за такъв, доколкото св. Г. сочи, че наоколо не е имало други автомобили, мястото е било осветено, стоп-палката и жилетките на двамата полицаи са били светлоотразителни, като и сините светлини на патрулния автомобил са били пуснати.

Съгласно чл. 207 от ППЗДвП „При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка“. В случая е бил подаден ясен и разбираем сигнал със стоп-палка и фенерче, така че за водача да не остава съмнение, че сигналът е насочен именно към него. Като в случая причината за несъобразяване на водача с така подадения сигнал може да се изведе от данните, че към този момент той е бил с временно отнето СУМПС, като освен това е избегнал и възможността да бъде тестван за употребата на алкохол или наркотици. Съдът намира за недостоверна възможността жалбоподателят да не е възприел подадения сигнал, което се оборва от показанията на св. С., сочещи, че водачът първоначално е намалил, а в последствие рязко ускорил скоростта си и променил посоката на движението си.