Решение № 373 от 05.08.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Пазарджик, 05.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мая Владова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20235220200415 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Б. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. Х., ул.

„Б.“ **, против Електронен фиш Серия К № 5865782 на ОД на МВРПазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във вр. с ал.1 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.

В жалбата обобщено са релевирани възражения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон водещи до незаконосъобразност на издадения ЕФ, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е депозирано кратко писмено становище, с което се поддържа жалбата и се иска отмяна на ЕФ по съображенията изложени в нея. Направено е искане за присъждане в полза на жалбоподателя сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

АНО- ОД на МВР- Пазарджик не изпраща законов или процесуален 1 представител. От последния по делото е представено писмено становище по същество, в което са изложени доводи за законосъобразност и правилност на ЕФ, поради което се иска неговото потвърждаване и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Със становището е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.

Районният съд провери основателността на жалбата и взе предвид изложеното в същата, както и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 06.04.2022 г., в 15,14 часа, в с. В., ул. ***, в посока от гр. Септември за гр. Велинград, при въведено общо ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/час, е управлявал лек автомобил „Х.“ с рег.№ ****, като се е движил с 77 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с мобилна радарна система TFR1-M № 606 при отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост.

Нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 4699748. По този начин бил нарушен чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен лично на санкционираното лице на 22.02.2023 г., видно от разписка за връчване на л.28 от делото. Срещу ЕФ е подадена жалба от санкционираното лице директно в съда по пощата на 07.03.2023 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.3), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средстваснимки от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

2

При извършената служебно от съда проверка за процесуална изправност на ЕФ, съдът намира, че санкционният акт е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Същият формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, разписваща задължителните реквизити, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Т.е. в настоящия случай процесният ЕФ съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Съдът намира за неоснователни направените в жалбата възражения относно непълнота и неяснота в словесното описание и правната квалификация на нарушението и неговото санкциониране, а именно не била посочена датата на влизане в сила на ЕФ, обосноваващ повторността на нарушението и за какво нарушение е бил издаден този ЕФ, както и че в ЕФ липсвало пълно описание на нарушението относно квалифициращия признак „повторност“ като дадената правна квалификация била непълна с оглед липсата на препращане към съответната разпоредба на чл.182 ал.1 т.1-5 от ЗДвП.

Според настоящия съдебен състав в словесното описание на нарушението относно квалифициращия признак „повторност“ в достатъчна степен на яснота са посочени съставомерните обстоятелства- а именно че настоящето нарушение е извършено в едногодишния срок на влязъл в сила друг ЕФ- който е посочен с неговата серия и номер. Това описание в достатъчна степен води до яснота относно това защо е прието от наказващия орган, че нарушението е повторно. Цитирането на санкционния акт, обуславящ тази повторност е достатъчно, тъй като санкционираното лице е наясно с това връчен ли му е такъв ЕФ, кога, за какво нарушение е бил издаден този фиш, обжалвал ли го е, влязъл ли е в сила, като всички тези обстоятелства не следва да бъдат посочени в словесното описание на нарушението.

3

По отношение на възражението относно правната квалификация и санкционната норма, съдът намира следното: Видно от ЕФ е, че нарушението е квалифицирано по чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, която правна квалификация се отнася за случаите, когато скоростта на движение в населено място е ограничена с пътен знак. В словесното описание на нарушението е посочено, че движението с превишена скорост в цитираното населено място е извършено при въведено общо ограничение за движение в населено място от 50 км/час. Тоест нарушен е чл.21 ал.1 от ЗДвП. При това положение съдът намира, че не е налице допуснато СПН, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере какво точно нарушение му е вменено, тъй като ясно и недвусмислено словесно е описано извършеното нарушение, а именно че е извършено движение с превишена скорост при нарушение на общото ограничение, въведено със ЗДвП за движение в населено място от 50 км/час. Още повече, че правилно е била приложена санкционната норма, която се отнася до превишение на скоростта в населено място и същата се прилага както в случаите на чл.21 ал.1 от ЗДвП, така и в случаите по чл.21 ал.2 от ЗДвП. Казано с други думи както при превишение на скоростта при въведено ограничение с пътен знак, така и при общото ограничение в населено място. Правилно е приложена и разпоредбата на чл.182 ал.4 от ЗДвП- предвиждаща санкция в двоен размер в случаите на повторност, какъвто е настоящия. При това положение не е налице СПН, тъй като не е нарушено правото на защита на санкционираното лице, понеже то реализира своята защита срещу фактите, а не срещу квалификацията на твърдяното нарушение.

Следва да се отбележи и това, че съгласно чл.189 ал.4 изр. първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Така е и в настоящия случай.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 4

26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6 т.65 от ДР на ЗДвП: „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган.

С оглед на изложеното до тук съдът не намери процесуална порочност в издадения ЕФ.

На следващо място съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.4 във вр. с ал.1 т.3 от ЗДвП във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на Г. Г. е ангажирана като собственик на МПС- лек автомобил „Х.“ с рег. № ****, движението на който е било засечено с процесното АТСС и то с превишение на разрешената скорост за движение в населено място, т.е. на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП.

Този факт не се оспорва от санкционираното лице в депозираната жалба, а и се установява от приетата като писмено доказателство по делото справка за 5 собственост и регистрация на ППС (л.80).

По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от узнаването за издадения ЕФ, не са предприети от страна на жалбоподателя, а той директно е обжалвал фиша пред съда. Поради това, с оглед нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, правилно е бил санкциониран, в качеството му на управляващ МПС. В случаите на засичане на нарушение за скорост с АТСС се санкционира собственика на МПС, ако е ФЛ (както е в конкретния случай), съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, респ. законовият представител на ЮЛ, ако такова е собственик на ПС (чл. 182 ал.2 от ЗДвП).

Превишената скорост от посочения по-горе автомобил е била установена и заснета с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол TFR1-M № 606, вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г. със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г., видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване издадено от Български институт по метрология (л.78). От същото, както и от Протокол за проверка на мобилната система (л.41) се установява, че процесната мобилна система, с която е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка на 09.03.2022 г. и е технически изправна и отговаря на метрологичните изисквания за употребата й на територията на Р България.