Решение № 9892 от 26.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9892 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110156187 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Същото е образувано по подадена от „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159 искова молба против „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата в размер на 4,76 лв. (2,43 евро) без ДДС и 5,71 лв. (2,92) с ДДС, представляваща платена без основание такса, която е била едностранно начислена от ответника по фактура № 466959843.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права при твърденията, че е потребител на мобилни електронни съобщителни услуги съгласно Договор № 503554975 с Приложение от 03.12.2021 г., сключен между него и „А1 България“ ЕАД. Твърди, че ответникът е издал фактура № 466959843 с период на фактуриране (респективно потребление на услугите) 28.03.2023 г. – 27.04.2023 г. за мобилна услуга № 0885192307, съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) в размер на 3,33 евро (6,51 лева) без ДДС.

Твърди, че е заплатил сумата по фактура № 466959843, както и че е надплатил сумата от 2,43 евро (4,76 лева) без ДДС (2,92 евро - 5,71 лева с ДДС), представляваща сбор на МАТ, различни от договорения между страните пакет за мобилни услуги. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от сумата от 2,92 евро (5,71 лева) с включен ДДС, платена без основание от ищеца в полза на ответника.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „А1 България“ ЕАД, с който оспорва иска. Не оспорва сключването между него и „Минолби“ ЕООД Договор № 503554975 с Приложение от 03.12.2021 г. Оспорва твърдението на ищеца, че липсва основание за начисляването и плащането на процесната сума. Сочи, че в процесната фактура № 466959843 за мобилна услуга № 0885192307 всички суми били начислени правилно. Оспорва, че ищецът „Минолби“ ЕООД е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната сума по съображения, че видно от изложеното в исковата молба, договорът между страните е сключен за предоставянето на 1

2161 услуги. Посочва, че от исковата молба ставало ясно, че ищецът е с персонал по-малък от 10 души, от което извежда извод, че ищцовото дружество не е ползвател на всичките 2161 услуги - предмет на процесния договор, а услугите са ползвани от лица, които не са служители и/или не са свързани по някакъв начин с „Минолби“ ЕООД. В тази връзка твърди, че процесната сума не била заплатена от ищеца, поради което същият не бил активно легитимиран да предяви настоящия иск, като правото на такъв принадлежало на лицето, което фактически е дало имуществена облага на ответника, като в този смисъл се позовава на практика на ВКС. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

В тежест на ищеца в случая е да докаже факта на плащането.

В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за получаване на сумата.

На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване още с проекто-доклада по делото е прието, че следва да бъдат отделени следните обстоятелства: 1. наличие на договорни отношения между „А1 България“ ЕАД в качеството му на мобилен оператор и „Минолби“ ЕООД в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на за мобилна услуга № 0885192307; 2. във връзка с Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *** ответното дружество е издало фактура № 466959843 с период на фактуриране (респективно потребление на услугите) 28.03.2023 г. – 27.04.2023 г.

Безспорно е между страните, че сумата по фактурата, част от която е исковата сума, е платена. Плащането по фактурата е отделено като безспорно обстоятелство между страните.

Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на дружество, с което безспорно се намира в договорно правоотношение. Възражението на ответника, че процесната сума е заплатена в брой в магазин на „А1 България“ ЕАД от трето за спора лице в качеството му на ползвател на услугата, а не от „МИНОЛБИ“ ЕООД, съдът намира за неоснователно.

Задължено лице по процесната фактура е ищцовото дружество, поради което именно последното дължи плащане на начислените по нея суми. Дори плащането да е извършено от трето за спора лице, то същото е използвано за погасяване на задълженията на „МИНОЛБИ“ ЕООД към ответника.

Ирелевантно в случая е естеството на отношенията между едно такова евентуално трето лице и ищцовото дружество, доколкото е безспорно, че задължено лице по процесната фактура е ищецът, както и че от негово име са заплатени сумите по същата. Ищецът твърди да е платил сума в по-голям размер от уговореното. Ответникът твърди да е издал фактурата в съответствие с условията на съществуващото помежду им договорно правоотношение. В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание да получи сума в размер на исковата такава, т.е. че размерът на начислените такси съответства на уговореното между страните, че се касае за услуги, които реално са предоставени на ищеца, както и че размерът на сумата по тази фактура е изчислен в съответствие с уговореното за целия исков период. Наличието на промяна в тарифния план въз основа на Приложение № 1 от 03.12.2021 г. само по себе си не е достатъчно да обоснове изводи в горния смисъл.

От ангажираните по делото доказателства не може да се приеме да е проведено пълно и главно доказване на посочените обстоятелства, с оглед на което предявеният иск се явява основателен и като такъв – следва да се уважи.

2

По разноските:

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Съдът в настоящия си състав приема, че разноските за адвокатски хонорар, макар и позитивно доказани като реално сторени в контекста на т. 1 от ТР 6/06.11.2013 г. на ВКС, не следва да му бъдат присъждани в цялост, а само до размера от 100 лв.

На съда му е служебно известно, че ищецът „Минолби“ ЕООД е образувал множество дела за идентични вземания от ответника, произтичащи от едно и също правоотношение, като цената на всичките му искове е нищожно ниска – около или дори под 1 евро. Ако се присъжда адвокатско възнаграждение по всяко едно дело, би се стигнало до многократно надхвърляне на размера на исковите суми. Ето защо и съобразно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г., може да се приеме, че предявяването на такива претенции представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. В цитираното определение на ВКС е прието още, че съдът не е длъжен да съдейства, а е напротив – има задължение да осуети такава злоупотреба, като не присъжда разноски, дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство. Ето защо, в настоящия случай на ищеца се следват разноски за адвокатски хонорар само до размера от 100 лв.

Не следва да му се присъждат и допълнително разноски за изпращане на съдебните книжа по пощата, тъй като тези разходи са сторени по волята на ищеца и не е задължително книжа до съда да се изпращат чрез пощенски оператор.

С оглед изложеното по-горе общата сума, представляваща сторени пред първоинстанционния съд съдебно-деловодни разноски, възлиза на 150 лева или на 76,69 евро.

Ответникът няма право на разноски по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980 да заплати на „МИНОЛБИ“ ЕООД, ЕИК 201995159, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 4,76 лв. (2,43 евро) без ДДС и 5,71 лв. (2,92) с ДДС, представляваща подлежаща на връщане сума, платена без основание от ищеца в полза на ответника.

ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980 да заплати на „МИНОЛБИ“ ЕООД, ЕИК 201995159, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 76,69 евро - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 9892 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110156187 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Същото е образувано по подадена от „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159 искова молба против „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата в размер на 4,76 лв. (2,43 евро) без ДДС и 5,71 лв. (2,92) с ДДС, представляваща платена без основание такса, която е била едностранно начислена от ответника по фактура № 466959843.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права при твърденията, че е потребител на мобилни електронни съобщителни услуги съгласно Договор № 503554975 с Приложение от 03.12.2021 г., сключен между него и „А1 България“ ЕАД. Твърди, че ответникът е издал фактура № 466959843 с период на фактуриране (респективно потребление на услугите) 28.03.2023 г. – 27.04.2023 г. за мобилна услуга № 0885192307, съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) в размер на 3,33 евро (6,51 лева) без ДДС.

Твърди, че е заплатил сумата по фактура № 466959843, както и че е надплатил сумата от 2,43 евро (4,76 лева) без ДДС (2,92 евро - 5,71 лева с ДДС), представляваща сбор на МАТ, различни от договорения между страните пакет за мобилни услуги. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от сумата от 2,92 евро (5,71 лева) с включен ДДС, платена без основание от ищеца в полза на ответника.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „А1 България“ ЕАД, с който оспорва иска. Не оспорва сключването между него и „Минолби“ ЕООД Договор № 503554975 с Приложение от 03.12.2021 г. Оспорва твърдението на ищеца, че липсва основание за начисляването и плащането на процесната сума. Сочи, че в процесната фактура № 466959843 за мобилна услуга № 0885192307 всички суми били начислени правилно. Оспорва, че ищецът „Минолби“ ЕООД е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната сума по съображения, че видно от изложеното в исковата молба, договорът между страните е сключен за предоставянето на 1

2161 услуги. Посочва, че от исковата молба ставало ясно, че ищецът е с персонал по-малък от 10 души, от което извежда извод, че ищцовото дружество не е ползвател на всичките 2161 услуги - предмет на процесния договор, а услугите са ползвани от лица, които не са служители и/или не са свързани по някакъв начин с „Минолби“ ЕООД. В тази връзка твърди, че процесната сума не била заплатена от ищеца, поради което същият не бил активно легитимиран да предяви настоящия иск, като правото на такъв принадлежало на лицето, което фактически е дало имуществена облага на ответника, като в този смисъл се позовава на практика на ВКС. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: