Решение № 41 от 28.03.2022, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. гр.Мадан, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20215430100272 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Р., ул. ******** № ** бл**, ет. *, ап.**, чрез пълномощника адв. М.В. М. против ******** АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “*********“ № *****, бл.

******** „*******”, ет. 12, представлявано от Ф. Г. Д. и С. Ю. А. с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1 620.60 лева- неустойка по сключен Договор за потребителски кредит № **** поради противоречие на неустоечната клауза с добрите нрави чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД и чл. 19, ал.4, чл.21 ал.1, чл.33 ал.1 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит № ******, сключен с „*********“ АД, съгласно който договор ищцата получавала сумата от 1500 лева при ГПР 49%, ГЛП 40,54% и договорна лихва за периода на договора в размер на 349,44 лева. Съгласно договора ищцата следвало да заплати неустойка в размер на 1620,60 лева, като по този начин общото задължение по договора заедно с лихвата било в размер на 3470.04 лева. Ищцата счита, че предвидената в Договор за потребителски кредит № ****** неустоечна клауза в размер на 1620,60 лева противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.

26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, тъй като с уговарянето й се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Сумата, която се претендирала въз основа на клаузата за неустойка била в размер на 1620,60 лева и надвишавала размера на отпуснатия кредит от 1500 лева. По този начин се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговски отношения.

Предвидената неустойка в Договор за потребителски кредит № ******* била нищожна поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 19, ал.4, чл.21 ал.1, чл. 33 ал. 1 от ЗПК. Ищецът се позвава на съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Твърди, че предвидената Договор за потребителски кредит №******, според която се дължи неустойка в размер на 1 620.60 лева, при неосигуряване на обезпечения чрез поръчителство/гарант или банкова гаранция се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.Подобни уговорки прехвърляли 1 риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водили до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди била пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. По посочения начин се заобикалял и чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. С предвиждането на такива разходи посочени в Договор за потребителски кредит № ******* се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Нарушавало се изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал.2 ,т 1 от Закона за защита на потребителите. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и насрещен иск от ответника. Ответникът твърди, че между страните бил сключен Анекс № **** към Договор за кредит № *******. Договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се сключи във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „*******” АД. В отговора на исковата молба подробно се описва процедурата по сключване на Договор за кредит № *****. Начисляването на неустойка в случая се извършвало и произтичало от неизпълнението на задължението на кредитполучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита - поръчители или банкова гаранция. Посочва се, че годишният процент на разходите имал за цел да информира потребителя какви ще са му разходите, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие, че кредитополучателят не изпълни задължението си по договора. Възразявам срещу твърденията ищцата, че предвидената неустойка била недействителна на основание чл. 26. ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, на основание чл. 143 от ЗЗП, както и поради заобикаляне на закона на основания чл. 21 от ЗПК, включително поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи на всяка неустойка, следователно поради накърняване на добрите нрави, както и срещу доводите на ищеца, че невключване на предвидената в чл. 11 от Анекса неустойка, в процентното изражение на годишния процент на разходите, така както е установен в договора, води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.

1. т. 10 ЗПК. Не било допуснато и соченото от страна на ищцата нарушение на клаузата на чл. 11, ал. 1. т. 9 ЗПК. Начислената неустойка представлявала адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит. В конкретния случай била налице договорена между страните компенсаторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като страните по тази клауза са акцентирали върху обезщетителната функция на неустойката. Клаузата в т. 11 от Анекс № ***** към Договор за кредит № ***** била ясно и точно формулирана, нямало неясноти по отношение на нейното съдържание. Ответникът оспорва изцяло твърденията на ищцата за липса на предварителна оценка на кредитоспособността на ищцата, а именно нарушаване на нормата на чл. 16 от ЗПК, че не е предоставена преддоговорната информация на кредитополучателя, в нарушение на чл. 5 от ЗПК, както и че е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Моли за отхвърляне на иска. Счита, че договорът е действителен, поради което първоначалната ищца следва да заплати на първоначалния ответник всички задължения, произтичащи от сключения между страните Анекс № ****** към Договор за кредит № ******, а именно главница и лихва. Посочва, че ищцата била заплатила сума в общ размер на ******* лева, с която били погасени изцяло първите пет погасителни вноски, също е така е погасена частично шестата погасителна вноска. Погасени били следните суми:

2

Главница в размер на 553,34 лева; Възнаградителна лихва в размер на 226,37 лева, за периода от 16.02.2021 г. до 15.06.2021 г. На основание чл. 12, б. а) от Общите Условия на „******“ АД, ответникът обявява Анекс № ******* към Договор за кредит № ******* за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията по договора на ищцата.

Дължимата и непогасена част от главницата по Анекс № ******* Договор за кредит №****** е била в размер на 946,66 лева. Дължимата и непогасена възнаградителна лихва към момента на обявяване на предсрочна изискуемост била в размер на 108,02 лева, начислена от датата, следваща датата на последната заплатена погасителна вноска, а именно 16.06.2021 г. до датата на обявяване на предсрочна изискуемост, а именно 15.11.2021 г.

Предвид изложеното е предявен насрещен иск за осъждането на първоначалната ищца да заплати на ответника сумата от 946,66 лева – главница, ведно със законната лихва от подаване на насрещния иск в съда до окончателното погасяване на задължението, както и възнаградителна лихва в размер на 108,02 лева, за периода от датата, следваща датата на последната заплатена погасителна вноска, а именно 16.06.2021 г. до датата на обявяване на предсрочна изискуемост, а именно 15.11.2021 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещния иск, с който се оспорва същия. Ответникът по насрещния иск счита, че не са налице предпоставките за предсрочна изискуемост на договора за потребителски кредит. Посочва, че така формираната клауза на чл. 12 б а от общите условия към договора за кредит е изцяло неясна и от нейното съдържание не може да се направи преценка при какви предпоставки ще се реализира възможността на кредитодателя да обяви договор за предсрочно изискуем. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ответницата и била основание за недействителността й, на основание чл.147 от ЗЗП. формулирания чл. 12 б. а от общите условия към договора за кредит е изцяло в нарушение на чл.146 от ЗЗП. Възразява, че клаузата на чл. 12 б а от общите условия към договора за кредит не е индивидуално уговорена и е в пряко нарушение на чл.146 от ЗЗП. Въвежда възражение за недействителност на сключения между страните договор на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Позовава се на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК. Посочва, че в договор за потребителски кредит № 400794, е посочен ГПР-49.00%., както и годишен лихвен процент 40.54%. Липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Посочва, че съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Позовава се на чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобщава, че в договора липсва, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения лихвен процент. Посоченият годишен лихвен процент 40.54%, не е ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. Не става ясно, защо има разлика между ГЛП и ГПР в размер на близо 9%, доколкото ищеца заявява, че в ГПР се съдържа единствено и само лихвата. По изложените съображения моли за отхвърляне на насрещния иск.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит №********** от ********* г. и Анекс № ********* от ******* г. за предоговаряне на договор за потребителски кредит №*******, както и че сумата по договора е усвоена от кредитополучателя.

От представения Анекс №******* от *****г. към договор за потребителски кредит № ****** и Приложение № 1 към него е видно, че страните са постигнали съгласие ответникът, в качеството му на кредитодател да предостави на ищеца- кредитополучател сумата от 1500.00 лева, платима на 12 месечни погасителни вноски в срок до ****** г. Размерът на погасителната вноска с одобрено обезпечение възлизала на 154.12 лева, а размерът на погасителната вноска без одобрено обезпечение на 289.17 лева. Годишната лихва за ползване на кредита възлизала на 40.54%, а ГПР на 49.00%. Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, били следните: кредитополучателят усвоява цялата сума по кредита и ползва кредита за целия срок на 3 кредита, като погасява всяка вноска на съответния падеж на вноската и страните изпълняват точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви или неустойки за неизпълнение. Общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита възлизала на 1849.44 лева.