Определение № 524 от 03.08.2022, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 524 гр. Перник, 03.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20221700100347 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Н. Д., с адрес: гр. Перник, *** срещу Прокуратура на РБ, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от главния прокурор на Р. България, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 140 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение и произтеклите от него последици, продължило близо десет години, ведно със законната лихва върху сумата от 140 000 лева, считано от 16.11.2018г. (датата на постановяване на окончателното решение) до окончателното изплащане на сумата, както и направените по настоящото дело разноски.

В исковата молба се сочи, че на 26.02.2009г. с постановление на прокурор от Софийска градска прокуратура e образувано досъдебно производство № 832/2009г. по описа на 07 РУП – СДВР, прокурорска преписка № 2761/2009г. по описа на Софийска градска прокуратура, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 321 от НК.

На 15.04.2009г. В.Н.Д.. е бил задържан на основание чл. 63 ал. 1 т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа, като му е извършен и обиск. На 16.04.2009г. В.Д. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321 ал. 3 алт. 2 т. 2 вр. ал. 1 от НК, след което е разпитан в това му качество, а с постановление от същата дата е задържан за срок от 72 часа. Сочи се още, че на 07.10.2011 г. прокурор от СГП е внесъл в съда обвинителен акт срещу И.М. за извършени престъпления по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.З вр. чл. 115 от НК, срещу В.Т. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал. 1 от НК, срещу П.Н. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.354а, ал.2, т.4 вр. ал.1 от НК, срещу Р.Г. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК, срещу Т.С. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК, срещу Л.Я. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК, срещу В.М. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК и срещу В.Д. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК.

На 10.10.2011 г. е било образувано НОХД № 4688/2011 г. по описа на СГС,НО, 32-ри състав, по което са проведени общо три съдебни заседания.

На 24.01.2012 г. е бил внесен в СПНС обвинителен акт срещу И.М. за 1 извършени престъпления по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.

116, ал. 1, т.6, пр.2 и пр.З вр. чл.115 от НК, срещу В.Т. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.1 от НК, срещу П.Н. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.354а, ал.2, т.4 вр. ал.1 от НК, срещу Р.Г. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК, срещу Т.С. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК, срещу Л.Я. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК, срещу В.М. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК и срещу В.Д. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК.

Сочи се, че на 25.01.2012 г. е било образувано НОХД № 27/2012 г. по описа на СПНС, 3-ти състав, по което с разпореждане от 01.02.2012 г. е прекратено производството по делото и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС. В тази връзка е било образувано ЧНД № 279/2012 г. по описа на ВКС, като с определение от 16.02.2012 г. е оставено без разглеждане искането на СпНС за промяна на подсъдността на НОХД № 27/2012 г. по описа на СПНС и делото е върнато за разглеждане от същия съд.

На 23.02.2012 г. е образувано НОХД № 240/2012 г. по описа на СПНС, 3 състав, като с разпореждане от 28.02.2012 г. е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на СГС. На 05.03.2012 г. е образувано НОХД № 1109/2012 г. по описа на СГС, НО, 32 с-в. С разпореждане от 06.03.2012 г. производството по делото е прекратено и е повдигнат за втори път спор за подсъдност пред ВКС.

Пред ВКС е било образувано ЧНД № 525/2012 г. С определение от 28.03.2012г. е определено, че компетентен да разгледа делото е специализираният наказателен съд.

На 30.03.2012 г., три години след образуване на производството, е образувано НОХД № 442/2012 г. по описа на СпНС, 3 с-в. На 11.04.2012 г. с разпореждане делото е върнато на прокурора поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в несъответствие между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт. Разпореждането е потвърдено от АпСпНС.

На 17.05.2013 г. В.Д. за четвърти пореден път е бил привлечен като обвиняем за престъпление по 321, ал. 3, пр. 2 и 3, алт. 10, т. 2, вр. ал. 2 от НК и е разпитан в това му качество.

На 06.11.2014 г. е било образувано НОХД № 1633/2014 г. по описа на СпНС, 15 състав. С разпореждане на съда от 10.11.2014 г. съдебното производство е било прекратено, а делото е върнато на прокурор от специализираната прокуратура по съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

С постановление от 08.12.2014 г, прокурор в СП, е дал указания за извършване на действия по разследването. С постановление от 27.03.2015 г. са иззети от СДВР материалите по досъдебно производство № 633/2009 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 134/2012 г. по описа на СП и е възложено разследването на ГДБОП-МВР, където е заведено под № 220010/2015 г. по описа на СБОП-МВР София. Впоследствие е заведено под № 235/2016 г. по описа на ТСБОП София Област при ГДБОП-МВР, пр. пр. №134/2012 г. по описа на СП.

С постановление от 08.01.2016 г. е спряно наказателното производство на основание чл.244, алт. 1, т. 3 от НПК и е било възобновено с постановление от 2

11.01.2016г.

На 13.05.2016 г. В.Д. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3. Т. 2, вр. ал. 2 от НК и е разпитан.

На 10.02.2017 г. е внесен обвинителен акт в СпНС срещу В.Д. за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК. Образувано е НОХД № 167/2017 г. по описа на СпНС, 3 с-в. Проведени са 5 съдебни заседание преди (поради измененията на НПК в сила от 05.11.2017 г.) да бъде насрочено разпоредително заседание на 22.11.2017г.

В разпоредителното заседание на 22.11.2017 г. съдът е дал ход на делото и след обсъждане на въпросите по чл.248 НПК е констатирал очевидна фактическа грешка в обвинителния акт и е определил 7-дневен срок за отстраняването й от страна на прокурора. На основанията по чл.252, ал.2 НПК е определил делото да се разгледа по реда на глава 20 НПК и го е отложил за 13.12.2017г.

С разпореждане от 07.12.2017 г. съдебното производство е било прекратено и делото е върнато на прокурора, тъй като не е отстранил допуснатата очевидна фактическа грешка в предоставения 7 — дневен срок.

На 15.12.2017 г. в СпНС е бил внесен обвинителен акт срещу В.Т. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, т. 1, вр. ал.1 от НК, срещу П.Н. за извършени престъпления по чл.321, ал.З, т.2 вр. ал.2 отНК и по чл.354а, ал. 2, т.4, вр. ал.1 вр. чл.

29, ал.1, б."б" отНК, срещу Т.С. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, т.2 вр. ал.2 от НК, срещу Виктор Михайлов за извършено престъпление по чл.321, ал.З, т.2 вр. ал.2 от НК и срещу В.Д. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, т.2 вр. ал.2 от НК.

Образувано е било НОХД № 3817/2017 г. по описа на СпНС, 12 с-в, по което са проведени общо 11 съдебни заседания. Съдът е признал подсъдимите В.Т., Т.С. и В.Д. за невинни и ги е оправдал по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления.

Мотивите са били изготвени на 04.01.2019г.

На 20.11.2018 г. е подаден протест срещу така постановената присъда в частта, в която подсъдимият Т.С. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение, като в протеста прокурорът е признал, че постановената от СпНС присъда е правилна и законосъобразна в частта, в която В.Д. е признат за невинен в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК. Образувано е ВНОХД № 60/2019 г. по описа на АпСпНС, 4 възз. с-в, по което са проведени общо 4 съдебни заседания, в които В.Д. е взел участие. Делото е приключило с присъда от 28.10.2019 г.

Ищецът уточнява в исковата си молба, че от привличането му в качеството на обвиняем до влизането в сила на крайния съдебен акт, с който е бил признат за невиновен е минал период от близо 10 години. През този период е търпял негативни изживявания, във връзка с повдигнатите му обвинения за извършването на тежки престъпления по смисъла на НК, за които счита, че следва да бъде обезщетен от ответника. Твърди, че по времето, през което е било водено наказателното производство са му били нанесени тежки морални вреди. Ищецът твърди, че преди започването на наказателното преследване се е ползвал с добро име, уважение и авторитет сред роднини, близки и приятели, поради което предявяването на обвинение за извършено от него престъпление му се е отразило крайно неблагоприятно в емоционална сфера. Твърди, че е претърпял морален тормоз в продължение на почти 10 /десет/ години, който е рефлектирал върху честта и достойнството му. Заявява, че 3 през целия период на наказателното преследване е живял в постоянен страх и безпокойство от евентуално осъждане и изтърпяване на предвиденото наказание, което е било непоносима мисъл за човек с морални ценности. Ищецът излага съображения и за оставени негативни и трайни следи в психиката му, в резултат на обстоятелството, че по време на изтърпяване на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ се е намирал в изключително тежки и мизерни условия в малко затворено пространство, без необходимия достъп до светлина, хранителни продукти и лекарства.

Поради това, изпитва постоянен страх да не бъде затворен отново, независимо, че не извършва незаконна дейност, както и страх от посещения на не добре осветени места и престой в малки помещения. Ищецът уточнява още, че преди да бъде образувано наказателното производство срещу него е бил млад амбициозен човек с визии за бъдещето си. Бил е записан като редовен студент в „НБУ“, но след повдигане на незаконното обвинение и свързаните с него последици, е бил принуден да прекъсне образованието си. Поради изложените съображения ищеца смята, че претърпените от него значителни неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени от ответника на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, като размера на тези вреди оценява на 140 000 лева.

С исковата молба е направено доказателствено искане за допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане, както и за изискване на НОХД № 3817/2017г. по описа на Специализиран наказателен съд, 12 с-в.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва по основание и размер така предявената искова претенция. В писмения отговор, на първо място се релевира възражение за подсъдност на спора, като се сочи, че искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Сочи се, че в настоящия случай от материалите по делото безспорно се установява, че мястото на евентуалното увреждане не е на територията на гр. Перник, а е на територията на гр. София. На следващо място се излагат съображения за неоснователност на предявената искова претенция. Обръща се внимание на обстоятелството, че по време на воденото срещу ищеца наказателно производство пред СП и СНС е било водено и друго наказателно производство срещу него пред СРС за престъпление по чл. 354а ал. 3 от НК, което е приключило с влязла в сила на 21.11.2012г. осъдителна присъда, с наложено условно наказание „лишаване от свобода“ и по което ищецът е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.