Определение № 493 от 15.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 493 гр. Стара Загора, 15.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500205 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано след изпращането му по компетентност от Апелативен съд – П., по частна жалба на „А.-**“ ЕООД, с С., общ. М.Б., обл. Х., представлявано от управителя А. А. А., чрез адв. Д. П. против Определение № 2344 от 23.12.2024г., постановено по гр.д. № 2824/2024г. по описа на Х. районен съд, с което е прекратено производството по делото.

Пълномощно в полза на адв. Д. П. е приложено по делото на ХРС – л.

61а.

Частният жалбоподател „А.-**“ ЕООД“, чрез пълномощника си адв. Д.

П. оспорва определението като неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че ХРС необосновано разделил предявения иск от този с правно основание чл. 440 ГПК, за да може впоследствие да прекрати и двете дела. Съдът едностранчиво и субективно реализирал правата си по чл.

129, ал.1 ГПК относно преценката за редовността на ИМ, като няколко пъти без основание я оставял без движение. Счита, че след разделяне на делото била налице хипотезата на чл. 75, ал.2 ЗС и ТР № 3/ 2013г. на ОСГК при ВКС относно допустимостта на иска. Налице било разминаване между приетото от РС – Х. и ОСГК на ВКС разрешение за този иск, което било самостоятелно основание за отмяна на акта на съда. Изнесените в съдебния акт съображения досежно нищожността на съдебното решение били без значение, тъй като нямало как по нищожно дело съдът да постанови валидно решение. Счита, че възможността да се иска нова делба на същия имот от неучаствалия в предходната такава съсобственик, без да се обезсили предходното решение 1 щяло да доведе до абсурдна ситуация, при която за един и същ имот щели да се налице две различни съдебни решения на еднакви по степен съдебни инстанции. Счита, че виждането на ХРС влизало в колизия с действащата в страната правна доктрина в тази сфера. Освен това делбата била нищожна и на друго основание – в нея не били включени всички съсобствени на съделителите имоти.

Моли съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото на ХРС за продължаване на процесуалните действия, както и да се произнесе по искането му за допускане на обезпечение.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта и, намери за установено следното: Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство от частния жалбоподател по сметка на ОС - Х..

С обжалваното определение районният съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. Изложил е съображения, че недействителността на делбата без участието на някого от съсобствениците не води до абсолютна нищожност, а договора не поражда действие за неучаствалия съсобственик, поради което сделката не прекратява съсобствеността, доколкото неучаствалия съсобственик запазва дела си и може да поиска делба.

Гражданско дело №2824/2024г. по описа на ХРС е образувано по искова молба от „А.-**“ ЕООД, с С., общ. М.Б., обл. Х., представлявано от управителя А. А. А. против ответниците А. А. А. и Д. В. Д., с искане да се прогласи нищожността на постановеното определение за одобрение на постигнато съгласие по гр.д.№ 91/2019г. по описа на РС – Х. за делба на УПИ ХІV -386 в кв.52 по плана на с. С., със страни А. А. А. и Д. В. Д., поради неучастие на „А.-**“ ЕООД, с С..

Въззивната инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск. Недействителността на делбата, извършена без участието на някого от съсобствениците не води до абсолютна нищожност. Правната последица от порока е, че договорът не поражда действие за неучаствалия съсобственик, съгласно чл.21 ЗЗД, поради което сделката не прекратява съсобствеността, доколкото неучаствалия съсобственик запазва своя дял. Доколкото при делбата без участието на съсобственик съсобствеността не е прекратена, запазИ.т дела си може да поиска делба, освен ако няма законова пречка за делбата. В такъв случай няма нужда от установителен иск за нищожност на делбата, предвид което и липсва правен интерес от такъв и той се явява недопустим.

В съдебната практика няма спор, че различните пороци на съдебните решения могат да имат правна последица тяхната неправилност, 2 недопустимост и нищожност. Не може да бъде обоснована тезата за нищожност на съдебното решение, с което се допуска и/или извършва делба без участието на някого от съсобствениците като страна в производството, тъй като основанията за нищожност на съдебното решение са ограничени. Таково решение е неправилно, но влезе ли в сила, то трябва да обвърже страните, както със силата на пресъдено нещо, така и с конститутивното си действие. То обаче не подлежи на отмяна, тъй като от такава няма нужда. За неучаствалия съделител, решението е непротивопоставимо, както му е непротивопоставима и извършената без негово участие делба. Неговото право на иск произтича от непрекратената съсобственост и докато тя продължава да не е прекратена, правото на иск за делба продължава да съществува и не може да не бъде зачетено. Това право на иск не може да бъде удовлетворено освен с прекратяването на съсобствеността или определянето на обвързващ начин за прекратяването и – изнасяне на съсобствената вещ на публична продан. В случая при съдебното решение за делба е налице непогасяване на правото на иск за делба от силата на пресъдено нещо на делбеното решение, постановено без участието на съделител. Действително нищожното съдебно решение не поражда сила на пресъдено нещо и затова не погасява правото на иск, съответно не преклудира възраженията на ответника, но то не поражда и никакво друго действие. В настоящия случай, част от действието на съдебното решение се запазва - прекратено е участието на някои от съсобствениците в съсобствеността, преклудирани са другите правоизключващи възражения, затова порокът се определя не като нищожност на съдебното решение, а като непогасяване правото на иск на неучаствалия в делбата съсобственик. В този смисъл е съдебната теория - Борислав Белазелков - „Недействителност на правни сделки“ - „Делба без участието на съсобственик“. Съгласно т.8 от ППВС 7/1973 ВС, съдебната спогодба, постигната в производството за делба, както и спогодбата в исковото (съдебно) производство, не се отличава по своята същност от извънсъдебната. Подобно на нея тя представлява двустранен договор. Поради това, когато съдебната спогодба противоречи на закона или го заобикаля, или въобще са налице условията на чл. 26 ЗЗД, тя се явява нищожна. Съдебната спогодба може да бъде унищожена по съдебен ред в случаите, предвидени в чл. 27 ЗЗД. Тя също може да бъде развалена поради неизпълнение на поетите с нея задължения. Определението на съда, с което се одобрява съдебната спогодба, няма самостоятелно значение и не променя договорния й характер. Поради това то не следва да бъде отменено по реда на извънредните способи за това. Съделителите могат да се позоват на нищожността или да искат унищожаването на спогодбата или нейното разваляне поради неизпълнение, без да е необходима отмяната на определението по някои от извънредните способи за това.

Тъй като в настоящото производство не се разглежда спора относно 3 разделяне на производството, неоснователно се явява първото оплакване на частния жалбоподател, още повече, че самото разделяне на производството няма отношение към допустимостта или недопустимостта на предявения иск.

Неоснователно е оплакването за субективно реализиране на правата на съда по чл. 129, ал.1 ГПК, тъй като производството не е прекратено поради неотстраняване на нередовности в исковата молба, а поради липса на правен интерес, което е основание за недопустимост на предявения иск.

Третото оплакване за противоречие на обжалваното определение на ХРС с разпоредбата на чл. 75, ал.2 ЗС, /вероятно чл. 75, ал.2 ЗН/ и ТР № 3/ 2013г. на ОСГК на ВКС също е неоснователно. Посочената разпоредба на ЗН и ТР на ВКС се отнасят за делба на наследствено имущество, а не съсобственост, възникнала по друг начин и са неприложими към конкретния случай. Както е посочено по – горе правото да предяви иск за делба на неучаствалия в делбеното производство съсобственик не е погасено и във всеки един момент то може да бъде реализирано, а съдебното решение /в случая определение, с което се одобрява постигната от страните спогодба/ не е нищожно и запазва своето действие по отношение на останалите съделители, доколкото не се засяга дела на неучаствалия в делбата съсобственик. Така изложените обстоятелства обосновават липса на правен интерес от водене на производство за прогласяване на нищожност на постановеното определение за одобрение на постигнато съгласие по гр.д.№ 91/2019г. по описа на РС – Х. за делба на УПИ ХІV -386 в кв.52 по плана на с. С., със страни А. А. А. и Д. В. Д., поради неучастие на „А.-**“ ЕООД, с С..

Неоснователно е оплакването в частната жалба, че делбата била нищожна и на друго основание – невключване на всички съсобствени имоти в нея. Това обстоятелство също не е основание за нищожност на съдебното решение за делба, нито на съдебната спогодба за разделяне на имотите.

Предвид изложените съображения, съдът в настоящия въззивен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Постановеното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2344 от 23.12.2024г., постановено по гр.д. № 2824/2024г. по описа на Х. районен съд, с което е прекратено производството по делото.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба пред ВКС гр.С., при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5