Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 902 от 11.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 15514/2024
Вид
Решение № 902
Подписан
11.03.2025
В сила
02.04.2025
Състав
ИЛИАНА БОЙКОВА РАШКОВА ЦЕКОВСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 138, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 902 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Административно наказателно дело № 20241110215514 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

С наказателно постановление (НП) № 24-4332-023161 от 02.10.2024 г., началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция" е наложил на Д. И. А., ЕГН ********** наказание – глоба в размер 150/сто и петдесет/ лева на основание чл. 179, ал.1, т.3 от ЗДвП , за извършено нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП .

Постановлението се обжалва от наказаното лице, с искане за неговата отмяна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.08.2024 около 14:58 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил, собственост на В.А.В ЕГН **********. Срещу КПП-Владая, гр.София е спрян за проверка от полицейски служители. Те установили, че жалб. А. управлява автомобил, в който е монтирана газова уредба, която не е вписана в СРМПС част II. За тази констатация, св. Ц. Р. – мл.автоконтрольор, съставил на водача акт за установяване на административно нарушение по чл.

138, ал.1 ЗДвП.

Въз основа на акта е издадено

1 обжалваното наказателно постановление, с което на осн. чл. 179, ал.1, т.3 ЗДвП на жалб. А. е наложено наказание „глоба“ в размер на 150 лева за нарушение по чл. 146, ал.1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН серия GA, № 1221400 от 29.08.2024 г , НП № 24-4332023161 от 02.10.2024 г., показанията на свидетеля Р.. Съдът кредитира посочения доказателствен материал, който е непротиворечив и който не се опровергава от други доказателствени източници.

Така възприетата фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество е основателна.

Административнонаказателното производство е образувано и от компетентен орган в рамките на материалната и териториална компетентност, съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП и Заповеди с рег. №№ 8121з-1632/02.12.2021 г.

513з-7966/14.09.2021 г.

Обжалваното наказателно постановление също е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл. 189, ал.12 от ЗДвП и от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

АУАН и НП са издадени съобразно давностните срокове по чл. 34 ЗАНН.

В хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.

С наказателното постановление жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 146, ал.1 ЗДвП. Посочената разпоредбата е бланкетна, тъй като съдържа изрично препращане към подзаконов нормативен акт, уреждащ реда и условията за промяна в конструкцията на превозните средства. В наказателното постановление не е посочен подзаконовия нормативен акт, което прави дадената правна квалификация непълна. Нарушен е чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН.

Освен това отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството на водач на лекия автомобил, като изпълнително деяние се е 2 изразило в управление на МПС, собственост на друго лице. Санкционната норма на чл. 179, ал.1, т.3 ЗДвП предвижда наказание за собственика на моторното превозното средство или за длъжностно лице, което е допуснало движението му, но не и за самия водач. Жалбоподателят не може да е субект на нарушението по чл. 179, ал.1, т.3 ЗДвП.

С оглед изложените съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, се налага отмяна на обжалваното наказателно постановление.

На основание чл. 63д от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 400 лв. по договор за правна защита и съдействие и списък.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, СРС, НО,1 състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 24-4332-023161 от 02.10.2024 г., началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция".

ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподател Д. И. А., ЕГН ********** 300 лв., представляващи разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.София с касационна жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3