Решение № 1 от 02.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№1 гр. С.З., 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.а К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова М. като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20235500500674 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от М. М. Д. от гр.С.З., чрез адв.Д. П. от АК С. против Решение № 621 от 06.07.2023г. постановено по гр.дело № 817/2023г. по описа на Районен съд С.З..

Въззивницата обжалва първоинстанционното решение в частта, с която съда отхвърля исковете и по чл.128, т.2 от КТ над присъдения размер от 2606 лева до пълния претендиран общ размер от 4430,15 лева и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД над присъдения размер от 103,33 лева до пълния претендиран общ размер от 132,02 лева, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Излага подробни мотиви за незаконосъобразността на съдебния акт, както и цитира Решение на ВКС.

Счита за напълно необоснован извода на първоинстанционния съд, че с подписване на Допълнително споразумение между страните №34/04.01.2021г. е било извършено договаряне по смисъла на чл.18, ал.4 от Наредба №4/20.04.2017г. Сочи, че решаващият съд очевидно не прави разлика между индивидуално договаряне на трудовото възнаграждение и нормативното увеличаване на трудовото възнаграждение по смисъла на КТД в сферата на образованието и Анексите към него.

Претендира отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части, като неправилно и незаконосъобразно, като претендира пълно удовлетворяване на предявените от тях искове, както и присъждане на 1 направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от П.Г.М.Т.

„Н.Й.В.“, гр.С.З., представлявано от директора С.М.К., чрез адв.Й. М. от АК С.З., в който оспорва изцяло, като неоснователна въззивната жалба. Счита, че оплакванията в жалбата за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част са неоснователни и необосновани, като излага подробни съображения за това.

Посочват, че съгласно чл.66, ал.1, т.7 от КТ основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са елемент от съдържанието на трудовия договор и се определят по споразумение между страните по договора. Поради това молят съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, както и да им присъди сторените по делото разноски пред въззивната съдебна инстанция.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от П.Г.М.Т. „Н.Й.В.“, гр.С.З. представлявано от директора С.М.К., чрез адв.Й. М. от АК С.З., в която заявяват, че не са доволни от постановеното първоинстанционно решение в частта, в която училището е осъдено да заплати на М. М. Д. сумата от 2606 лева, представляващи разлика между реално изплатените и трудови възнаграждения за периода м.юни 2022г. – м.януари 2023г./вкл./ и дължими и се такива за съответния период, според първоинстанционното решение, както и лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху присъдената и сума. Счита, че постановеното решение в обжалваната от тях част е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано с оглед събраните по делото доказателства. Излага подробните си съображения в тази насока.

Претендира отмяна на решението в обжалваната му част, като неправилно и молят да бъде отхвърлен иска, като неоснователен. Към насрещната въззивна жалба прилага документ за внесена ДТ, договор за правна защита и съдействие, пълномощно.

На основание чл.266, ал.3 от ГПК молят съда да приеме като доказателства по делото следните писмени доказателства: Извлечение от електронната система „ШКОЛО“ – „Shkolo дневник“ за учебните 2020/2021, 2021/2022, 2022/2023 години, от които се установява броя на записаните в училището ученици и броя на формираните паралелки; Допълнителното споразумение с №59/01.09.2022г. на С.Г.С., от което се установява заеманата от него длъжност и удостоверение с №5908 от 30.07.1997г., от което се установява придобития от учителя клас-квалификация.

В срока е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от М. М. Д., чрез адв.Д. П. от АК С., в която сочи, че насрещната въззивна жалба се явява процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна. Излага съображения. Сочи, че въззиваемия в насрещната въззивна жалба твърди, че той не бил разбрал, че трябва да докаже наличие на намаление броя на учениците, съответно на формираните паралелки за учебните 2020/2021, 2

2021/2022 и 2022/2023 години, като счита, че с доклада по делото съдът не бил разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и не бил указал на страните за кои от твърдените от тях факти сочат доказателства и кои не.

В отговора на насрещната жалба страната взема становище по направените оплаквания в насрещната въззивна жалба. Счита, че доказателствата, които представя в насрещната жалба не са новооткрити и новонастъпили, предвид което моли насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а на М. М. Д. да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Първоначалният въззивник и насрещен въззиваем М. М. Д., представлявана от пълномощника си адв. Д. П. от Адв. колегия – С., редовно и своевременно призовани, явява се лично, заедно с процесуалния си представител по делото, като заемат становището, че тяхната първоначална въззивна жалба се явява основателна и доказана и в тази връзка следва да се отмени частично Решението на РС-С.З., като се уважи изцяло предявения иск, а насрещната въззивна жалба да се остави без уважение.

Насрещният въззивник и първоначален въззиваем П.Г.М.Т. „Н.Й.В.“ гр.С.З., представлявана от директора си С.М.К., редовно и своевременно призовани, явява се пълномощника му адв. Й. М. от АК С.З., която заявява, че не са доволни от постановеното първоинстанционно решение в частта, в която училището е осъдено да заплати на М. М. Д. сумата от 2606 лева, представляващи разлика между реално изплатените и трудови възнаграждения за периода м.юни 2022г. – м.януари 2023г./вкл./ и дължими и се такива за съответния период, според първоинстанционното решение, както и лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху присъдената и сума. Счита, че постановеното решение в обжалваната от тях част е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано с оглед събраните по делото доказателства. Излага подробните си съображения в тази насока в депозираните писмен отговор на първоначалната въззивна жалба и по съществото на делото в съдебното заседание от 08.11.2023 год., както и в депозираната подробна писмена защита по делото от адв. Й. М..

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.128 във връзка с чл.242, ал.1 и чл.245, ал.2 от КТ и във връзка с чл.86 от ЗЗД и във връзка чл.289, ал.1 от ЗПУО.

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните, че първоначалната въззивница М. е била в 3 трудово правоотношение с ответната професионална гимназия и насрещен въззивник, като е работила на длъжността „старши учител по философия, етика и право, психология и логика и история и цивилизация“. Не се спори и че страните са се намирали и в момента се намират във валидно и действащо трудово правоотношение.

Видно от представеното по делото двустранно подписано допълнително споразумение с № 34/04.01.2021г. към трудов договор под № 755/14.09.2016г., на основание чл. 119 КТ и Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование с № Д01-197/17.08.2020г. и Анекс № Д01-342/07.12.2020г., ищцата, заемаща длъжност „старши учител по философия, етика и право, психология и логика и история и цивилизация“, при ответника - П.Г.М.Т. Н.Й.В., на 8 - часов работен ден, са договорили следните изменения на трудовия договор, считано от 01.01.2021г., а именно: основно месечно трудово възнаграждение 1356 лева и допълнителните възнаграждения в размер на 257,64 лева за придобития трудов стаж и професионален опит и 35 лева - за клас квалификация.

По делото са представени допълнително споразумение № 08/15.09.2021г. към трудов договор с № 755/14.09.2016г., неподписано от ищцата, като в споразумението е отразено, че същата отказва да го подпише, с което основното й месечно трудово възнаграждение е намалено на 890 лева, а допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е определено на 168,96 лева, считано от 15.09.2021г.; допълнително споразумение № 36/11.04.2022г. към трудов договор № 755/14.09.2016г., неподписано от ищцата, в което е отразено, че същата отказва да го подпише, с което основното й месечно трудово възнаграждение е определено на 999 лева, а допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е определено на 199 лева, считано от 01.04.2022г., а като основание в него е вписано - ПМС 37/24.03.2022г. и Анекс № Д0144/04.04.2022г. към колективния трудов договор от 17.08.2020 г. и допълнително споразумение № 09/15.09.2022г. към трудов договор № 755/14.09.2016г., отново неподписано от ищцата поради отказ, с което основното й месечно трудово възнаграждение е определено на 1049 лева, а допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е определено на 209,80лева, считано от 15.09.2022г.

Видно от представените два Анекса към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01197/17.08.2020г. с Анекс от 04.04.2022г., считано от 01.04.2022г. основната работна заплата на старши учител е договорена на 1460 лева, а с Анекс от 20.07.2022г., считано от 01.09.2022г. - на 1533 лева.

От представените данни за седмичната/годишната натовареност на преподавателя и първоначална въззивница М. М. Д., се установява, че за учебната 2020/2021г. възложените й часове са 741 часа по предмети история и цивилизация, философия, свят и личност, гражданско образование, час на класа, безопасност на движението, за учебната 4

2021/2022г. са 425 часа по предмети -философия и гражданско образование, а за учебната 2022/2023г. (първи срок) възложените й часове са 447 часа.

За изясняване на обстоятелствата по делото пред първостепенния съд е бил разпитан свидетелят С.М.Ч. - преподавателя по физическо възпитание в ПГМТ „Н. Й. В.“, който разказва, че всяка сутрин вземал ищцата от Автогара - С.З. в 7:00ч., в 8 часа започвал работния ден и след като приключил 8 - мия час в 15,20 ч. или деветият - в 16,15 ч., той връщал ищцата отново на Автогарата. Имало заповед на директора, че следва да бъдат в училището, дори и да нямат часове в рамките на 8 - часовия работен ден. Това спазвала и М. Д., като стояла в учителската стая или в кабинет 211, за който отговаряла, като й свършили часовете. Директорът не възлагал на Д. достатъчно часове в рамките на работното време и нормативно предвиденото и по този начин Д. получавала по - ниска заплата от останалите си колеги. Свидетелят казва още, че директорът е можел да й допълни норматива, но не го правил и така тя била с недостиг на часове около 300 часа и заплатата й била около 1000 лева, а другите старши учители като нея с 1520лева. Съдът кредитира показанията на този свидетел като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, като не се събрали други, които да ги оборват или да поставят под съмнение тяхната достоверност.

Видно от заключението на назначената, изслушана и приета като доказателство по делото от първоинстнционния съд съдебно- икономическа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като пълно, ясно и компетентно изготвено, че начислените трудови възнаграждения на въззивницата М. М. Д. за процесния период (от м.06.2022г. до м.01.2023 г. вкл.) са изплатени, като разликата в изплатените й трудови възнаграждения и тези, които би получила, ако същите бяха определени съобразно минималните работни заплати за старши учител е изчислена на общата сума от 4430 лева (разбита по месеци в табличен вид в заключението), а обезщетенията за забава в изплащането на тази разлика е определена на общата сума от 132, 02 лева за периода от 01.07.2022 г. до 23.02.2023 г. (също посочена по месеци от вещото лице). Вещото лице е посочило още, че от учебната 2021/2022г. и учебната 2022/2023 г. броят на часовете на ищцата е намален с 39,676%, а трудовото й възнаграждение с 31,572 %. В съдебно заседание вещото лице изчисли, че разликата между реално полученото от ищцата трудово възнаграждение и договореното такова от 1356 лева е 2606 лева - за месеците юни, юли и август 2022г. месечната разлика е 357 лева, а за останалите 5 месеца, месечната разлика е 307 лева.