Определение № 587 от 15.10.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Частно наказателно дело 5446/2026
- Вид
- Определение № 587
- Подписан
- 15.10.2026
- Състав
- Габриел Росенов Русев
Цитирани разпоредби
- чл. 309 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 309 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 74 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.84 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 587 гр. Пловдив, 15.10.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Габриел Р. Русев като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Частно наказателно дело № 20265330205446 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК и е образувано по подадена жалба от С. Й. М. в качеството си на управител на „Агро Импулс“ ООД, против постановление на Районна прокуратура- Пловдив от 29.09.2021г., за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 229/ 2020г. по описа на „ИП“ на МВР при ОД на МВР- Пловдив, прокурорска преписка № 2788/ 2020г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив.
Съдът, като се запозна с материалите по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената жалба е депозирана в предвидения 7 – дневен преклузивен срок за това. След извършена служебна справка в деловодството на РП – Пловдив се установява, че процесното постановление не е било изпращано. С изрична молба от 10.09.2026г. е поскано изпращането му на жалбоподателя, което е сторено на 14.09.2026г., видно от разписка, а жалбата е депозирана на 21.09.2026г., предвид което съдът приема в интерес на жалбоподателя, че срокът за депозиране на жалбата е спазен.
Подадената жалба е обаче е процесуално недопустима. Не са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на жалбата по същество, тъй като същата е подадена от активно нелигитимирано, да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство, лице.
Съгласно, чл. 243, ал.4 НПК активно легитимирани лица да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство са 1 обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице. Следва да се прецени дали жалбоподателят има качеството пострадал или ощетено юридическо лице. Съгласно чл. 74 от НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, а процесуалната фигура на „ощетено юридическо лице“ е предвидено в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 НПК. Съгласно последния текст на закона – юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.
Явно е, че акцентът, поставен от законодателя, за възникване на процесуалната фигура на пострадал /ощетено юридическо лице/, е наличието на вреди от престъплението, т.е. съставомерни такива, а не каквито и да било вредни последици, явяващи се последица от самото деяние. Ето защо, преценката на съда - дали е възникнала надлежна процесуална правоспособност за определено лице, е винаги конкретна. За да се приеме, че от престъплението обективно може да има пострадал, следва да е налице положителен извод за наличието на съставомерни общественоопасни последици или алтернативно - обектът на престъпното посегателство да е свързан с правната сфера на определен правен субект.
От приложените по делото материали по досъдебното производство се установява, че разследването е водено за престъпление по чл. 309 ал.1 от НПК, за това, че на 11.07.2016г. в гр. Пловдив е съставен неистински частен документ „Тристранен договор за съхранение и продажба на земеделска продукция от 11.07.2016г., като го е употребил, за да докаже, че съществува някое право.
Престъплението по чл. 309 ал.1 от НК се намира в глава девет от особената част на НК и защитава обществените отношения гарантиращи реда и правната сигурност на документирането. Родовият обект на посегателство на престъпленията от глава девет на наказателния кодекс „Документни престъпления“ са обществените отношения, свързани най-общо с документооборота- съставяне, използване и съхраняване на различните видове документи. Документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните и обществени 2 органи и организации, създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите. Обект на защита не е правото на собственост, а установеният ред и начин за съставянето и използуването на документите.
Правилното отграничаване на обекта на документните престъпления е определящо за отговор на въпроса дали може да има пострадал от този вид престъпления. Възможно е, в някои случаи наред с увреждане на правната сигурност на документирането да бъдат увредени и други правно защитени блага и интереси, като например правото на собственост или някои нематериални блага. Доколкото обаче допълнително настъпилите вреди не са съставомерни и не произтичат от престъпното деяние в тесен смисъл, те не могат да обосноват качеството на пострадал от документните престъпления, в значението на чл.74 или чл.84 от НПК. За да обуслови и да възникне качеството пострадал или ощетено юридическо лице, вредите, макар и да не са съставомерни, следва да са преки и непосредствени.
От гореизложеното следва, че физическо и юридическо лице не може да претърпи преки и непосредствени вреди от това престъпление, респективно при него фигурата на пострадал не съществува, съответно жалбоподателят не е пострадал от престъплението по чл. 309 ал.1 от НК, за което е водено досъдебното производство. От документните престъпления няма пострадал, доколкото вредите които могат да се претърпят, не са пряка и непосредствена последица от инкриминираната дейност. В този смисъл е постоянната и трайна съдебна практика на върховната съдебна инстанция/ Решение № 473 от 02.11.2010 г. по н.д. № 431/2010 г. на ВКС; Определение № 1224 от 11.11.2019 г. по в. ч. н. д. № 1928 / 2019 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив;
Определение от 05.06.2019г., по ВЧНД № 935/2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Предвид липсата на качеството на пострадало лице, жалбоподателят не е активно легитимиран да обжалва атакуваното постановление на Районна прокуратура- Пловдив, за прекратяване на наказателното производство.
Подадената жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството по делото да се прекрати.
Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба подадена от С. Й. М. в качеството си на управител на „Агро Импулс“ ООД, против постановление на Районна прокуратура- Пловдив от 29.09.2021г., за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 229/ 2020г. по описа на „ИП“ на МВР при ОД на МВР- Пловдив, прокурорска преписка № 2788/ 2020г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производство по ЧНД № 5446/ 2026г. по описа на Районен съд- Пловдив.
Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от съобщението пред Окръжен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4