Определение № 14679 от 04.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14679 гр. София, 04.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507069 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. С. Д. срещу определение № 13030 от 19.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 21755/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 65-ти състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 50 лв. до поисканите 300 лв.

Доводите са за незаконосъобразност, изведени при твърдения, че осъществената правна защита по делото се изразява в подаване на възражение, с което се релевират относими по спора аргументи, което възражение е довело до обесилване на заповедта за изпълнение.

Отделно от това за обосноваването му е извършена работа по запознаване с фактите и книжата при длъжника и използване на правни знания по конкретната материя, поради което определеният размер на възнаграждението е необоснован и несправедлив. Сочи, че макар съдът да не е обвързан от размерите, посочени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, няма пречка да изхожда от тях като ориентир, относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното иска съдът да присъди пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата оспорва същата с твърдения, че съобразно решение на СЕС по дело С-438/2022 съдът не е обвързан от размерите по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и възнаграждението следва да се определи, съобразно действителната фактическа и правна сложност на производството и извършените действия, а подаденото възражение по чл.414 ГПК по същество е бланкетно.

Частната жалба е подадена от легитимирана да оспорва обжалвания акт страна и в определения от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по заявление на „Софийска вода“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Г. С.

Д. за сумата 745.19 лв. главница, за която сума е издадена заповед за изпълнение на 22.04.2024 г., срещу която от длъжника е постъпило възражение по чл.414 ГПК, в което производство е представляван от адв. М., съгласно представено по делото пълномощно при уговорено и заплатено възнаграждение в размер 300 лв.

1

С разпореждане от 18.10.2024 г. съдът е дал указания на основание чл.415 ГПК за предявяване на установителен иск и след като такъв не е предявен в срок, с определение от 28.01.2025 г. е обезсилил издадената заповед. По молба на длъжника по чл.248 ГПК, с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер 300 лв. за осъществената правна помощ, съдът, с обжалваното определение е присъдил 50 лв., а за разликата до сумата 300 лв. искането по същество е оставено без уважение.

С обжалвания акт съдът е приел, че размерът на възнаграждението следва да се определи по реда на чл.36, ал.2, изр. 2 от ЗАдв, тъй като Наредба № 1/2004 г. не предвижда ред за определяне на размера на възнаграждението, заплатено от длъжника в заповедното производство. В тази връзка е съобразил защитавания интерес, както и фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа, а именно подаване на възражение, което не следва да е мотивирано, за да настъпят правните последици от подаването му, поради което като съответен на тази работа е приет размер на възнаграждението от 50 лв.

Определението е законосъобразно.

Производството пред първоинстанционния съд е приключило с определение, с което издадената заповед за изпълнение е обезсилена, в резултат от подадено от длъжника възражение и бездействие на заявителя да предяви иск за установяване на вземането, поради което за длъжника е възникнало на основание чл.81 ГПК право на разноски.

П р и произнасянето по въпроса за размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени, съдът следва да съобрази задължителните за националните юрисдикции указания по тълкуването на общностното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, а именно, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба.

Предвид така даденото тълкуване и невъзможността за позоваване на легитимни цели, преследвани от посочената национална правна уредба, за да се отрече приложението на забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, наредбата не следва да намери приложение.

При определяне на дължимото за репариране адвокатско възнаграждение, резултат от предизвикания процесуален деликт, което е в причинна връзка с необходимите и положени процесуални усилия по делото съдът следва да извърши преценка на действителната правна и фактическа сложност, прилагайки критерии относими към конкретното дело.

В тази връзка на първо място следва да се посочи, че обстоятелството, че законът не изисква мотивиране на възражението е относимо към пораждане на процесуалните му последици, но не изключва необходимостта от правна защита и съдействие, съответно дефинитивно не предопределя преценката за обема на извършената от адвоката работа при консултирането, относно това дали да се упражни правото за подаване на възражение.

Така при преценката, относно размера на дължимото за репариране от заявителя адвокатско възнаграждение, направено в причинна връзка с правния спор, следва да се съобрази факта, че действията по защита се изчерпват с възражението като защитно средство, което следва да бъде направено след преценка на фактите, обосноваващи материално правната легитимация на заявителя. В тази насока следва да се съобрази, че спорът е без каквато и да е фактическа и правна сложност, касае правни въпроси, по които има голям обем утвърдена съдебна практика, а направените възражения са общи за този вид 2 спорове, отричащи както качеството собственик, ползвател, така и изобщо факта на доставяне на услугата и не разкриват специфична преценка, извършена за конкретния спор.

Следва да се съобрази и това, че отричаното с възражението право е оценяемо в пари, поради което релевантен е и размерът на материалния интерес, който е 745.19 лв., поради което и възнаграждение в претендирания размер от 300 лв., която сума е почти половината от материалния интерес и при обсъдения по – горе обем и вид на извършената работа е несъответно на сложността и развитието на предизвикания правен спор, поради което не подлежи на репариране в този обем от заявителя, а определеният от първоинстанционния съд размер от 50 лв. е съответен на обсъдените по – горе критерии за разумност и пропорционалност и тълкуването, дадено с решение по дело С-57/15 United Video Properties Inc. срещу Telenet NV)

Предвид изложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Г. С. Д., ЕГН ********** срещу определение № 13030 от 19.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 21755/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 65-ти състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 50 лв. до поисканите 300 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3