Решение № 185 от 21.05.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Русе, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Виржиния Караджова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20264500500245 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Н. И. П., от гр.Силистра, е обжалвала решение №239 от 23.02.2026г. п о гр.д.N6991/24г. на Р усенския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за сумата 165лв./84,36евро/ и е осъден да заплати на ищеца разноски по делото. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли въззивният съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска в посочения размер, при законните последици.

Въззиваемата страна СНЦ „ПРАКСИ – Професионална реализация, адаптивност, креативност и социална инициатива“, ЕИК 176739799, със седалище гр.Русе, представлявано от ИЙ, изразява становище, че жалбата е неоснователна.

След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията по жалбата, Окръжният съд приема за установено следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество 1 е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Н. И. П. против „ПРАКСИ – Професионална реализация, адаптивност, креативност и социална инициатива“-Русе, с която е предявила иск за заплащане на сумата от 285лв., с която ответникът се е обогатил без основание за нейна сметка, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателно изплащане на сумата, както и направените разноски по делото. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърди, че „през предходната година по възлагане на ответника е извършила професионална обучение на организирани курсове от Дирекция „Бюро по труда“-гр.Силистра - исковата молба е депозирана на 19.12.2023г. Твърди, че на 12.10.2023г. служител на ответника по телефона й предложил да извърши обучение по курс по ключова компетентност на тема "Личностни умения за трудова реализация" в рамките на 30 учебни часа и обучение по професия "Сътрудник в малък и среден бизнес“ в рамките на 180 учебни часа, при възнаграждение за двата курса по 7. 50 лв. на учебен час. Обучението следвало да започне на 17.10.2023 г. При тези условия приела предложението. На 14.10.2023 г. по куриерска фирма "Еконт" получила материали за обучението по двата курса, но към тях не били приложени граждански договори. Ищцата заявява, че е разчитала на коректност и добросъвестност от страна на ответника по отношение на устно постигнатата договореност на 17.10.2023 г. започнала обучението и на 20.10.2023г. завършила първия курс. На същата дата поискала да й бъдат изпратени гражданските договори, тъй като на 23.10.2023г. трябвало да започне втория курс.Ищцата поискала да бъдат ясно уточнени часовете по обучение„Сътрудник в малък и среден бизнес“, тъй като в изпратения Дневник не било посочено колко учебни часа е нейният ангажимент, което създавало опасност да й се търси отговорност за неточно изпълнение. Твърди, че на 23.10.2023 г. преди започване на обучението по втория курс, в електронната си поща видяла, че на 21.10.2023 г. /събота/ са й изпратени екземпляри на гражданските договори за двата курса, като в чл. 4 от договора предложеното възнаграждение било по 5.50 лв на учебен час, а не както бе уговорено възнаграждение по 7.50 лв. С електронно писмо от 23.10.23 г. ищцата възразила по така предложеното възнаграждение и на същия ден внесла в Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда" Силистра заявление вх.№10-07-10-1561/23.10.2023 г., с което ги уведомила, че от 24.10.2023г. преустановява работата си по обучението. На 24.10.2023г. предала на представител на сдружението с приемо-предавателни протоколи всички работни материали и документи. Със заявление от 03.11.2023 г. поискала ответникът да й заплати сумата от 285.00 лв, представляваща възнаграждение за извършената от нея работа за 5 работни дни, общо 38 часа, по 7.50 лв на час, но до момента на подаване на исковата молба сумата не й била заплатена.

В отговора на исковата молба ответникът признава обстоятелството, че ищцата е била поканена да провежда обучение, но оспорва всички останали 2 факти.На първо място заявява, че с ищцата не е провеждан разговор от негов представител, при който да е направено предложение за възнаграждение в размер на 7,50лв на час за курса по ключови компетентности на тема "Личностни умения за трудова реализация" .На ищцата е изпратен проект на договор за предоставяне на услуга, но същата не е приела предложеното възнаграждение от 5,50лв на учебен час.Ответникът оспорва и твърдението, че ищцата е провела обучение в рамките на 38часа.Счита, че между страните са водени разговори за сключване на договор за изработка, но писмен договор не е сключен. Изразява становище, че ако претенцията е за неоснователно обогатяване, няма разместване на имуществени блага и не се е обогатил за сметка на ищцата.

С разпореждане от 6.12.2024г. първоинстанционният съд е указал на ищцата да уточни дали основава исковата си претенция на сключен договор между страните или на липсата на такъв/неоснователно обогатяване/.Да изложи обстоятелства, от които произтича неоснователното обогатяване, ако претенцията е основана на такова. Да формулира ясен и прецизен петитум, съобразен с претенция за изпълнение на договорно задължение, ако се твърди наличие на такова.В изпълнение на указанията ищцата представя молба, в която допълва, че ответникът организира провеждането на обучителни курсове, за което получава възнаграждение.На 12.10.2023г. служител при ответника й предложил тя да извърши професионално обучение по два курса.Ищцата изпълнила работата по първия курс, като провела предвидените 30 учебни часа, а по втория курс работила 8учебни часа.Твърди, че ответникът й дължи заплащане за 38 учебни часа по 7,50лв на час285лв.Възнаграждение в такъв размер било предложено в договора по втория курс, а работата по двата курса е съпоставима като тежест.Ответникът е отказал да й заплати посочената сума и така се обогатил за нейна сметка, тъй като той получил възнаграждение като обучаваща институция, но не заплатил действително извършената работа от ищцата като пряк изпълнител.

В допълнителен отговор към искова молба ответникът заявява, че не оспорва обстоятелството, че е поканил ищцата да извършва обучение по определена специалност на обучаеми лица в гр. Силистра. По време на разговорите не била предлагана цена от 7, 50 лв. на учебен час. Такова е било искането на ищцата. След разговорите на ищцата е изпратен проект на договор за курса по ключови компетентности "Личностни умения за трудова реализация" с възнаграждение на час от 5, 50 лева и за обучение за професия "Сътрудник в малък и среден бизнес" с възнаграждение от 7, 50 лева на част.

Ищцата отказала да подпише и двата договора. Ответникът потвърждава, че ищцата е провела общо 38 часа от които 30 часа по ключови компетентности и 8 часа за обучение по професия, като след 24.10.2023 г. преустановила провеждане на обученията. При разменена между страните кореспонденция ищцата била канена от ответника да получи възнаграждението си, но същото не можело да бъде изплатено без търговска и счетоводна отчетност. Сумите и по двата предмета за проведените общо 38 часа били начислени в 3 счетоводството на ответника, но същите не можело да бъдат изплатени единствено поради отказа от съдействие от страна на ищцата, която следвало да отчете извършената работа.

С исковата молба са представени учебен график за обучение Личностови умения за трудова реализация; Дневник на курса "Сътрудник в малък и среден бизнес"; Констативни протоколи от проверка на обучение, между които и Констативен протокол за проверка на обучение на тема „"Сътрудник в малък и среден бизнес";Граждански договори, които не са подписани от страните и в този смисъл представляват проект на договор. В първия договор предмет е възлагане на обучение на тема „Личностни умения за трудова реализация“ изпълнителят се задължава да проведе обучение в размер на 30часа при възнаграждение 5,50лв на час. Предмет на втория договор е възлагане на обучение по специалност "Сътрудник в малък и среден бизнес", в размер на 180 часа при възнаграждение на изпълнителя 7,50лв на учебен час.

Както беше посочено по-горе, не се спори, че ищцата е провела 30 часа обучение по ключови компетентности „Личностни умения за трудова реализация“ и 8 часа за обучение по професия - "Сътрудник в малък и среден бизнес", като след 24.10.2023г. е преустановила провеждане на обученията.

От заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза е установено, че по проведеното от ищцата обучение по ключова компетентност „Гражданска компетентност“ на тема:

„Личностни умения за трудова реализация“ в рамките на 30 учебни часа през октомври 2023 г. в гр. Силистра, обучаващите се са 20 безработни лица.

Счетоводната справка и оборотната ведомост показват, че ответникът е начислил суми за положения труд. Начислената сума за курса (30 часа) при ставка 5.50 лв./час възлиза на 30 ч. * 5.50 лв. = 165.00 лв.В експертизата вещото лице посочва, че за да определи справедлив размер на възнаграждението, е проучило и други доставчици на обучения, които са обявили провеждане на курсове по ключови компетентности и са сключили договори за провеждане на обучения, както по професионална компетентност, така и по ключови компетентности – личностна, гражданска, социална, предприемаческа, цифрова, езикова и други.

От всички доставчици, които са регистрирани на територията на гр. Русе и са обявили провеждане на сходен курс вещото лице е направило извод, че възнагражденията варират между 4,44 лева и 6,49 лева, а предложеното от ответното дружество възнаграждение в размер на 5,50 лева на час се явява средна стойност на възнаграждение за този вид дейност.

При така изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установено следното :

4

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищцата уточнения същата е предявила иск с правно основание чл. 266 от ЗЗД. Анализът на фактите и обстоятелства, изложени в исковата молба и уточненията й сочат, че се претендира заплащането на суми на договорно основание - сключен между страните възмезден договор за изработка. В исковата молба се твърди, че ответникът е възложил на ищцата извършване на определена работа – обучение на определени теми. Ищцата е приела работата, като е считала, че възнаграждението по двата договора ще бъде 7,50лв на учебен час.В исковата молба и в допълнителните уточнения ищцата очертава параметрите на договорите.Твърди, че ответникът не й е заплатил проведеното обучение по първия курс в рамките на 30 учебни часа и 8 часа по втория и иска да й бъде заплатено възнаграждение в общ размер на 285лв.Ищцата счита, че като не й заплатил възнаграждението, ответникът се е обогатил, защото бил получил средства за тези обучения като обучаваща институция. Предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и предявения петитум ответникът да й заплати сумата от 285лв възнаграждение за проведено от нея обучение, съдът приема, че претендираните права по настоящото дело произтичат от отношения между страните по силата на устен договор за извършване на определена работа провеждане на обучение и искът следва да се квалифицира по чл.266 ЗЗД. От изложените в исковата молба фактически твърдения и наведените доводи и от становището на ответника се установява, че страните са сключили устен договор за изработка.

По делото е безспорно, че ищцата е провела обучението по първия курс за Ключова компетентност на тема „Личностни умения за трудова реализация“. Не е безспорно установен уговорения размер на възнаграждението.В съдебната практика се приема, че договорът за изработка е действителен, дори и в него стойността на възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определима. Съобразена правната характеристика на същия на неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор, съществуването му, при отсъствие на изготвена писмена форма, подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства, като с оглед принципа за еквивалентност на насрещните престации, дължими от страните за заплащане в посочената хипотеза подлежат 5 фактически извършените работи по действителни цени, стойността на които, при необходимост, може да бъдат установена с помощта на вещи лица - по арг. о т чл. 266, ал. 2 ЗЗД .В настоящия случай от приетата съдебно-счетоводна експертиза е установено, че предложеното от ответника възнаграждение от 5,50лв на учебен час е адекватно, като справедливия размер е в диапазона 4,44лв-6,49лв за един лекторски час.Ето защо претенцията на ищцата е основателна за сумата 165лв / 84,36евро/.