Протокол № 1687 от 01.11.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1687 гр. Варна, 01.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова

Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20223100100255 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:17 часа се явиха:

Ищцата В. П. М., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично, представлява се от АДВ. С. БЪЧВАРОВА И АДВ.

МАРГИТА Т., редовно упълномощени и приети от съда от преди.

Ответникът И. Н. К., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично, не се представлява.

Ответницата Р. С. К. , редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично, представлява се от АДВ. Д. Ч., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

АДВ. БЪЧВАРОВА: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.

ОТВ. И. К.: Да се гледа делото.

АДВ. Ч.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ОТВ. И. К.: Тъй като видях детето пред залата, не знам дали е редно да се разпитва, тъй като имам ограничителна заповед и нямаме право да сме в едно помещение.

АДВ. Ч.: Не възразявам да се разпита детето, въпреки ограничителната заповед.

1

СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като свидетели водените лица в днешното съдебно заседание, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит като свидетели: М.А.Х. и В.И.К. и вписва същите в списъка на лицата за призоваване.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността му, както следва:

М.А.Х., ЕГН ********** на 69 години, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.

СВИД. К.: К.Б. я познавам още като се ожениха В. и С.. Ние живеехме в къщата на С. и след като те се ожениха с В. ние напуснахме къщата, но непрекъснато се виждахме. След това станахме кръстници на децата и се виждахме и с кака К. и дядо П., ходихме на село при тях и често и заедно празнувахме почти всички празници.

Последното виждане с кака К. беше някъде пролетта на 2017 г. може би май-юни или април-май месец. Тогава се видяхме с В. на светофарите, които са на пътя за „Аспарухово“, заговорихме се и тя ме покани да пием кафе в апартамента на баба К., тъй като отивала да й занесе храна. Тогава К. беше в много добро състояние, оплакваше се само, че я болят коленете. Не е споменавала други болести. Домът беше чист, нормален, не беше замърсено.

Те преди това бяха правили и ремонт за сватбата на В. и Р.. Пихме кафе в кухнята, като аз седях на масата откъм прозореца, кака К. седеше от дясната ми страна, а В. откъм мивката. Пиехме кафе и си приказвахме и тогава чух баба К. да споделя, че иска да даде апартамента на В.. Тъй като аз имах също такъв казус, я посъветвах ако го прави да е само срещу дарение и тя се съгласи. След това не съм я виждала, но се чувахме с В. по телефона, виждах се често и с М., понеже минавах покрай него за работа и той все ми споделяше, че В. все е при майка си, че ходи да се грижи за нея. Аз го питах защо, какво й има на баба К., а той ми отговаряше, че имало някакви проблеми. Когато разговарях с В. по телефона споделяше, че е много ангажирана с майка си, ходи при нея в апартамента да й носи храна, да й готви. Аз лично съм я виждала като ходи в магазина над тях да пазарува и носи торби с храна.

В. ми е споделяла, че ходи непрекъснато по болници и по лекари с майка си. Казвала ми е, че няма да можем да се видим, защото трябва да влезе в болница с майка си. Казвала ми е, че ще бъде с майка си и ще я обслужва, ще я води по лекари и няма да можем да се видим, когато й се обадя.

До момента, до който пихме кафе с кака К., В. се радваше много, че имат добри отношения с В. и Р.. След това споделяше, че се притеснява за тях, казваше: „Какво става с тези деца, Р. си замина с децата...“, че е много разтревожена за отношенията им. Това ставаше преди смъртта на баба К..

2

Даже когато пихме кафе у баба К., В. беше на работа, а Р. беше при родителите си на село.

Това, което съм чувала от В. е, че носи храна непрекъснато на майка си, обгрижва майка си и непрекъснато ходи при нея.

В. е споделяла, че Р. и И. са ходили при родителите на Р., както и че тя си ходи по-често при родителите.

В. и Р. живеят след сватбата при К.. Не мога да кажа преди колко години и точно коя година се ожениха. Присъствала съм на сватбата. В. заедно с В. и Р. правиха ремонт на жилището. Р. и И. имат две деца. В. е на 16 години, както е моята внучка, малкият трябва да се е родил след като почина баба К..

С В. съм говорила, виждали сме се, но с Р. не съм се виждала. Знам, че В. работеше, не мога да кажа дали Р. е работила. Не съм получавала такава информация, защото информацията я получавах, когато се чувахме по телефона с В..

Видяла съм с очите си как В. носи торби с провизии в дома на К.. Това беше, когато В. боледуваше и не трябваше да носи тежко, но въпреки всичко носеше. Периодът, в който тя беше болна точно не мога да го определя.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.

В залата се явява К.Н.Н. – старши експерт психолог, представител на ДСП

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността му, както следва:

В.И.К., ЕГН ********** на 16 години, българска гражданка, неосъждана, внучка на ищцата, дъщеря на ответниците, без дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.

СВИД. В. К.А: Желая да свидетелствам.

Поддържах отношения с баба ми К.. Виждахме се всеки ден, защото живеехме заедно. Тогава беше добре със здравето. Преди да влезе в болница единствено я боляха краката. Не си спомням точно кога влезе в болница.

Мама се грижеше основно за домакинството. Баба не е помагала на мама, нея я боляха краката и нямаше възможност. Най-вече майка ми се грижеше за баба ми. Баба ми В. идваше, но може би през седмица. Не си спомням дали баба ми В. е носила продукти за домакинството и баба К.. Баба К. беше спокойна тогава.

Много рядко е имало скандали между родителите ми пред баба К..

Виждала съм предната свидетелка. Доколкото знам беше приятелка на баба В.. През 2017 г. нямам спомен да е идвала у дома. Мисля, че е била близка с баба К., но и не сме говорили за това.

Не знам кой плащаше продуктите за домакинството мисля, че майка ми и баща ми, но не знам. Не съм чувала баба К. да се оплаква, че е нещастна, че 3 не се чувства добре. Не съм я виждала да плаче.

Когато почина баба К. бях на 11 години или на 10. Не съм ходила на погребението.

Да, често ходехме с мама при другите ми баба и дядо. По празниците също сме ходили или ваканциите. Ходили сме с майка ми и баща ми, а и ме оставяха там. Обичах да ходя на село, беше ми хубаво там като на всяко дете да е на село.

Преди да влезе в болница, баба К. нямаше нужда от постоянна помощ, справяше се сама. Не си спомням кой се е грижил за прабаба ми когато е влязла в болницата. Майка ми не е отсъствала в този период, в който баба К. беше в болница от вкъщи. Не си спомням дали е бил баща ми в болницата с прабаба ми.

Баба ми имаше отделна стая, която беше, като се влезе в апартамента, първата врата вдясно. Имало е случаи, когато се усамотяваше в стаята си, когато си гледаше сериалите или гледаше телевизия и заедно сме гледали телевизия. Аз по това време се прибирах от училище към 16:30 часа и тя тогава си беше в стаята и заедно гледахме в нейната стая телевизия. Всички заедно също сме гледали телевизия, като сме вечеряли. Когато родителите ми са били скарани, пак заедно сме вечеряли.

Не си спомням да съм ходила тогава в Генерал Тошево само с майка ми.

Аз се преместих да живея в Генерал Тошево миналото лято и тогава спряхме да поддържаме връзка с баба ми В., но преди 2-3 месеца отново започнахме да си говорим. Не сме се виждали от миналото лято. Никой не ми е забранявал да виждам баба си В.. си.

СЪДЪТ отклонява въпроса искала ли е свидетелката да види баба СВИД. В. К.А: По повод делото беше ми казано, че ще идвам във Варна да свидетелствам. Майка ми ми каза. Адвокат Ч. не ми е казвала как да отговарям на въпросите, които ще ми задават. Каза ми, че ще ми задават въпроси на база на това, какво е казала свидетелката М..

ОТВ. И. К.: Възразявам на 90% от нещата, които са дадени като отговор. Настоявам В. добре да помисли преди да даде отговор на въпросите.

СВИД. В. К.А: Домът ни се поддържаше. Доколкото си спомням винаги когато сме били в къщи, майка ми, аз и баба К. сме били заедно, дори и когато баща ми отсъстваше.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.

АДВ.

БЪЧВАРОВА: Нямам други доказателствени искания.

Представям списък с разноски.

АДВ. Т.: Нямам доказателствени искания.