Определение № 1799 от 10.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1799 гр. София, 10.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20248002102444 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 20017591/28.02.2022 г. по гр. д. № 19315/2021 г. Софийският районен съд е отхвърлил предявените от М. И. К.-М. срещу Б. В. А. и «БАЛ Медия» АД обективно съединени искова с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците за сумата от по 374 лева, частично предявена от сума в общ размер от по 1 000 лева по всеки един от 22 деликта, произтичащи от публикации в периода от 11.06.2020 г. до 07.07.2020 г., на 09.11.2020 г. и на 16.11.2020 г., в сайта www.19min.bg, както и от 2 деликта, произтичащи от две телевизионни предавания в „ЕвроДикоФ“ от 19.06.2020 г. и „Студио Хъ“ от 23.06.2020 г., по време на които са възпроизведени част от обидните и клеветнически твърдения в 22-та броя публикации, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от твърдените непозволени увреждания.

С решение № 517/26.01.2024 г. по в. гр. д. № 7805/2022 г. Софийският градски съд, ГО, ІV-Д въззивен състав, е отменил частично първоинстанционното решение и е осъдил «БАЛ Медия» АД - в ликвидация, да заплати на М. И. К.М. сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от публикации в сайта www.19min.bg, 1 както следва: от 17.06.2020 г. със заглавие: „Читателите: Затова ли подмениха учебниците от година“, от 18.06.2020 г. със заглавие: „19 минути пише на Ц.”, от 25.06.2020 г. със заглавие: „Защо МС и МОН гузно мълчат: с колко милиона лв. от хазната се купуват учебници от Просвета? Усвоила ли е 751 452 евро фондацията на издателството от евроагенцията на министерството за 4 г.?“, от 25.06.2020 г. със заглавие: „Взехме 105 млн. лв. за дигитализация, обещани ли са 20 млн. лв. на фирма от Кръга В.?“, от 29.06.2020 г. със заглавие: „По 8 - 9 бона на месец за чиновници с изтекли преди години мандати: властта нехае”, и от 06.07.2020 г. със заглавие: „Министър не е отстранен, въпреки разследване и МОН крие колко милиона се дават на Просвета-София”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.11.2020 г. до окончателното погасяване, както и разноски в размер на 660 лева за първоинстанционното производство, и в размер на 59.84 лева - за въззивното производство; в останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено.

Ищцата твърди, че на сайт www.19min.bg, както и в печатното издание на вестник „19 минути“, в периода от 11.06.2020 г. до 07.07.2020 г., както и на 09.11.2020 г. и на 16.11.2020 г., били публикувани 22 бр. публикации с твърдени и повтаряни тежки обидни квалификации и неверни, позорящи я обстоятелства, които тежко засягали личността й и й причинявали морални вреди. Част от твърденията били разпространени лично от ответника Б. А., представен като журналист от „19 минути“ и участник в екипа, създал публикациите, в 2 телевизионни предавания - „ЕвроДикоФ“ от 19.06.2020 г. и „Студио Хъ“ от 23.06.2020 г.

Ответникът А. бил основател на вестник „19 минути“, журналист от „19 минути“ и част от екипа, изготвил публикациите, представлявал и Сдружение „Екопрограма“, което било притежател на марката „19 минути“.

Ответникът „БАЛ Медия“ АД - в ликвидация, бил издател на „19 минути“, посочен на сайта.

Клеветите касаели твърдения за наличието на обвързаности и конфликт на интереси с министъра на образованието и неговата съпруга, нерегламентирани облаги за ищцата, за ръководената от нея фондация и издателство „Просвета“.

Направени били внушения, че ищцата била успешна в работата си, във фондацията и в издателството не поради личните и професионални качества, а благодарение на покровителства, съучастия в отношения с непозволен материален интерес за министъра, за нея, за фондацията и за издателството.

2

Приписани й били нарушения на законите, в т. ч. ЗПКОНПИ. Ищцата е изложила подробни съображения за клеветнически и позорящи я твърдения в 12 публикации от 11.06.2020 г., 15.06.2020 г., 16.06.2020 г., 17.06.2020 г., материал от същата дата, 2 бр. публикации от 18.06.2020 г., 2 бр. публикации от 22.06.2020 г., 25.06.2020 г., 01.07.2020 г., 09.11.2020 г., повторени в 10 публикации от 24.06.2020 г., 25.06.2020 г., 2 бр. от 29.06.2020 г., 2 бр. от 30.06.2020 г., 2 бр. от 02.07.2020 г., от 06.07.2020 г., 16.11.2020 г. и в двете телевизионни предавания. Посочила е конкретни цитати.

Невярно било, че срещу ищцата тече проверка. Тя била назначена във Фондацията на основание образованието, специализацията си, опита и квалификацията, която имала.

Част от клевентическите твърдения били разпространени и в двете телевизионни предавания - че ищцата имала съмнително съдружие със съпругата на министъра, че имала консултантски бизнес, че упражнявала влияние върху пазара на учебници, че имала връзка с „непознатият текст на матурата“, че участвала в управителните съвети на Фондацията и Издателство „Просвета“, което довело и до сезиране на еврокомисаря Г. за нередности при проектите на Фондацията.

Обидна сексистка квалификация „адреналинка“ била отправена към ищцата в публикация от 11.06.2020 г., 18.06.2020 г., 22.06.2020 г.; „гиди мошеници мръсни“ - обидна квалификация в материал от 17.06.2020 г. Направени били внушения, че ищцата извършва престъпления, посредством използване на думите „кримисериал“ - публикация от 17.06.2020 г., „мафия“ - от 16.11.2020 г.

Изложеното довело до тежки морални, лични, служебни и здравословни последици за ищцата - стрес, безпокойство, световъртеж, безсъние.

Публикациите надхвърляли правото на свобода на изразяване, нарушени били чл. 39, чл. 41 от Конституцията на РБ, чл. 10 КЗПЧОС.

Искането е ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно обезщетение за търпените неимуществени вреди от 22-та бр. публикации и 2-те телевизионни предавания, в размер на сумата 9 000 лева - частичен иск от общ размер 24 000 лева, ведно със законната лихва от 16.11.2020 г. до окончателното погасяване.

Въззивният съд е приел, че в случаите като настоящия, когато ищецът твърди причиняване на неимуществени вреди с поредица от деяния, обективно свързани помежду си и осъществени в непродължителен период от време, 3 обезщетението се определя глобално. Няма пречка ищецът по своя воля да поясни в исковата си молба как оценява вредите от всяко от деянията, но това не е условие за нейната редовност. Дори ищецът да е направил такова разграничение, когато съдът установи наличие на обективна връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, той дължи определяне на глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния. Ето защо въззивният съд е разгледал претенцията на ищцата като частичен иск за сумата 9 000 лева от общ размер 24 000 лева за твърдяното увреждане на неимуществената й сфера от процесните публикации и участията на ответника А. в телевизионните предавания.

За неоснователни въззивният съд е приел твърденията, че по косвен път по делото било установено, че ответникът А. бил автор/съавтор на публикациите, което обстоятелство той не отрекъл в предаванията, в които участвал. Посочил е, че при нарочно оспорване от страна на ответника, че не бил автор/съавтор на публикациите, ищецът носи тежестта да установи това твърдение, и то при дължимо пълно и главно доказване, каквото в случая не е проведено.

Противно на доводите във въззивната жалба, първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства - писмени, гласни посредством разпита на св. А. и заключение на СВТЕ, и е приел за недоказан факта, че ответникът А. бил автор/съавтор на статиите. В никое от участията в телевизионните предавания „ЕвроДикоФ“ и „Студио Хъ“ не се установява категорично признание на журналиста А., че бил автор/съавтор на която и да е от статиите. Напротив - в предаването „ЕвроДикоФ“ изявлението на ответника било, че авторството било на екипа от „19 минути“ („то си е екип, който го работи“), че имало журналист, който работил по темата („колегата, който работи по темата“). Съдът не е споделил и изложеното във въззивната жалба за очевиден мотив на ответника за публикациите. Участията му в двете телевизионни предавания съдържат журналистическия му коментар - оценки на факти, съждения, изказване на мнение, предвид на което въззивният съд е приел за правилна преценката на първоинстанционния съд, че отговорността на този ответник за заплащане на обезщетение на ищцата за неимуществени вреди не може да бъде ангажирана.

Въззивният съд е приел за установено от събраните писмени и гласни доказателства, че ответникът „БАЛ Медия“ АД - в ликвидация, се явява възложител по отношение на автора на процесните статии, публикувани на 4 сайта www.19min.bg и в печатното издание на вестника „19 минути“, собственост на дружеството, поради което е пасивно легитимирана страна по предявения иск.

Като се позовал на чл. 39, ал. 1 и 2 от Конституцията на РБ, въззивният съд е посочил, че разпоредбата прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или изображение, и ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго, изразяването и разпространяването на мнение не е противоправно. Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Ако се касае за лице, чието име се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност - такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти, разпространени с печатно произведение, доколкото позорят адресата, но и в този случай издателят не носи отговорност, ако позорящите факти са верни. Съдът е посочил и това, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности - каквито са правата и доброто име на гражданите. А прокламираната с чл. 40, ал. 1 от Конституцията на РБ свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание обаче не се включва възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права.

Въззивният съд е посочил и това, че въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности - свободата на словото и доброто име на гражданите, се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.

Като извършил анализ на всяка една от публикациите, въззивният съд е приел, че ответното дружество носи отговорност за следните публикации:

5

- В материал от 17.06.2020 г. със заглавие „Читателите: Затова ли подмениха учебниците от година”, на сайта на ответника бил публикуван коментар, посочен като такъв от „известната фейсбук авторка В. Т.“, а именно: „От мен от миналата година децата вече не могат да си разменят или продават старите учебници, защото новите са съвсем други... Ах, гиди мошеници мръсни!” По въпроса дали издателят на печатна или електронна медия отговаря като възложител на работата по смисъла на чл. 49 ЗЗД за съдържанието на публикувани без редакторска намеса читателски писма, чието написване и изпращане не е възложено от издателя и издателят и авторът на публикуваното писмо не са обвързани с трудово или гражданско правоотношение, въззивният съд се е позовал на решение № 581/30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на ВКС, III-то г. о., е което е прието, че издателят чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали и отговаря за верността на изнесената информация и в случай на поместване на писма на читатели. В случая коментарът на Т. по въпроса за подмяна на учебниците няма директна насоченост към личността на ищцата, но длъжностните лица при ответника несъмнено са свързали употребените от нея обективно обидни думи „мошеници мръсни“ (който лъже, мами, за да извлича лична изгода, измамник; нечист) с личността на ищцата, посочвайки, че публикуваният коментар се отнасял именно до „конфликта на интереси на министъра на образованието и неговата кума, която оглавява фондацията на най-голямото издателство за учебници Просвета - София“, поради което същият носи отговорност за публикуваната обида, която сам екипът му пряко е насочил към личността на ищцата.