Решение № 6710 от 06.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6710 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Л. Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100513898 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 9207/17.05.2024 г., постановено по гр. д. № 21849/23г. по описа на Софийски районен съд, 124 с-в, „ЗК БУЛ ИНС“ АД, е осъдено да заплати на ЗАД Алианц България АД, сумата от още 806.58 лева - платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разходи за вреди по МПС по щета № 0300/22/777/500821, ведно със лихва за забава за периода 24.08.2022г.до 26.04.2023г. в размер на 58.81лв,ведно със законната лихва от 26.04.2023г. до окончателното й изплащане, както и 790.00 лева – разноски по делото.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника „ЗК БУЛ ИНС“ АД, с която обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Оплакванията са свързани с неправилна оценка на доказателствата касателно механизма на ПТП и вината на застрахования при ответника водач, съответно наличие на съпричиняване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в който се излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Изрично сочи, че възражение за съпричиняване не било релевирано пред първата инстанция, а същото за пръв път се въвежда с въззивната жалба. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна 1 във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество и ПРАВИЛНО, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца, застраховател по имуществена застраховка, притезание с правна квалификация чл. 411 КЗ за част от изплатеното застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по претенция ***/500821, която сума не е възстановена от ответника, застраховател по „Гражданска отговорност“.

Въззивната дейност при ограничения въззив е ограничена откъм обсег при установяване на фактическата страна на спор, като при преценка за правилността на фактическите изводи в обжалваното решение въззивният съд е ограничен от своевременно въведените във въззивната жалба оплаквания, доколкото са били своевременно въведени в предмета на делото пред първата инстанция. Развитият във въззивната жалба довод на ответника за неоснователност на претенцията поради съпричиняване не е бил въведен своевременно в първата инстанция. В отговора на исковата молба (л.67) не се оспорва от ответното дружество, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.

Опел Астра, рег.№ ****, че е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 821.57лв., но се това плащане се твърди, че е изплатена изцяло сумата определена като обезщетение, а по отношение на претенцията – оспорва причинно-следствената връзка между щетите по л.а.

Дачия Сандеро и деянието на водача Е.Б. /застрахован при ответника/, оспорва иска по размер по съображения, че претендираните суми не отговарят на действителната стойност като завишени и надписани ремонтно-възстановителни дейности. Следователно спорът се е концентрирал по това дали претенцията за обезщетение включва причинени вреди вследствие ПТП от 02.02.2022г. (или и „надписани“), съответно размерът им. От събраните по делото доказателства /заключение на САТЕ/ се установява причинната връзка между процесното ПТП и претърпените вреди и размерът им - 1613.15лв. с включени ликв.разходи, съответно при приспадане на заплатените 821.57лв., остатъкът в размер на 806.58лв. е в рамките на претендираната сума. По същество липсва оплакване във въззивната жалба по отношение на приетото от фактическа страна от СРС, че вредите по л.а. Дачия Сандеро се 2 намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а действителната стойност за възстановяване към датата на ПТП по средни пазарни цени възлиза на 1613.15лв.

Следователно възражение за допринасяне за настъпването на ПТП не е било направен от ответника своевременно в отговора на исковата молба, не са изложени фактически твърдения за същото, а за правоизключващи възражения не се следи служебно, поради което и възражението е преклудирано. Задължение за въззивния съд да изследва наличие на съпричиняване съществува само когато такива факти и твърдения са били наведени от страната в рамките на преклузивните срокове по ГПК, каквито в случая липсват. Други доводи по правилността на решението липсват във въззивната жалба.

Поради което и на основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, която е доказала сторени разноски пред настоящата инстанция в размер на 480лв. (претендира се и платена д.т. за въззивна жалба от 25лв., каквато няма).

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9207/17.05.2024 г., постановено по гр. д. № 21849/23г. по описа на Софийски районен съд, 124 с-в.

ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. 78, ал.1 ГПК „ЗК БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, да заплати на ЗАД Алианц България АД, ЕИК: 040638060, разноски пред настоящата инстанция в размер на 480лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3