Решение № 2253 от 17.06.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2253 гр. Варна, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20233110116759 по описа за 2023 година

Предявен е иск от М. Д. В. срещу Г. Б. Г., Ж. Б. А., И. Г. А., с правно основание чл. 34 ЗС за допускане и извършване на делба на следните съсобствени между страните недвижими имоти:

- поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед РД -18-29/23.04.2015г. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в с.

Т., общ. Варна, ул. „*****” № 29, с площ от 657 кв.м., урбанизирана територия, при съседи: имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***,

***, *** и ***; заедно с построената в имота:

- жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед РД -18- 29/23.04.2015 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, със застроена площ от 88 кв.м., брой етажи - 2, предназначение - жилищна сграда – еднофамилна, представляваща съгласно удостоверение за търпимост № 16/11.11.2014г., издадено от Община Варна, кметство с. Т.: сграда на два етажа и използваем тавански етаж /складово помещение/, състояща се от: на първи етаж: входно антре, кухненски бокс със столова, дневна, спалня, баня, тоалетна и стълбищна клетка; втори етаж, състоящ се от входно антре, кухненски бокс със столова, дневна, спалня, баня, тоалет, балкон по източната фасада, балкон - лоджия към столовата и дневната, балкон към кухненския бокс и дневната и стълбищна клетка; използваем тавански етаж - състои се от едно помещение - складово помещение с балкон по източната фасада.

В исковата молба и уточняващите такива се твърди, че ищцата и ответниците са 1 съсобственици на подробно описаните по-горе недвижими имоти. Твърди, че с договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 78, том 9, дело 4694/1974г. на Варненски нотариус, наследодателите на Г. Г. и Ж. А. - Б. Г. Г. и Н.Ж. Г.а придобили собствеността върху дворно място, представляващо парцел № IX-171 в кв. 7 в с. Т. с площ от 460 кв.м. Последващо с нотариален акт № 95, том 1, дело 253/1977г., Б. Г., бил признат за собственик по регулация на 576 кв.м., празно дворно място, представляващо парцел № IX-171 в кв. 7 по плана на с. Т..

С договор за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 37, том 21, дело 5610/25.06.1996г., Н.Ж. Г.а прехвърлила на дъщеря си Ж. А. и сина си Г. Г. 1/2 идеална част от празно дворно място, находящо се в с. Т. цялото с площ от 640 кв.м., представляващо парцел VI-516 в кв. 43. Поддържа, че така придобитите права са били под режим на съпружеска имуществена общност, доколкото към момента на сключване на сделката Ж. А. била в брак с ответника И. А., прекратен на 04.03.2003г., а Г. Г. бил в брак с ищцата М. В., чийто брак бил прекратен с решение по гр.д. № 2565/2013г., по описа на ВРС. Твърди се, че през 1998г. в процесния поземлен имот била изградена процесната сграда с идентификатор ***, която на основание чл. 92 ЗС станала собственост на притежателите на имота към него момент.

Сочи, че по силата на нотариален акт № 82, том 2, peг. № 5167, дело 224/05.11.2014г. на нотариус Тодор Милков, ответниците Г. Г. и Ж. А., дарили на майка си Н. Г.а, УПИ с площ от 640 кв.м. от парцел VI-516 в кв. 43, находящ се в с. Т., с която сделка същите са се разпоредили с обем права, които не притежават.

По тези съображения моли за допускане на делба на посочените имоти и между посочените лица.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. Б. Г. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва наличието на съсобственост между страните на посочените недвижими имоти.

Не оспорва, че през 1996г. между Н. Г.а от една страна и ответника Г. и Ж. А. от друга, е сключен договор, с който на последните е прехвърлена собствеността върху ½ ид.ч. от процесния имот. Оспорва обаче Ж. А. да се е легитимирала като собственик на посочените идеални части към датата на горната сделка. В тази връзка твърди, че придаваемите части от 576 кв.м. към придобития през 1974г. от Н. Г.а и Б. Г. Г. парцел IX-171 в кв. 7, находящ се с. Т., с площ от 460 кв.м., са заплатени изцяло с лични на Б.

Г. средства, дарени му от неговия баща Г. Добрев и в този смисъл били лична негова собственост. Твърди, че придаваемите части попадали изцяло в парцел IV-515, в кв. 43 по действащия от 1992г. план на с. Т., образуван след разделянето на парцел IX-171 в кв. 7 на два имота. Поддържа, че след смъртта на съпруга през 1985г., Н. Г.а не го е наследила с оглед действието на СК от 1968г., съобразно който преживелия съпруг не получава дял от частта на починалия съпруг, когато наследява с деца на последния, 2 каквато е настоящата хипотеза.

В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че прехвърлителката е притежавала идеалните части, предмет на алеаторния договор, оспорва ищцата да е придобила права върху парцела. Твърди, че договорът е сключен с оглед личността на приобретателите, които сами са поели задължението за гледане и издръжка на своята майка. На следващо място поддържа, че приносът за придобИ.е на собствеността се изразява в полагането на грижа и даването на издръжка и в този смисъл твърди, че М.

В. няма принос в грижата и издръжката на Ж. А.. Поддържа, че единствено той се е грижил за прехвърлителката, както по време на съвместното му съжителство с ищцата, така и след фактическата им раздяла през 2006г. Сочи, че Н. Г.а, с оглед влошеното й здравословно състояние, имала нужда от грижи през 2013г., 2016г. и от 2019г. до нейната смърт през 2022г., които престирал лично и със сестра си, като ищцата не се е интересувала от състоянието и нуждите й.

Що се отнася до жилищната сграда, твърди, че същата е построена на етап „груб строеж“ през 1998г., като в периода след фактическата раздяла на страните са извършени множество подобрения, в това число и дейности по довършването на втори етаж от същата и превеждането му във вид годен за обитаване, като в направата им са вложени лични средства на Г. от продажба на наследствени имоти през 2011г. и 2015г., дарени строителни материали и парични суми от майката, придобити от нея чрез продажба на наследствен имот през 2009г., както и средства от спестени от работните му заплати.

Предвид горното, счита че е станал изключителен собственик на 1/4 идеална част от процесните имоти, както и че е оборена презумпцията за съвместен принос. В условията на евентуалност поддържа частична трансформация.

В случай че съдът приеме за недоказани горните твърдения, поддържа, че процесният парцел е придобит от майка му по давност, чрез осъществявана фактическа власт върху имота от момента на извършеното в нейна полза дарствено разпореждане и до смъртта й, изразявайки доводи, че същата е имала качеството на добросъвестен владелец, предвид придобИ.ето на имота на правно основание, годно да я направи собственик, като не е знаела, че праводателите й не са собственици.

Последното извежда с аргумент от подаваните данъчни декларации, включително и от ищцата, а така също и от решението за развод. Придобитите от Г.а права върху имота са наследени от нейните деца – ответниците Г. Г. и Ж. А.. В евентуалност, присъединявайки към владението на своята майка собственото такова, поддържа, че правата върху имота са се концентрирали върху него и сестра му Ж. А..

Позовава се и на изтекла давност по отношение на изградената в имота сграда, въз основа на осъществявана фактическа власт върху същата за периода от датата на развода му с ищцата до предявяване на исковата молба, поддържайки, че не е било 3 необходимо да манифестира промяна в намерението си, доколкото съсобствеността не е възникнала въз основа на наследствено правоприемство.

По изложените съображение счита, че имотите са съсобствени между него и сестра му, които обаче не желаят да прекратяват съсобствеността, поради което моли и искът за делба да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Ж. Б. А. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва наличието на съсобственост между страните на посочените недвижими имоти. Твърди, че ищцата М. В. и Г. Г. /неин брат/ били бивши съпрузи, като сключеният на 14.11.1993г. граждански брак бил прекратен с решение за развод от 26.07.201Зг. Твърди, че преди прекратяването на брака си, ищцата и братът на ответницата били във фактическа раздяла. Не оспорва, че през 1996 г., чрез договор за издръжка и гледане Н. Г.а прехвърлила на ответницата и брат й Г. Г. 1/2 идеална част от процесния поземлен имот. Сочи, че останалата 1/2 идеална част от поземления имот не била предмет на разпоредителната сделка. Твърди, че за периода от 1996г. до 2014г., ищцата не предоставяла издръжка и не гледала майката на ответниците Н. Г.а.

Не оспорва, че през 2014г. двамата с брат си дарили на своята майката процесния поземлен имот, като в основата на взетото от тяхна страна решение за извършване на разпоредителната сделка, стояло разбирането същият да бъде на нейно име, да може да го продаде, а при нужда да разходва пари, каквито двамата не биха могли да й осигурят. Оспорва правата на ищцата върху сградата, като в тази връзка поддържа, че М. В. не участвала в построяването й. Твърди, че строителството било извършено със средства на Г. Г., Ж. А. и тяхната майка. В този смисъл се иска от съда отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И. Г. А. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва наличието на съсобственост между страните на посочените недвижими имоти. Оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищцата нямала морално право на собственост върху семейните имоти на бившата съпруга на ответника и нейният брат. Сочи, че не е виждал ищцата да полага каквито и да било грижи за своята свекърва, респективно за процесните недвижими имоти. Твърди, че до получаването на препис от исковата молба, дала повод за образуването на гр.д. № 16759/2023г. по описа на ВРС, 34 състав, не знаел, че е придобил собственост върху посочените в исковата молба имоти. Сочи, че никога не е имал и към настоящия момент няма претенции за собственост върху същите. Твърди, че процесният недвижим имот, ведно с построената в него сграда били наследствени на ответниците Ж. А. и Г. Г. от техните починали родители, респективно, че само двамата имали права върху тях. Сочи, че не се счита за техен собственик и не желае делба. Твърди, че не е изпълнявал задълженията си по сключения договор за издръжка и гледане от 1996г.

Сочи, че още при развода му с ответницата Ж. А., двамата са посочили, че не 4 притежават недвижими имоти, придобити по време на брака. Твърди, че в нотариалния акт за прехвърляне на имота срещу издръжка и гледане не фигурирали неговите имена, нито имената на ищцата. Излага твърдения, че по време на брака му с ответницата Ж. А., Н. Г.а се грижела за тях и за семейството на Г. Г.. Твърди, че Н. Г.а е работела сезонна работа в разсадник на с. Т. и носила различни дръвчета, които садяла в процесното дворно място, като произвеждала и различни зеленчуци. Сочи, че не му било известно до смъртта й някой да е оспорил собствеността върху обработваната от нея земя. Твърди, че процесната сграда била построена с нейно позволение и финансова помощ. Сочи, че ответникът Г. Г., построил и довършил сградата. Твърди, че ответникът Г. Г. от години живеел там, заедно с новата си жена Мариана. Твърди, че след развода му с ответницата Ж. А., редовно посещавал адреса, за да се види с дъщеря си. Твърди, че винаги е бил в добри отношения с бившата си съпруга и нейния брат. В този смисъл, моли за отхвърляне на исковата претенция.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното на л. 4 от делото копие на нотариален акт № 78, том ХІ, дело № 4694/1974г., че въз основа на договор за покупко-продажба, сключен на 08.11.1974г. Б. Г. Г. и Н.Ж. Г.а са закупили дворно място с площ от 460 кв.м., представляващо парцел ІХ-171, кв. 7, по плана на с. Т., ведно с построената в него къща на един етаж, състояща се от две стаи и коридор.