Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20 от 27.09.2023, Районен съд - Ардино

Съд
Районен съд - Ардино
Дело
Административно наказателно дело 42/2023
Вид
Решение № 20
Подписан
27.09.2023
В сила
24.10.2023
Състав
Боян Митков Цонев

Цитирани разпоредби

  • чл.143,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 145, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Ардино, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян М. Цонев при участието на секретаря Неше Т. Исмаил като разгледа докладваното от Боян М. Цонев Административно наказателно дело № 20235110200042 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Н., срещу Наказателно постановление № 23-0238000253/02.08.2023 г. издадено от Началник РУ в ОДМВР- Кърджали, РУАрдино, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП. Посочва, че в АУАН И НП липсва ясното и прецизност при отразяване на обстоятелствата ангажирали административно наказателната му отговорност за извършеното от него нарушение и наличието на вина при осъществяване му.

Поради изложеното се претендира отмяна на атакуваното Наказателно постановление.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, постъпила е молба от пълномощника му адв. Р. Ч., в която по същество излага съображения, изложени в депозираната жалба.

Претендира направените в производството разноски, за платеното адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – Началник РУ в ОДМВР- Кърджали, РУ-Ардино, не изпраща представител. В писмена молба чрез упълномощен юрисконсулт 1 счита жалбата за неоснователна и я оспорва. Моли съда да потвърди Наказателното постановление по изложени в молбата съображения.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР Кърджали. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото производство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

На 14.05.2023 г. на жалбоподателя Д. Н. П. е съставен АУАН серия GA с бланков № 935757 за това, че на същата дата в 15:16 ч. на път Зкл. № 8652 по посока на движение от с. Бял Извор към с. Падина, същият управлява лек автомобил „ Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, собственост на А. Г. М., като при извършена проверка било установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред и е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП, с което е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. АУАН е предявен и екземпляр от него връчен лично на нарушителя, който е направил възражение срещу така съставения му АУАН.

Въз основа на съставения АУАН е заведена преписка ЗМ- 47/2023 г. по описа на РУ- Ардино и образувана пр.пр. № 1727/19.06.2023 г. на РПКърджали, ТО – Ардино с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1от НК, като с Постановление от 19.06.2023 г. , РП – Кърджали, ТО- Ардино е постановила отказ за образуване на Досъдебно производство за извършено от жалбоподателя деяние по чл. 345, ал.2, във. вр с ал. 1 от НК, а именно, за управление на МПС, нерегистрирано по надлежния ред. На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, Началник РУ в ОДМВР- Кърджали, РУ-Ардино, е издал процесното Наказателно постановление, за това, че на 14.05.2023 г. в 15:16 ч. на път Зкл. № 8652 по посока на движение от с. Бял Извор към с. Падина, соченият за нарушител управлява лек автомобил „ Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, собственост на А. Г. М., който не е регистриран по надлежния ред със служебно прекратена регистрация от 03.03.2023 г. на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП, с което на жалбоподателя Д.

Н. П. за извършено административно нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, на осн. чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложил административно наказание "Глоба" в размер на 200.00 /двеста/ лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца.

От събраните по делото гласни доказателства - разпита на свидетелите В. В. Т. – актосъставител, оправомощен за съставяне на АУАН и 2 осъществяване на контролна дейност по ЗДвП и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта и при връчването му на нарушителя – А.

З. Б., се установява, че жалбоподателят на 14.05.2023 г. около 15:16 ч. на път Зкл. № 8652 по посока на движение от с. Бял Извор към с. Падина, при която установили, че проверяваният автомобилът не е надлежно регистриран, тъй като регистрацията му служебно е прекратена от 03.03.2023 г. на осн. чл. 143, ал.15 от ЗДвП, поради това,че автомобилът не е бил регистриран в двумесечния срок след сключване на договор за покупко-продажба.

Жалбоподателя възразил срещу така съставения АУАН, като обяснил, че се получил автомобила от Н. Р. М., с уговорката да ползва автомобила и в покъсен момент да го закупи от него. Автомобилът бил с поставени регистрационни табели на предвидените за това места, със свидетелство за регистрация и полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и не му е било известно, че автомобилът е с прекратена регистрация.

Съдът кредитира показанията на посочените свидетели като еднопосочни, логични, непротиворечиви, съответстващи на приобщените по делото писмени доказателства и като необорени от други доказателства по делото.

От приетите по делото писмени доказателства – „Справка за история на регистрацията“ направена в АИС – КАТ на МВР, регистрацията на превозното средство е прекратена на 03.03.2023 г. от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Смолян, собственик на автомобила е А. Г. М., а предстоящ собственик – Н.Р. М. Като приобритател на пътно превозно Н. М. на основание чл. 145, ал. 2 от ЗДвП е имал задължение в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Н. М. не е изпълнил задължението си в качеството си на приобретател на МПС да регистрира процесното МПС, с оглед на което след изтичане на двумесечния срок от датата на придобиване, е възникнало основанието по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, прекратяване регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

С оглед на всичко изложено е безспорно, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна административнонаказателния състав по чл.

175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, а именно, че на 14.05.2023 г. на път Зкл. № 8652 по посока на движение от с. Бял Извор към с. Падина е управлявал лек автомобил „ Фолксваген Пасат“ с рег. № *********, собственост на А. Г. М., което не е регистрирано по надлежния ред, на основание извършено от него нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която норма регламентира, че по 3 пътищата отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че на посочената дата, място и час е управлявал лек автомобил, собственост на трето лице, който не е бил регистриран по съответния ред. От изложеното е видно, че нарушението на чл. 140, ал. 1 ЗДвП е безспорно установено, но въпросът е следва ли да носи жалбоподателят административнанаказателна отговорност, при положение, че той не е собственик на управляваното МПС , каквито са доказателствата, приложени по административната преписка, от които е видно, че автомобилът е собственост на А. Г. М.. Съдът счита, че в конкретния случай жалбоподателят Д. Н. П., като ползвател на процесното МПС, нито е бил длъжен, нито е могъл да знае, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тоест липсват доказателства жалбоподателят да е извършил описаното в Наказателното постановление деяние виновно, при форма на вина умисъл или непредпазливост.

Поради изложените съображения, съдът намира, че Наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и по същество неправилно, доколкото не се установи жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение.

С оглед изхода на делото и предвид направена своевременно претенция от жалбоподателя за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в производството, такива следва на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, чл.144 във вр. с чл.143,ал.1 от АПК да се възложат в тежест на въззивника, намиращ се в структурата на Областна дирекция на МВР -Кърджали, която в качеството й на юридическо лице по чл. 37, ал. 2 от ЗМВР следва да понесе разноските по делото, а именно, заплатеното адвокатско възнаграждение по представения по делото ДПЗС в размер на 400.00 лв., което съдът не намира за прекомерно по възражението на въъзивника по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, с оглед определянето му при съобразяване на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид стойността на наложената глоба - 200 лв..

Разноски в полза на въззивника не се следват.

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0238-000253/02.08.2023 г. издадено от Началник РУ в ОДМВР- Кърджали, РУ-Ардино, с което на Д. Н.

П. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

4

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на Д. Н.

П., ЕГН **********, с адрес: гр. Смолян, общ. Смолян, ул. „Невяста“№ 30 направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Кърджали по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________ 5