Решение № 260 от 13.11.2019, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр.Русе, 13.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД… търговско отделение…в открито съдебно заседание на 24 октомври през две хиляди и деветнадесета година….в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Галина Магардичиян при секретаря Светла Пеева и в присъствието на прокурора…….. като разгледа докладваното от съдия Магардичиян търговско дело № 264 по описа за 2018година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.

О.със седалище и адрес на управление гр.София твърди, че на 05.04.2016г е ответника П.е сключен договор за банков кредит №10, по силата на който на дружеството-кредитополучател е предоставен кредитен лимит в размер до 4 000 000 евро/ четири милиона евро/ под формата на акредитиви, акредитиви за продажба срещу насрещни акредитиви и банкови гаранции. Уговорена е възможността кредитът да се усвоява и в други валути-щатски долари и лева, като в този случай съобразно чл.2, абз. последен, се оформя дълг в евро. В зависимост от валутата на усвояване, върху главницата се начислява годишна лихва в размер на едномесечните индекси Юрибор-за суми, усвоени в евро, Софибор-за суми, усвоени в лева, или Либор-за суми, усвоени в щатски долари, увеличени с надбавка от 3.6 пункта /чл.6/. С договор за поръчителство от същата дата вторият ответник се задължил да отговаря за задълженията по кредита като поръчител, солидарно с кредитополучателя. С допълнително споразумение №1 от 20.04.2017г. се конкретизират и изменят под-лимитите по кредита и се удължават сроковете на валидност на акредитивите и гаранциите, учредява се и допълнително обезпечение-морска ипотека. С допълнително споразумение №2 от 4.01.2018г. се уговаря учредяване на допълнително обезпечение-особен залог. Твърди, че кредита е усвояван на няколко пъти под формата само на издадени акредитиви, по силата на които банката извършвала плащания към съконтрагенти на ответното дружество. Съгласно уговореното, всеки от откритите и платени акредитиви е следвало да бъде възстановяван /плащан/ на банката в срок от 45 дни. На 20.02.2018г. била усвоена сумата от 780 000щ.д, по акредитив в полза на I.C.S. INDUSTRIAL

INVEST S.R.L., на 22.02.2018 била усвоена сумата от 750 000щ.д. по акредитив в полза на същия бенефициер. Съобразно уговореното в договора, с плащането на всеки акредитив, се формира задължение за главница по кредита в същия размер, което следва да бъде платено в 45-дневен срок. Тези погасителни вноски падежирали на 6-ти и на 8-ми април 2018г, като само по първата е имало частични плащания по главница в размер на 28 927.04 долара, и неплатеният остатък е в размер на

751 072.96 долара. Съгласно договора, при усвояване в друга валута дългът се преоформя в евро по курса в деня на плащането, а на 20.02.2018г. курса на лева към долара на БНБ е бил 1.58495 лева за долар /0.81038 евро за долар/, а на 22.02.18г курсът на лева към долара на БНБ е бил 1.59321лв за долар/ 0.81469 евро за долар/. Кредитополучателя престанал да обслужва вноските по кредита и заедно с други неплатени вноски по лихва и главница натрупал голямо задължение, постъпвали само спорадични плащания. Последният не оспорвал вземането, нито че е в просрочие /видно от писмо от 26.04.2018г./ и обещавал плащания. Към края на м.май дългът бил изцяло в просрочие, като просрочената главница била 3 488 756.42 евро. Поради това с три заявления поискали издаване на заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове за различни части от главницата. На 8.06.2018г. с процесното заявление потърсили част от вноската с падеж на 6.04.2018г. в размер на 353 002.62 евро /остатъкът от вноската до пълния размер 608 648.55 евро е присъден по други заявления/ и част от вноската с падеж на 08.04.2018 в размер на 413 935.22евро/ за разликата до пълния размер от 610 946.50 евро не били подавали заявление/. По подаденото заявление било образувано ч.гр.д.№ 4132/2018г. на РРС и със заповед за незабавно изпълнение № 2310 от 12.06.2018г били присъдени сумите 766 937.84 евро-главница, представляваща сбор от посочените по-горе части от двете вноски по главница, законна лихва върху нея, считано от 8.06.18г. до окончателното изплащане, 30000лв.-разноски за държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение. Ответниците подали възражения срещу издадената заповед.

Иска съдът да признае за установено, че ответниците П.и Х.Л.В. дължат солидарно на О.на основание договор за банков кредит №10 от 05.04.2016г. сумата 766 937.84евро-част от цялата просрочена главница в размер на 3 488 756.42 евро и законната лихва върху претендираната част от главницата, считано от 8.06.2018г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение №2310 от 12.06.2018г. на РРС по ч.гр.д.№ 4132/2018г. Претендира направените разноски по делото, както и тези в заповедното производство.

Ответникът П., в писмен отговор по реда и в срока по чл.367 ГПК, оспорва исковете по основание и размер. Оспорва подписа, положен в документ с изх.№120Т от 26.04.2018г. /л.32/. Твърди, че от съдържанието на документа не може да установи какъв е размера на просрочието. Иска представените документи на чужда език да бъдат представени с превод на български, а при непредставяне да бъдат изключени от доказателствата. Отделно от това твърди, че искането за усвояване на акредитив е на стойност 780 000щд, по делото няма доказателства, че претендираната по делото сума е предоставена по този акредитив. Счита, че не дължи 766 937.84евро-част от просрочена главница, ведно със законна лихва и разноски в това и в заповедното производства.

Претендира разноски.

Ответникът Х.Л.В. оспорва исковете по основание и размер. Оспорва представените по делото писмени доказателства като твърди, че нареждането за издаване на акредитив и писмото от 20.02.2018г не носят неговия подпис. Твърди, че не дължи претендираната сума, искането за усвояване на акредитив е на стойност 780000щд, няма доказателства, че претендираната по делото сума е предоставена именно по този акредитив. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски.

С допълнителна исковата молба ищецът е пояснил и допълнил исковата молба. Заявил е, че ще се ползва от представения документ-писмо изх.№120-Т/26.04.2018г., с който дружеството-длъжник е заявило, че е допуснало просрочие по договора за кредит.

Представя заверен превод на СУИФТ съобщение от 21.02.2018г., потвърждаващо извършен превод в размер на 780 000щ.д в изпълнение на издадения на 19.02.2018г. акредитив №TF********** и нареждането за плащане от П.от 20.02.2018г. Във връзка с възражението на ответника, че липсват доказателства, че претендираната сума е предоставена по този акредитив , представя като доказателства СУИФТ съобщение от 19.02.2018г, представляващо издаване на акредитив № TF********** за сума в размер на 780 000щ.д., въз основа на нареждане на П.. Твърди, че към момента на изготвяне и изпращане на допълнителната искова молба не бил готов преводът на ДУИФТ-съобщение от 22.02.2018г, потвърждаващо извършен превод в размер на 750 000щ.д., който ще представят веднага след като им бъде предоставен от агенцията по преводи. Във връзка с направеното възражение, че нямало доказателство, че претендираната сума е предоставена и по този акредитив представя СУИФТ-съобщение от 20.02.2018г, представляващо издаване на акредитив № TF********** за сума в размер на 750 000щ.д. въз основа на нареждане на П.от 19.02.2018г/доказателство 5 към исковата молба/. Претенцията на О.се основава именно на платените от нея по нареждане на П.акредитиви за 780 000щ.д. и за 750 000щ.д., които по силата на уговорката в чл.2,ал.3 от договора за кредите се превалутират във валутата на кредита-евро.Точно тези акредитиви, издадени въз основа на договора за банков кредит, са посочени и в заявлението по чл.417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 4132/18 РРС. Твърдят, че отговорът от Х.В. не е подписан от него, поради което не следва да се цени по настоящото дело като надлежно подаден отговор и не следва да се вземат предвид направените в него изявления и възражения. Независимо от това, заявяват, че ще се ползват от представените от тях писмени доказателства и ще представят оригинал на същите при поискване от съда. Поддържат всички твърдения и доказателствени искания. С допълнителна молба от 06.02.2019г представя заверен превод на СУИФТ-съобщение от 22.02.2018г и заверен превод на акредитив реф.№ TF**********, издаден на 20.02.2018г за сумата от 750 000щ.д.

С отговора на допълнителната искова молба П.твърди, че от текста на издадения акредитив не се установява, че същият е издаден във връзка с приложения от ищеца договор за банков кредит, поради което доказателствата, приложени към допълнителна искова молба са неотносими към делото. От нарежданията за издаване на акредитиви също не се установявала връзка между тях и договора за банков кредит. По отношение на документ № 120 Т от 26.04.2018г, за който ищецът е заявил, че ще се ползва от него, иска ищецът да бъде задължен да представи същия в съдебно заседание, тъй като твърдят, че такъв документ няма.

С отговора на допълнителната искова молба втория ответник Х.В. заявява, че поддържа отговора на исковата молба и потвърждава, че същия изхожда от него. Твърди, че от приложените с допълнителната искова молба-два броя СУИФТ съобщения не се установява, че изхождат от П.. Иска ищеца да представи всички договори, с които първия ищец е учредявал обезпечения по договора за кредит, както и всички допълнителни анекси.

На 05.04.2019г е постъпил допълнителен отговор на искова молба от Х.В., който е подаден след изтичане на преклузивният срок по чл.373 ГПК- В. е получил разпореждането на съда и допълнителна искова молба на 12.03.2019г,т.е срокът за отговор е до 26.03.2019г. Същата като съдържание припокрива напълно подаденият от В. отговор по допълнителната искова молба на 26.03.2019г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и по отделно, приема за установена следната фактическа обстановка :

Въз основа на заявление от „О./“ОББ“АД/ по ч.гр.д.№ 4132/18 по описа на РРС е издадена Заповед № 2310 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 12.06.2018г., по силата на която длъжниците П.със седалище и адрес на управление-гр.Русе, представлявано от Людмил Вангелов В. и Х.Л.В.-изпълнителни директори и Х.Л.В. да заплатят солидарно на кредитора О.със седалище и адрес на управление-гр.София сумите от 766 937.84 евро главница, заедно със законната лихва, считано от 08.06.2018г до окончателното плащане на главницата, както и 30 100лв разноски по делото, от който 30 000лв държавна такса и 100лв адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от“неприсъдена част от цялата изискуема главница по извлечение от сметките на длъжника в ОББ АД и Договор за банков кредит № 10 от 05.04.16 с договор за поръчителство от 05.04.2016,допълнително споразумение № 1 от 20.04.2017 и допълнително споразумение № 2 от 04.01.2018г.

Длъжниците по издадената заповед за незабавно изпълнение са възразили по реда на чл.414 ГПК.

С Разпореждане от 16.07.18 съдът е дали указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането му е връчено на 19.07.2018г.

Същият е предявил иска, предмет на настоящото дело на 15.08.2019г като на същата дата е уведомил заповедният съд за този факт.

На 05.04.2016г между „ОББ“АД-София в качеството на кредитор и П.-Русе в качеството на кредитополучател е сключен договор за банков кредит № 10 от 05.04.2016г. По силата на този договор банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на

4 000 000евро/четири милиона евро/ като средствата по кредита се отпускат за лимит за откриване на акредитиви, включващи два подлимита , всеки до 2 000 000евро/ два милиона евро/ за откриване на акредитиви и 2 000 000евро лимит за издаване на банкови гаранции. В чл.3 от договора е посочено, че кредитът се усвоява по разплащателните сметки на дружеството и са договорени срокове за усвояване на подлимитите по години за периода 2017 до

2021г. В същата клауза са договорени и сроковете, в които банката открива акредитиви. В чл.6 от договора са договорени сроковета за изпълнение на задължението на кредитополучателя за връщане на главницата и банковите сметки, по които следва да се изпълни паричното задължение.

Разпечатката съдържа 28 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/73dee46f-36d9-4d96-af31-0e38b563f799