Решение № 952 от 13.10.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 952 гр. Бургас, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20222100501280 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .

Образувано е по повод подадена по въззивна жалба от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с посочен адрес за призоваване в гр.Бургас, ул.”Александър Велики” № 37 Б, представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов, чрез ст.юк.Т.Стойкова, против решение № 2109/01.07.2022г. по гр.д. № 2295/2022г. на РС-Бургас, с което съдът е уважил осъдителния иск на А. Б. Б. с ЕГН********** против ГД „ПБЗН“ при МВР, за заплащане на неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, както следва: сумата 777,11 лева - главница, представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 88,23 часа, представляваща разликата между реално положения нощен труд за периода от 01.07.2019 г. до 10.07.2020 г. и преизчисления такъв с коефицент 1,143, на изпълняваната длъжност „Н.

**” в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”-Бургас при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-Бургас, към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР, където е полагал 24-часови дежурства, заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск11.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 163,71 лева – представляваща сборно обезщетение за забавеното плащане на главниците по отделнитемесечни вземания, дължимо за периода от 01.10.2019 г. до 10.04.2022 г., като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия направените разноски, както и в полза на съда дължимата по делото д.такса и разноски за експертиза. Решението се обжалва като неправилно, моли, същото да бъде отменено, като се постанови ново, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени. Въззивникът посочва, че обжалваното решение в осъдителната му част е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Поконкретно навежда, че е налице неправилно приложение на релевиращите материалноправни норми, относими към полагането, отчитането и заплащането на нощен труд.

1

Подробни мотиви излага във въззивната жалба. Не ангажира нови доказателства. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемият А. Б., надлежно уведомен чрез процесуалния си представител – адв.

Зл. Билянова от БАК е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, с който моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение-потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и обосновани. Счита, че изводите на съда, че липсва изрична норма в действащите в исковия период наредби на Министъра на вътрешните работи, издавани на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР, поради което субсидиарно следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, са правилни. Сочи се, че наличието на процесното вземане на въззиваемата против въззивника се установява от заключението на вещото лице по СИЕ. Твърди се, че обжалваното решение е в съответствие с еднопосочната и непротиворечива съдебна практика на съдилищата в страната. Изложени са подробни съображения, като се цитира и съдебна практика. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Предявените искове пред районния съд са с правно основание чл.176,вр.чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, вр.чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.

Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

Производството пред районния съд е било образувано по искова молба на А. Б. с искане за осъждане на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ да му заплати сумата от 672 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2019г. до 10.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва-30лв..

В хода на съдебното следствие е сторено от ищеца и прието от съда изменение в размера на иска, след което същият следва да се счита предявен за сумата от 777,11лв., представляваща допълнително възнаграждение за 88,23 часа положен извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през периода 01.07.2019г. до 10.07.2020г., и преизчисления тъкав с коефицент 1,143 , сумата от 163,71лв.представляващи сборна лихва за забава върху отделните задължения по главницата от настъпване на изискуемост за всяко до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане , както и сторените съдебни разноски.

Ответната страна ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.

Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си.

С окончателния акт районният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като решението е позитивно за ищеца.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства в първоинстанционното производство, както и от приетата ССчЕ, че страните са били в служебно правоотношение, по което въззиваемият за периода от 01.07.2019г. до 10.07.2020г., е полагал труд на длъжност Н. на ** в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”-Бургас, Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-Бургас, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР. За процесния период същият е работил по утвърден график на смени, всяка с продължителност 24 часа. За периода от 01.07.2019г. до 10.07.2020г., въззиваемият е положил общо 617 часа нощен труд. Същият приравнен към дневен такъв при уможение с коефициент 1.143 се равнява на 705,23 часа труд. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 88,23 часа, като експертизата е изчислила, че общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд възлиза на 777,11 лева. Посочено е в експертизата, че разликата в часовете между преизчисления с коефицент 1,143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не са отчитан и не са заплащани от работодателя като извънреден труд. Изчислена е и дължимата лихва върху главницата за процесния период, като вещото лице сочи, че за процесния период същата е в размер на 133,35 лева.

Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, поради което и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд и през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорен по делото въпросът за начина на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Въззивника поддържа в жалбата си, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Според действалата за периода 01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.

Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.

Според въззивника, горните правила не следва да бъдат прилагани и съответно 3 нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. , Наредба № 8121з776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-31/07.01.2020г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.

Според настоящия състав, цитираните разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият Христов е лице със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по поблагоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-31/07.01.2020г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Този текст тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от нощен в дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.