Определение № 34482 от 23.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34482 гр. София, 23.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20261110112607 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.

Съдът констатира нередовност на исковата молба, като с цел процесуална икономия с настоящото определение следва да бъдат дадени указания за отстраняването .

Страните са представили писмени доказателства, които са относими и необходими.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проект за доклад по делото.

Така мотивиран и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в срок до насроченото с настоящото определение открито съдебно заседание да формулира ясен и изчерпателен петитум на исковата молба, като посочи изрично размери и период (с начална и крайна дата) на претендираните в настоящото производство мораторни лихви върху главниците за незаплатено възнаграждение по всяка процесните Фактура № 1283/12.10.2024 г. и Фактура № 1626/22.01.2026 г.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба, в частта по отношение на акцесорната претенция, ще бъде върната.

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

НАСРОЧВА делото за 17.11.2026г. от 14:55 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора, ведно с доказателствата.

1

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Предявени са от ищеца „Брид“ ЕООД срещу ответника „Гопет Транс“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание с чл. 79, ал.

1 вр. чл. 361, ал. 1 ТЗ вр. чл. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1647 евро, представляваща стойността на извършен по Заявка за транспорт № 439919/07.08.2024 г. международен превоз на товари, за която стойност е издадена Фактура № 1283/12.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.05.2026 г. до окончателното плащане на задължението, сумата в размер на 915 евро, представляваща стойността на извършен по Заявка за транспорт № 569158/04.12.2025 г. международен превоз на товари, за която стойност е издадена Фактура № 1626/22.01.2026 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.05.2026 г. до окончателното плащане на задължението.

Ищецът „Брид“ ЕООД твърди, че с ответното дружество „Гопет Транс“ ЕООД са сключили два договора за международен автомобилен превоз на товари, които били обективирани в Заявка за транспорт № 439919/07.08.2024г. и Заявка за транспорт № 569158/04.12.2025г. Излага, че по Заявка за транспорт № 439919/07.08.2024 г. били натоварени на 09.08.2024 г. палетизирани стоки от база на възложителя – ответник, в с.

Казичене, ул. „Вега“ № 7, които били доставени до крайния им получател в гр.

Тбилиси, Грузия на уговорената дата 15.08.2024 г. Посочва, че стойността на извършения превоз съгласно заявката възлизал на 2700 евро. Ищецът твърди, че по втората Заявка за транспорт № 569158/04.12.2025 г. е изпълнил възложения превоз на стоки, който бил с общо тегло от 23 000 кг., като същите били натоварени от адреси в гр. Габрово и гр. Казанлък, със срок на доставка 11.12.2025 г. в гр. Тбилиси, Грузия.

Уговореното възнаграждение за изпълнената втора заявка било в размер на 3100 евро.

Уточнява, че транспортните услуги са извършени в срок и без забележки от ответника при предаването на стоките. Излага съображения, че за извършения превоз по Заявка за транспорт № 439919/07.08.2024 г. била издадена Фактура № 1283 от 12.10.2024 г. на стойност от 2700 евро, с ДДС, която следвало да бъде заплатена 10 дни след получаване на оригиналните документи /15.10.2024 г./ - до 25.10.2024 г. Твърди, че ответникът извършил частично плащане на фактурата на 21.01.2026 г. в размер на 1053 евро, с което останал непогасен остатък от 1647 евро. За извършения втори превоз по Заявка за транспорт № 569158/04.12.2025 г. била издадена Фактура № 1626/22.01.2026 г. на стойност 3100 евро, с ДДС, която следвало да бъде заплатена също 10 дни след получаване на оригиналните документи /23.01.2026 г./ - до 02.02.2026 г. По тази фактура, ищецът посочва, че е получил частично плащане от ответника на 04.02.2026 г. в размер на 2185 евро, с което останал непогасен остатък от 915 евро. Ищецът твърди, че след така извършените от ответника частични плащания е инициирал разговори с „Гопет Транс“ ЕООД относно погасяване на дължимите остатъци от главниците, но това не било сторено. Излага, че на 17.02.2026 г. е връчил покана за доброволно изпълнение на ответника, с която последният е поканен да заплати единствено дължимите по договорите за автомобилен превоз главници, без да се търсят и лихвите за забава върху тях, но ответникът не е погасил задълженията си. С тези доводи моли съда да осъди ответника да му заплати непогасения остатък от главниците по сключените договори, за които са издадени процесните фактури, както и мораторните лихви върху всяка от тях. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Гопет Транс“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че между него и ищеца са сключени процесните два договора за автомобилен международен превоз на товари, обективирани в Заявка за транспорт № 2

439919/07.08.2024 г. и Заявка за транспорт № 569158/04.12.2025 г., с посочените в исковата молба дати и място на товарене и разтоварване, както и размер на навлото.

Не оспорва, че е извършил две частични плащания, както следва: в размер на 1053 евро по Фактура № 1283/12.10.2024 г., издадена на стойност от 2700 евро, с ДДС, и в размер на 2185 евро по Фактура № 1626/22.01.2026 г., издадена на стойност от 3100 евро, с ДДС. Оспорва, че транспортираните стоки по Заявка за транспорт № 439919/07.08.2024 г. са приети от ответника без забележки, тъй като същите били увредени при пристигането им в гр. Тбилиси, Грузия, като това било описано от получателите в 2 от съставените CMR товарителници. От същите се установявало, че доставените електрически мотокари са одраскани и с обелена боя, поради недостатъчно укрепване по време на превоза. Поради това, до ответното дружество било изпратено на 20.08.2024г. рекламационно писмо от грузинския спедитор Джианти Лоджистикс ЛЛС за увредени (одраскани и с обелена боя, поради недостатъчно укрепване) три мотокара с получател на стоките „К2 ЛЛ“, с щета на стойност от 1500 евро. Съответно на 22.08.2024г. „Гопет Транс“ ЕООД изпратило до „Брид“ ЕООД рекламационно писмо за увредена стока и претенция за сумата 1500 евро. Издадена е Фактура № 183024/30.08.2024 г. на стойност от 1504,50 евро за шлайфане и обработка на увредените части на мотокарите. Твърди, че доставените стоки с получател „Премиер 2015“ ЛТД също били увредени по време на превоза, като на 16.08.2024 г. до ответното дружество било изпратено рекламационно писмо, съгласно което били описани щетите по два броя бебешки легла, реализирани на пазара с 40 % намаление, съответно размерът на щетата е определен на 147 евро по Претенция за щета № 100005007. Оспорва, че дължи непогасения остатък от процесната Фактура № 1000015007/10.12.2024 г. в размер на 1647 евро, с оглед констатираните щети по част от стоките. Позовава се на Общи условия, приложими към заявките за транспорт от Гопет към превозвачите, съгласно които сумите по сключените договори се задържат до изясняване на случая по констатираните увреди ( чл.3.18), които счита, че превозвачът се е съгласил, приемайки заявката за транспорт. Оспорва твърдението в исковата молба, че частичното плащане представлява признание на задължението по фактурата. Евентуално, сочи, че вземането на ищеца за остатъка е погасено по давност, тъй като съгласно Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки едногодишният давностен срок започвал да тече считано от изтичането на тримесечния срок от сключване на договора. Противопоставя се по отношение акцесорната претенция за лихва относно начина на изчисляването от ищеца, както и оспорва дължимостта на същата, предвид неоснователността на иска за главница.

Оспорва, че дължи остатък от 915 евро по издадената Фактура № 1626/22.01.2026г. по Заявка за транспорт № 569158/04.12.2025г. с доводи, че с тази сума е прихванал вземането си по друга Фактура № 1000016470/16.01.2026г. за причинена щета по извършен транспорт от ищеца по Заявка за транспорт № 545368. Сочи, че на 09.09.2025г. „Гопет Транс“ ЕООД изпратило до „Брид“ ЕООД Заявка за транспорт № 545368 за извършване на международен превоз с МПС с рег. № Х4996КМ/Х0095ЕК с дата и място на товарене: 11.09.2025г., Пазарджик и дата и място на разтоварване:

18.09.2025г., митница Гардабани, Грузия. Получателите са имали забележки за увреждане на част от превозваната стоката, отразени в C M R товарителницата – 1 паднал палет с батерии, както и 3 палета с повредена опаковка, както и самите батерии. Поддържа, че за горното обстоятелство ищецът е уведомен незабавно. На 22.09.2025г. клиентът „Грузин Гео“ ЛЛС е изпратило рекламационно писмо, съгласно което три от превозваните батерии са увредени, с размер на щетите 915 евро.

Ответното дружество твърди, че изпратило на превозвача - ищец рекламационно писмо с констатираните увреждания по батериите, като го уведомило, че същите са на стойност от 915 евро, която сума клиентът му „Грузин Гео“ ЛЛС е удържал от общо 3 дължимото по Фактура № 1900975865/15.12.2025г. На 16.01.2026г. Гопет Транс“ ЕООД издало към „Брид“ ЕООД Фактура № 1000016470 за сумата 915 евро. Оспорва в допълнение, че дължи на ищеца сумата в размер на 915 евро, доколкото същата му била заплатена като застрахователно обезщетение от ЗД „ЕВРОИНС“ АД по застраховка „Отговорност на превозвача“, „Отговорност на спедитора“ и „Отговорност за митнически задължения“ от 05.03.2026г. на основание причиненото по време на транспорта по Заявка за транспорт № 545368 увреждане на част от превозваната стока.

Намира, че с оглед на това плащане ищецът е компенсиран за неизплатената част от навлото, поради което не е налице основание, въз основа на което да му се дължи сумата отново. Оспорва акцесорната претенция по основание, размер и относно начина на изчисляването от страна на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

В тежест на ищеца по исковете чл. 79, ал. 1 вр. чл. 361, ал. 1 ТЗ е да установи вземането си на соченото основание – наличието на договорни правоотношения между страните, възникнали по силата на договор за международен транспорт, включително изпращането от ответника на заявка за извършване на международен транспорт и потвърждаването й от страна на ищеца, което да е достигнало до ответника, по силата на който договор за дружеството-ищец да е възникнало задължение да извърши превоз на товари, а за ответника – да заплати възнаграждение за извършения превоз; пълното и точно изпълнение от страна на ищцовото дружество на възложения му превоз; размер на договореното възнаграждение и настъпването на падежа за заплащането му; по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на главен дълг и изпадане на ответника в забава.

В тежест на ответника е да докаже, извършеното извънсъдебно прихващане със своето насрещно вземане за претърпените вреди от неизпълнението на Заявка № 545368/09.09.2025г. и достигането на това изявление до ищеца, а при установяване на горните обстоятелства в тежест на ищеца, в негова доказателствена тежест е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: между ищеца и ответника са сключени процесните два договора за автомобилен международен превоз на товари, обективирани съответно в Заявка за транспорт № 439919/07.08.2024 г., съгласно която стоките са натоварени на 09.08.2024 г. от база на възложителя – ответник, в с. Казичене, ул. „Вега“ № 7, и са доставени до крайния им получател в гр.