Определение № 1345 от 13.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1345 гр. Варна, 13.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500290 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба вх. №103610/20.12.2024г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище гр.София, срещу разпореждане №50359/09.12.2024г., постановено по ЧГД №15162/2024г. на 30 състав на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника А. С. А., ЕГН **********, с адрес: *********** за сумата от 205,62 лв. – обезщетение за забава за периода от 10.03.2022г. до 27.11.2024 г. върху главницата от 350,00 лв., дължима по договор за паричен заем №643789 от 02.03.2022 г., сключен между А. С. А. и „Сити кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени от „Сити кеш“ ООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 по силата на Приложение 1 от 14.06.2023г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.06.2023г.

Твърди се в жалбата, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че в заповедното производство съдът не е овластен да извършва проверка дали вземането съществува, вкл. и относно правилността на изчисление на законната лихва, а това следва да стане в рамките на евентуално исково производство.

Преценката дали искането е в противоречие със закона или добрите нрави се осъществява въз основа на заявлението. По изложените съображения жалбоподателят моли съда да постанови определение, с което да отмени разпореждането и постанови издаването на заповед за изпълнение и в отхвърлената част.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и същата е редовна, тъй 1 като изхожда от легитимирано лице, чрез пълномощник с надлежна представителна власт.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК, образувано по подадено заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника А. С. А., ЕГН **********, с адрес:

***********, за следните суми, дължими по договор за паричен заем №643789 от 02.03.2022 г. сключен между А. С. А. и „Сити кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени от „Сити кеш“ ООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 по силата на Приложение 1 от 14.06.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.06.2023г., а именно: 350,00 (триста и петдесет) лв. – главница; 15,20 лв. (петнадесет лева и двадесет стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 09.03.2022 г. до 18.05.2022 г.; 205,62 лв. – обезщетение за забава за периода от 10.03.2022г. до 27.11.2024 г.

С разпореждане №49257/01.12.2024г. заявлението е оставено без движение, като са дадени указания до кредитора да уточни върху главница са какъв размер и на какво основание е начислена претендираната законна лихва за забава размер на 205,62 лв., както и в какъв лихвен процент е начислена.

По делото е постъпила уточняваща молба, в която заявителят не е уточнил вземанията съгласно дадените указания, като изразява становището си за липса на необходимост от такова уточнение.

При така установените факти, съдът съобразява следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Процесният договор има характеристиката на потребителски и съответно спрямо него са приложими изискванията на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно ал. 2, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

В случая претендираното обезщетение за забава надвишава размера на законната лихва ОЛП плюс 10% годишно, което се установява при елементарна проверка. Действително основната цел на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно, но при съобразяване с приложимата императивна правна уредба. Да се отрече възможността на съда да извърши проверка при явно несъответствие на искането с императивната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗПК би открило възможности за злоупотреба и е в противоречие с 2 възложената на съда функция да следи за законосъобразност на искането. След като претенцията на заявителя противоречи на закона или накърнява добрите нрави, съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК и да отхвърли искането в тази му част.

Въз основа на горното, настоящият състав споделя извода на заповедния съд за противоречие на искането за присъждане на обезщетение за забава над размера на законната лихва, поради което първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №50359/09.12.2024г., постановено по ЧГД №15162/2024г. на 30 състав на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника А. С. А., ЕГН **********, с адрес: *********** за сумата от 205,62 лв. – обезщетение за забава за периода от 10.03.2022г. до 27.11.2024 г. върху главницата от 350,00 лв., дължима по договор за паричен заем №643789 от 02.03.2022 г., сключен между А. С. А. и „Сити кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени от „Сити кеш“ ООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 по силата на Приложение 1 от 14.06.2023г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.06.2023г., на основание чл.413, ал.2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3