Определение № 473 от 28.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 473 гр. София, 23.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902466 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Тони“ ЕООД и М. М. С. срещу решение № 116 от 04.08.2022г. по в.т.д. № 86/2022г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, в която, като е отменено решение № 3 от 21.01.2022г. по т.д. № 5/2021г. на Окръжен съд – Габрово за отхвърляне на предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Милк Дриймс“ ЕООД искове за признаване съществуването на вземания на дружеството спрямо касаторите за сумата от 12 922. 33 лева по запис на заповед от 07.01.2019г. с падеж 07.01.2020г., със законната лихва от 22.10.2020г. до окончателното плащане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260123/23.10.2020г. по ч.гр.д. № 1150/2020г. на Районен съд – Севлиево, е било признато за установено съществуване на вземанията, като спрямо касатора „Тони“ ЕООД – като издател на записа на заповед, а спрямо касатора М. М. С. – като авалист.

В останалата част – за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което са били отхвърлени предявените от „Милк Дриймс“ ЕООД 1 срещу касаторите установителни искове над размера от 12 922. 33 лева до претендираните 40 000 лева, със законната лихва от 22.10.2020г. до окончателното плащане, като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.

За да отмени, съответно потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че записът на заповед от 07.01.2019г. е редовен от външна страна – съдържа реквизитите по чл. 535 от ТЗ. Безспорно е било между страните, че ценната книга обезпечава задължения на „Тони“ ЕООД и М. М. С., съответно наемател и съдлъжник, във връзка с отдаването под наем от „Милк Дриймс“ ЕООД на влекач „Волво ФХ“, с ДК № СВ 0234 АС, и полуремарке „СТАС О 3 83 ФАК“, с ДК № С 1131 ЕС. Наемните правоотношения с обект композицията са съществували за времето от 22.02.2018г. до 25.04.2020г. въз основа на договор за наем от 22.02.2018г., с който е била уговорена наемна цена от 60 000 лева, договор за наем от 07.01.2019г., с уговорена наемна цена от 0.50 стотинки на километър на база монтирана GPS система, и анекси от 01.04.2019г. и 21.06.2019, с уговорена наемна цена отново 60 000 лева. На 25.04.2020г. е било сключено споразумение с друго встъпило в дълга на „Тони“ ЕООД дружество – „Тони ММ“ ЕООД. Съгласно споразумението наемното правоотношение е било прекратено и предоставените за ползване влекач и полуремарке са били върнати на наемодателя „Милк Дриймс“ ЕООД. Въз основа на допусната в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, съдържаща заключение относно времето на реално ползване на влекача и полуремаркето, конкретно уговорената наемна цена за това ползване и всички извършени плащания, установени с банкови документи, въззивният съд е приел, че е останало непогасено задължение за наем от 12 922. 33 лева (дължими 67 083. 33 лева и платени 54 161 лева). Тъй като издаденият от „Тони“ ЕООД и авалиран от М. М. С. запис на заповед от 07.01.2019г. е обезпечавал плащането на наемната цена, предявените установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК относно главницата са били приети за основателни в този размер, със законната лихва за забава от датата на подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 от ГПК (22.10.2020г.) до окончателното плащане. Изрично в съдебно- 2 счетоводната експертиза е било посочено, възприето и от въззивния съд, че счетоводните записи в регистрите на „Милк Дриймс“ ЕООД и „Тони“ ЕООД не отразяват правилно търговските отношения между тях и не е възможно въз основа на тях да се установи вземането на „Милк Дриймс“ ЕООД по договора за наем, съответно задължението на „Тони“ ЕООД, както и че е била предоставена под наем и друга композиция, с идентични съставяни между страните документи.

Касаторите намират въззивното решение неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд не е съобразил възраженията и доводите на касаторите изложени в подадената от „Милк Дриймс“ ЕООД въззивна жалба.

В заключението на вещото лице по съдебно-счетовдната експертиза се съдържа вариант и за липса на задължения към другата страна по делото.

Липсват мотиви, които да установят защо не се приемат правилните и верни съждения на първоинстанционния съд, че след като страните са подписали допълнителното споразумение от 25.04.2019г., в което са заявили, че нямат претенции един към друг, не следва да се обсъждат отношенията по договора за наем от 22.02.2018г. и анексите. Нарушена е разпоредбата на чл. 55 от ТЗ.

Реално и обективно не е възможно да се установи съществуването и изискуемостта на вземането в признатия размер. Неправилни и непочиващи на закона са и крайните изводи относно адвокатското възнаграждение по чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение трябва да бъде допуснато, тъй като решаващият въззивен състав се е произнесъл по въпроси от значение за изхода на спора в нарушение на практиката на Върховния касационен съд, както и поради разрешаването на значими по делото правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касаторите въпроси са:

3

1.) Може ли въззивната инстанция, без да обсъжда своевременно направените възражения и доводи на ответника, да тълкува едностранчиво събрания по делото доказателствен материал?

2.) Допустимо ли е въззивният съд да базира решаващите си крайни изводи относно спорното право на едно от предложенията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в нейната изводна част в смисъл, различен от изложения?

3.) Може ли, въпреки разпоредбата на чл. 55 от ТЗ и при категоричен извод за нередовно водено счетоводство на страната, да се уважава претенцията й за съществуващо и изискуемо вземане?

4.) Допустимо ли е въззивната инстанция служебно да допълва събрания фактически и доказателствен материал по делото и по този начин да изгражда решаващите си крайни изводи?

Касаторите сочат, че при постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд – т.

3 от Тълкувателно решение 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 52 от 17.05.2022г. по гр.д. № 2388/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 112 от 28.10.2020г. по т.д. № 2029/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 60250 от 09.12.2021г. по гр.д. № 809/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение № 124 от 27.06.2022г. по гр.д. № 3377/2022г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. Не е посочено конкретно към кой от поставените въпроси касаторите отнасят всяко от решенията.

Касаторите считат въззивното решение и очевидно неправилно. Липсват мотиви, които да установят защо не се приемат правилните и верни съждения на първоинстанционния съд относно допълнителното споразумение от 25.04.2019г. Фактическата обстановка е възприета неправилно и необосновано, не са били съобразени възраженията и доводите на касаторите в отговора на подадената от „Милк Дриймс“ ЕООД въззивна жалба. Липсата на аналитичност на счетоводните записи на страните би трябвало да обоснове правни изводи в противен смисъл.

4

От насрещната страна по жалбата „Милк Дриймс“ ЕООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като недопустима с оглед обжалваемия интерес, а по същество – като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. С оглед цената на предявените главни искове (40 000 лева), не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Поставеният първи въпрос в частта относно задълженията на въззивния съд да обсъди своевременно направените възражения и доводи на касаторите - ответници е процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В отговора на въззивната жалба на „Милк Дриймс“ ЕООД срещу първоинстанционното решение касаторите са изложили подробни съображения относно правилността на изводите на първоинстанционния съд, отхвърлил предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК искове изцяло.

Не е налице обаче поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни 5 решения и постановления, както и от практиката на Върховния касационен съд.

Съгласно т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ, прието при действието на ГПК (отм.), но приложимо и при действащия ГПК от 2007г. (в сила от 01.03.2008г.), мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по същество на спора; въззивната инстанция трябва да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), прието при действащия ГПК, уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно; обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор.

Разрешението в посочените тълкувателни решения се потвърждава в трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, за което самият касатор е посочил съдебно решение (решение № 112 от 28.10.2020г. по т.д. № 2029/2019г. на ВКС, ТК, І т.о.). Въззивният съд е длъжен да се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК.

В случая, съгласно изложеното по-горе относно мотивите на обжалваното въззивно решение, съставът на Апелативен съд – Велико Търново се е произнесъл по оспорванията, възраженията и правните доводи на страните, включително на касаторите – ответници в отговора на въззивната жалба. Действително не е съобразено допълнителното споразумение от 25.04.2019г., но самите касатори не са страна по споразумението, а то е било сключено с трето неучастващо по делото лице („Тони ММ“ ЕООД). Изцяло е било обсъдено заключението на съдебносчетоводната експертиза и основното предложение на вещото лице да се 6 съобразява конкретно уговореното наемна цена и реално извършените плащания. Анализирани са обстоятелствата относно счетоводствата при страните и как те са водени. Дали е налице неправилно анализиране и грешна интерпретация на събраните в хода на делото доказателства, е въпрос по правилността на въззивното решение, която не може да бъде съобразявана във фазата по допускане на касационното обжалване.