Определение № 609 от 09.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 609 гр. София, 09.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20258002104018 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Апелативен съд- Пловдив, представляван от председателя му Миглена Тянкова, и на Т. А. О., ЕГН **********, Й. В. Х., ЕГН **********, Б.Д.П-Б., ЕГН ********** и Ян Д. Ф., роден на 23.10.1961 г., гражданин на Полша, чрез пълномощника им по делото адв. Й. П., против Решение №3401 от 03.06.2025г., постановено по в.гр.д. № 4392/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

С жалбата на Апелативен съд- Пловдив решението се обжалва в частта му, с която е било потвърдено Решение №20089951 от 09.05.2023 г. по гр.д. № 49692/2020 г. на Софийски районен съд, 50 състав, в частта му, с която Окръжен съд- Стара Загора и Апелативен съд- Пловдив са осъдени да заплатят солидарно на Б.Д.П-Б. и на А. Д. А.Д.Ф. като наследници на Т.Д.П., по 4 000 лв. за всяка от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 1318/1994 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 31.03.2011г. до окончателното им изплащане; и в частта, с която Окръжен съд- Стара Загора и Апелативен съдПловдив са осъдени да заплатят солидарно на Й. В. Х. и на Т. А. О. по 8000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 1318/1994 г. по 1 описа на Окръжен съд - Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 31.03.2011 г. до окончателното им изплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявените срещу Апелативен съд- Пловдив искове.

Към касационната жалба е представено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Постъпил е отговор на касационната жалба от ответните страни по нея Т. А. О., ЕГН **********, Й. В. Х., ЕГН **********, Б.Д.П-Б., ЕГН ********** и Ян Д. Ф., роден на 23.10.1961 г., гражданин на Полша, чрез пълномощника им по делото адв. Й. П., в който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

С касационната жалба на Т. А. О., ЕГН **********, Й. В. Х., ЕГН **********, Б.Д.П-Б., ЕГН **********, и Ян Д. Ф., роден на 23.10.1961г., гражданин на Полша, решението се обжалва в частта му, с която е отменено Решение №20089951 от 09.05.2023 г. по гр.д. № 49692/2013 г. на Софийски районен съд, 50 състав, в частта му, с която Върховен касационен съд е осъден да заплати на Т.Д.П., ЕГН ********** (починала в хода на процеса и заместена от правоприемниците си Б.Д.П-Б., ЕГН **********, и А.

Д. А.Д.Ф. ЕГН **********), Й. В. Х., ЕГН **********у и Т. А. О., ЕГН **********, солидарно с Окръжен съд- Стара Загора и Апелативен съдПловдив, на основание чл.2б ЗОДОВ сума от 12 000 лв. на всеки от ищцитеобезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото им на разглеждане и решаване в разумен срок на гражданско дело №1318/1994г. на ОС-Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2011г., и в частта му, с която Окръжен съд- Стара Загора и Апелативен съд-Пловдив са осъдени да заплатят на Т.Д.П., ЕГН ********** (починала в хода на процеса и заместена от правоприемниците си Б.Д.П-Б., ЕГН ********** и А. Д. А.Д.Ф.

ЕГН **********), Й. В. Х., ЕГН ********** и Т. А. О., ЕГН **********, сумата над 8000 лева до сумата от 12000 лева на всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2011г., като вместо това са отхвърлени исковете на Б.Д.П-Б., ЕГН **********, и А. Д. А.Д.Ф. ЕГН ********** (наследници на Т.Д.П., ЕГН **********), Й. В. Х., ЕГН ********** и Т. А. О., 2

ЕГН ********** срещу Върховен касационен съд на основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата от по 12 000лв за всеки от първоначалните ищци- обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гражданско дело №1318/1994г. по описа на ОС-Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2011г.; иска на Б.Д.П-Б., ЕГН **********- наследник на Т.Д.П., ЕГН **********, срещу Окръжен съдСтара Загора и Апелативен съд-Пловдив на основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата над 4000 лева до сумата от 6000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гражданско дело №1318/1994г. на ОС-Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2011г.; иска на А. Д. А.Д.Ф. ЕГН **********наследник на Т.Д.П., ЕГН **********, срещу Окръжен съд- Стара Загора и Апелативен съд-Пловдив на основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата над 4000 лв. до сумата от 6000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гражданско дело №1318/1994г. на ОС-Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2011г.; иска на Й. В. Х., ЕГН **********, срещу Окръжен съд- Стара Загора и Апелативен съд- Пловдив на основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата над 8000 лв. до сумата от 12 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гражданско дело №1318/1994г. на ОС- Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2011г.; иска на Т. А. О., ЕГН **********, срещу Окръжен съд- Стара Загора и Апелативен съд-Пловдив на основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата над 8000 лв. до сумата от 12 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гражданско дело №1318/1994г. на ОС-Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2011г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваните му частикасационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на решение, с което исковете, предявени солидарно срещу тримата ответници Върховен касационен съд, Апелативен съд-Пловдив и Окръжен съд- Стара Загора да бъдат уважени в пълните им предявени и уважени от първоинстанционния съд размери. Към касационната жалба е представено изложение, в което касаторите се позовават на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК.

3

Постъпил е отговор на касационната жалба от ответните страни по нея Апелативен съд- Пловдив, чрез административния му ръководител Миглена Тянкова, и Върховен касационен съд, чрез пълномощника му съдебен помощник З. С., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Касационните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че гр.д. № 1318/1994 г. по описа ОС-Стара Загора е било образувано по искова молба, подадена на 06.05.1993г. от Т.Д.П., Й. В. Х. и Т. А. О., с която са предявени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД. Общата продължителност на производството е била 17 години, 10 месеца и 24 дни, като делото два пъти е разглеждано от Окръжен съд-Стара Загора, три пъти от Апелативен съд- Пловдив и два пъти от ВКС. От подаване на исковата молба пред ОС-Стара Загора до постановяване на първото Решение №411/10.01.1998г. от същия съд са изминали 4 години, 8 месеца и 4 дни, като са били проведени 8 открити съдебни заседания. От образуване на в.гр.д.

410/1999г. по описа Апелативен съд- Пловдив до постановяване на съдебното решение по него на 18.03.2000г. процесуалните действия са продължили 1 година. При повторното гледане на делото от ОС-Стара Загора до постановяване на второто съдебно решение от този съд са изминали 1 година и 11 месеца. Продължителността на второто въззивно производство в Апелативен съд- Пловдив е била 1 година, 5 месеца и 20 дни.

Продължителността на първото касационно производство пред ВКС е била 1 година и 4 месеца, като по отношение на това производство забавяния не са били от ИВСС съгласно констативен протокол по чл. 60г, ал. 2 ЗСВ на ИВСС. При второто разглеждане на делото от ВКС процесуалните действия са продължили 2 години, 9 месеца и 20 дни, като са проведени четири открити съдебни заседания и делото е отложено веднъж за изготвяне на съдебно4 техническа експертиза.

При посочените факти въззивният съд е приел, че е било допуснато нарушение на правото на ищците на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, тъй като общата продължителност от 17 години, 10 месеца и 24 дни за исково производство с предмет защита на право на собственост, съединен с иск за обезщетение за ползване, не може да се приеме за разумна.

Делото е било разгледано на три инстанции, като първият релевантен период на забавяне до влизане в сила на отменителното решение на Върховен касационен съд е 13 години и 2 месеца. Посочената продължителност на производството не е била предизвикана от ищците и не е по причина, която изключва отговорността на съдебната власт. През преобладаващата част от този релевантен срок делото е било на производство пред ОС-Стара Загора като първа инстанция, където първоначално делото е прекратено и е изпратено на РС-Казанлък, повдигната е препирня за подсъдност и с определение на ВКС от 11.10.1994г. ОС-Стара Загора е определен за компетентен съд да разгледа делото. След постановяване на първоинстанционното решение въззивната жалба е била администрирана 10 месеца, а касационната жалба- 7 месеца. При второто разглеждане на делото пред Апелативен съд-Пловдив процесуалните действия са продължили 1 година и 5 месеца, като са проведени 7 съдебни заседания, 5 от които са били отложени за изготвяне на експертиза, което необосновано е забавило производството. В рамките на общия срок делото действително е било на разглеждане във Върховния касационен съд два пъти, при което според въззивния съд не е било допуснато забавяне нито при насрочване и разглеждане на делото, нито при изготвяне на междинен или краен съдебен акт- решение. При второто му разглеждане пред ВКС по образуваното на 10.06.2008г. гр.д №2317/2008г. по описа на ВКС са проведени 4 открити съдебни заседания, назначена и изготвена е съдебно-техническа експертиза, както и допълнителна такава, конституирана е нова страна в процеса.

Последното съдебно заседание е проведено на 19.01.2011г., а решението е постановено на 31.03.2011г. Въззивният съд е приел, че доколкото не е установена причина, поради която да се изключи отговорността на съдебната власт за бавно правосъдие, са налице основанията за ангажиране отговорността на държавата в лицето на ответниците Окръжен съд- Стара Загора и Апелативен съд-Пловдив, като съдебни органи, причинили 5 забавянето на делото, и процесуални субституенти на държавата в исковия процес. По отношение на ответника Върховен касационен съд съдът е приел, че не е допуснал забавяне на разглеждане на делото, не е допринесъл за нарушаване правото на ищците на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и не следва да носи отговорност за допусната забава от другите инстанции, поради което предявеният срещу него иск е неоснователен.

Съдът е посочил, че с отхвърлянето на иска срещу посочения ответник не се накърнява ефективността на вътрешноправното средство /по смисъла на чл. 35, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи/, чрез което държавата гарантира реализиране на своята отговорност да обезщети частноправните субекти при нарушение на общностното право при бавно правосъдие, тъй като ищците ще получат пълно обезщетение с осъждането на солидарните ответници Окръжен съд- Стара Загора и Апелативен съд- Пловдив, ангажиращо отговорността на държавата чрез бюджета на съдебната власт.