Решение № 67 от 07.10.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Бургас, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20262001000075 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 54/19.02.2026 година, постановено по търг. дело № 232/2025 година по описа на Окръжен съд - Бургас, е осъдено „Ида Метан“ ЕООД, ЕИК 123675221, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Одрин“ № 15, ет. 9, ап. 902, представлявано от Георги Иванов Папазов - управител, да заплати на „Метан Инвест“ ООД, ЕИК 148071218, със седалище и адрес на управление: град Белослав, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 16, вх. 3, ет. 2, ап .28, представлявано от управителите Владимир Христов Великов и Христо Владимиров Великов, начин на управляване - заедно и поотделно, сумата в размер на 53 842.33 евро (с равностойност 105 306.45 лева), представляваща неплатени месечни наемни вноски на обща стойност 137 806.45 лева по безсрочен договор за наем, сключен между страните на 31.03.2011 година за периода 01.08.2018 година до 22.12.2020 година, както и сумата в размер на 46 245.81 евро (с равностойност 90 488.95 лева), представляваща неустойка за забава на обща стойност 117 988.95 лева, дължима за периода 05.08.2018 година до 10.05.2021 година, като е отхвърлена акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 29.07.2021 година до окончателното плащане. Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение в неговата осъдителна част е постъпила въззивна жалба от „Ида Метан“ЕООД, ЕИК 123675221, чрез адв. В. Д. - АК - Стара Загора, с адрес за връчване: град Стара Загора, ул. „Кольо Ганчев“ № 64, кантора № 6, с която същото се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, 1 неправилна преценка и анализ на събраните доказателства. Твърди се разширително прилагане на силата на пресъдено нещо на постановеното по предходен частичен иск решение. Възразява се, че решението по уважен частичен иск има силата на пресъдено нещо само относно правопораждащите факти, но не и относно пълния размер на вземането.

Оспорва се приетата от първоинстанционния съд сила на пресъдено нещо по отношение насрещното вземане на страната. Инвокира се наличието на грешка при пресмятане на присъдената сума за неустойка за забава. Според страната, съдът не излага изчислителен модел на отделни месечни вноски и не индивидуализира началните и крайните моменти на забавата за всяка вноска. Твърди се неправилно тълкуване на неустоечната клауза и нейният лимит. Навеждат се оплаквания за предварително изключване на доказателствената и правна защита на ответника, чрез недопускане събирането на нови доказателства за техническата негодност на процесното полуремарке и съпътстващата го документация.

Моли се за цялостна отмяна на обжалваното решение. Евентуално се моли за ново решение по същество на спора, като бъдат отхвърлени претенциите на ищеца за неустойка, при обсъждане допустимостта и основателността на възражението за прихващане.

Претендират се разноски за двете инстанции.

Не се ангажират доказателствени средства.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Метан Инвест“ ООД, чрез адв. Б. Ж. - ВАК, с адрес за връчване: град Варна, ул. „Сан Стефано“ № 10, ет. 1, с който същата се оспорва като неоснователна. Изразява се позицията, че влязлото в сила решение между страните формира сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите факти, в това число по отношение на основанието на иска, страните по правоотношението, от което произтича вземането и неговото съдържание. Твърди се, че наведените от насрещната страна възражения вече са разгледани от съда по частичния иск и са счетени за неоснователни.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендират се разноски във въззивната инстанция.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Апелативен съд - Бургас намира, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и на основание чл. 272 от ГПК настоящият състав препраща към мотивите му, 2 които не е необходимо да повтаря. В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба следва да се посочи следното:

Окръжен съд-Бургас е бил сезиран с исковите претенции на „Метан Инвест” ООД, чрез процесуалния му пълномощник, против „Ида Метан“ЕООД за заплащането на следните суми, заявени като частични, а именно: 105 306.45 лева, представляваща част от дължими и неплатени месечни наемни вноски по безсрочен договор за наем, сключен между страните на 31.03.2011 година за периода 01.08.2018 година до 22.12.2020 година с общ размер от 137 806.45 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 29.07.2021 година до окончателното й изплащане и 90 488.95 лева, представляваща част от общо дължима неустойка за забава в периода 05.08.2018 година до 10.05.2021 година с общ размер от 117 988.95 лева.

Ищецът е поддържал, че на 31.03.2011 година с ответника са подписали рамков договор за наем на компресорна станция за природен газ с предмет станция за компресиране на природен газ (метан), находяща се в град Хасково, в поземлен имот с идентификатор №** и полуремарке марка „Шмитц СПЛ 24 Л 13.62 Е Б“, модел „S01 специално ПС А55 00“, с рег. № **, заедно с монтираните на него 257 бутилки по 90 литра с общ обем 5 782 кубически нм, служещи за превоз и съхранение на природен газ-метан. Поддържал е, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на наемната цена за периода от 01.08.2018 година до 22.12.2020 година в общ размер от 137 806.45 лева, поради което дължи, освен заплащане на наемната цена, част от която е предмет на настоящата му претенция, също и обезщетение за забава под формата на неустойка в размер на 0.2% от дължимия наем на ден, но не повече от размера на един месечен наем, т. е. 4 800 лева месечно. Претендира, с оглед на това, заплащането от страна на ответника на неустойка за периода от 05.08.2018 година до 10.05.2021 година в горепосочения размер като част от такава в общ размер от 117 988.95 лева.

Ответникът „Ида Метан“ ЕООД, чрез процесуалния си пълномощник, е признал сключването с ищеца на договор за наем от 31.03.2011 година по отношение на недвижимия имот и полуремаркето, продължило след изтичане на срока на договора ползване на процесните вещи със знанието и без противопоставяне на наемодателя и трансформирането на договора в безсрочен, а също и постигната договореност от 01.01.2016 година наемната цена да бъде намалена на 4 000 лева без ДДС месечно, прекратяването на действието на договора за наем на 22.12.2020 година. Поддържал е, че с оглед предназначението на наетото полуремарке с монтирани на него бутилки за превоз и съхранение на природен газ-метан, то е следвало да отговаря на специфични технически изисквания и е било подчинено на специален режим. Позовава се в тази връзка на чл. III, т. 3 от процесното писмено съглашение, като твърди, че именно с оглед това специфично предназначение са поети конкретно изброени задължения от наемодателя, част от които през месец ноември 2017 година той е отказал да изпълни, поради което вещта е станала негодна за употреба по предназначение. Изтъква, че се е снабдил с аналогично превозно средство, с което да превозва природен газ, за което е заплащал наем от 2 600 лева без ДДС месечно. Счита, че 3 тъй като част от наетите вещи са негодни, е налице хипотезата на чл. 230, ал. 2 от ЗЗД и за него се е породило право да поиска съразмерно намаление на наемната цена, както и обезщетение за сумите, платени за снабдяването с аналогично превозно средство. Заявява, че общият размер на реално направените разходи, поради невъзможност вещта да се ползва по предназначение, са 98 800 лева без ДДС или 118 560 лева с ДДС и представляват 38 месечни наема за ползване на наетото аналогично полуремарке. Прави евентуално възражение за прихващане с тази сума. Акцесорните искове счита за неоснователни предвид това, че ищецът е неизправна страна. Излага своето тълкуване на уговорката за неустойка, като счита, че се дължи една обща неустойка в максимален размер от един месечен наем, независимо от броя забавени месечни вноски по договора.

Ищецът, в допълнителната искова молба, се е позовал на влязлото в сила решение по търг. дело № 221/2021 година по описа на Бургаския окръжен съд, с което е формирана сила на присъдено нещо по отношение на останалата непредявена в настоящото производство част от вземанията за главница-наем и неустойка. Счита за преклудирани от силата на присъдено нещо възраженията на ответника, че полуремаркето и монтираните в него бутилки не било годно за ползване, съгласно договорното му предназначение, както и отказа на наемодателя да преведе наетата вещ в състояние, годно за ползване, принудил наемателя да се снабди с аналогично средство, възражението относно размера на наемните вноски, основано на предходното възражение за намаляване на наемната цена, както и възражението за прихващане с насрещни вземания на ответника.

С обжалваното решение окръжният съд е приел, че претенциите на ищеца са основателни и като такива ги е уважил изцяло. Отказал да присъди законната лихва за забава върху размера на търсената главница по съображения, че е недопустимо кумулативното налагане на санкция под формата на законна лихва и мораторна неустойка за неизпълнението на едно и също задължение. Допълнил е, че ако вредите на кредитора са поголеми от уговорената неустойка, той има право да търси обезщетение за по-големи вреди, каквито, обаче по делото не са доказани.

По въпроса за задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, като съобрази обективните и субективните й предели е формирана постоянна практика, обективирана в ТР № 3 от 22.04.2019 година по тълк. дело № 3/2016 година на ОСГТК на ВКС, решение № 472 от 12.01.2012 година по гражд. дело № 1712/2010 година на ВКС, IV г.о., решение № 131 от 25.07.2019 година по гражд. дело № 3102/2018 година на ВКС, III г.о., решение № 181 от 09.07.2014 година по гражд. дело № 1625/2014 година на ВКС, I г.о., решение № 104 от 10.04.2025 година по търг. дело № 884/2023 година на ВКС, I т.о. и други, според която разпоредбите на чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 1 от ГПК регламентират правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо (СПН) на влязлото в сила съдебно решение, постановено в исков процес, както и непререшаемостта на разрешения правен спор. Задължението на съда да зачете формираната сила на пресъдено нещо е приложимо при разглеждането на делото във всички инстанции, независимо от разликата в техните правомощия. Обективните предели на СПН очертават нейния предмет - 4 правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното материално право, което произтича от него. Белезите, които индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно субективно материално право, представляват обективни предели на СПН, а именно: юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието на спорното право (в какво се състои то) и неговото правно естество (правна квалификация). При исковете за правоотношение, включително за парично вземане, фактите са индивидуализиращи белези, а предмет на установяване са накърненото субективно материално право и правоотношението, от което то произтича - тяхното съществуване може да бъде отречено, въпреки, че всички правопораждащи факти са се осъществили, както и въпреки, че някои от правопораждащите факти не са се осъществили. Материалното правоотношение се индивидуализира от целия фактически състав, независимо от това кои факти са се осъществили и кои - не.