Определение № 2891 от 07.12.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2989/2023
- Вид
- Определение № 2891
- Подписан
- 07.12.2023
- В сила
- 07.12.2023
- Състав
- Борис Димитров Илиев, Иванка Петрова Гоцева, Николай Колев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2891 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ - 2, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Борис Д. Илиев
Членове:
Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502989 по описа за 2023 година Производството е по чл.274 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК: 202255877, представлявано от изпълнителния директор С.А., чрез адв. С. У., вписан в САК, против Определение № 10176/08.09.2023г. по гр.д.№ 1206/ 2022г. по описа на РС-Пловдив, ХІV гр.с., с което е оставена без уважение молбата на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД чрез адв. У. за изменение на постановеното по делото Решение № 2930/26.06.2023 г. в частта за разноските. В жалбата са изложения оплаквания, че първоинстанционият съд неправилно е присъдил възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по всеки един от двата обективно съединени осъдителни иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД в общ размер на 800 лв. /по 400 лв. за всеки иск/, без да съобрази, че правоотношението е само едно и защитаваният интерес по предявените искове бил идентичен. Иска се отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Ответникът по жалбата В. П. Д., чрез адв. Д. Б. от АК - Пловдив, редовно уведомен, не взема становище по частната жалба.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по гр.д.№ 1206/2022 г. по описа на РС - Пловдив е образувано по искова молба от В. П. Д. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД с искане ответникът да бъде осъден да върне на Д. суми, съставляващи недължимо платени възнаградителна лихва и неустойка по договор за кредит 1
№ 286711 от 12.07.2019 г.
С постановеното по делото Решение № 2930/26.06.2023 г. искът е изцяло уважен, като съдът е приел недействителност на договора за кредит на осн. чл.22 от ЗПК вр.чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради което на основание чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи единствено заемната сума и всичко платено на друго основание подлежи на връщане. РС – Пловдив е осъдил „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД да заплати на В. П. Д. сумата от 130,47 лв. - получена без основание възнаградителна лихва и сумата от 469,87 лв. – получена без основание неустойка по сключения между страните договор за кредит № 286711/12.07.2019 г. ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаването на исковата молба на 27.01.2022 г. до окончателното погасяване.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на адв. Д. Б. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева.
С молба по чл.248 ГПК ответникът по иска и настоящ жалбоподател е поискал изменение на решението в частта на разноските с възражение, основано на характера на предявения иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, претенциите по който произтичат от едно и също материално правоотношение, от един и същ юридически факт – договора за кредит. Въпреки, че нормата на чл.2, ал.5 от НМРАВ постановява, че възнаграждение се дължи за всеки иск поотделно, в случая следвало да се има предвид, че исковете произтичат от едно и също материално правоотношение, еднаква била и осъществяваната по тях защита.
Извършва се позоваване на т.47 на решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 относно тезата, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, което следва да се прилага и при определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. В тази насока се сочи и практика на ВКС по ч.т.д.№ 1649/2017г. І т.о., по ч.гр.д.№ 560/ 2021г. на ІІІ г.о., по ч.гр.д.№ 2980/ 2020г. на ІІІ г.о. Отделно от това, жалбоподателят счита, че размерът на адв. възнаграждение по чл.38 ЗА е следвало да се определи към момента на предявяване на исковата молба - 27.01.2022г., в редакцията на НМРАВ отпреди месец ноември 2022г., в какъвто смисъл били определения по ч.т.д.
№900/ 2023г. на І т.о., т.д. № 454/2016г на І т.о., ч.гр.д.№446/2022г. на ІV г.о.
С обжалваното определение е прието, че се касае за два обективно съединени иска и на основание чл. 2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г., следва да се присъди възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в общ размер на 800 лв. – по 400 лв. за всеки иск.
С частната жалба съображенията и доводите относно искането за изменение на постановеното по делото решение се поддържат аналогично на тези, изложени в молбата по чл.248, ал.1 ГПК в първоинстанционното производство.
Частната жалба е основателна.
2
Относно приложението на чл.2, ал.5 от НМРАВ № 1/2004 г. и относно въпросът дали адвокатското възнаграждение следва да бъде определено според редакцията на наредбата към датата на предявяване на исковата молба или към датата на приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания е налице противоречива практика на ВКС.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че в случая е предявен един иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, с формулирана претенция за присъждане на сума, дадена без основание, което е главното материалноправно основание на иска, основано на извъндоговорно основание. В тази насока се отчита съдебната практика по Решение № 29 от 28.03.2012г. по гр.д.№ 1144/ 2010г. на ВКС – ІV г.о., Определение № 421/ 25.03.2014г по гр.д.№ 592/ 2014г. на ІV г.о. на ВКС и Решение № 227/ 22.03.2019г. по гр.д.№ 896/ 2018г. на ІІІ г.о. на ВКС, приемащи, че искът по чл.55, ал.1 ЗЗД е един, с който ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването.
Ищецът В. П. Д. е предявил срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД искова претенция за връщане на платената на ответника, при начална липса на правно основание за нейната дължимост, обща сума от 600,34 лв. по един и същ източник на неоснователно обогатяване – недействителен договор за кредит № 286711/12.07.2019 г., като е уточнил, че претенцията се формира от 130,47 лв. – недължимо платена възнаградителна лихва и 469,87 лв. – недължимо платена неустойка. Касае се за претенция, основана на недействителност на целия договор, при което всички извършени плащания, освен връщане на заемната сума, се явяват недължими на едно основание.
Поради изложеното възнаграждението за оказаната безплатна правна помощ и съдействие следва да се определи като за един иск.
Адвокатското възнаграждение ще се определи на базата на приложението на чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ, в редакцията й след изменението с ДВ. бр.88/4.11.2022г., към момента на приключване на съдебното дирене, с материален интерес до 1000 лева – възнаграждение в размер на 400 лева.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че до този размер следва да се определи адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА, като се измени постановеното по делото от първоинстанционния съд решение в частта за разноските.
Водим от изложеното, Окръжен съд – Пловдив, VII гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 10176/08.09.2023г. по гр.д.№ 1206/ 2022 г. по описа на РС-Пловдив, ХІV гр.с., с което ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, чрез адв. С. У., за изменение на постановеното по делото Решение № 2930/26.06.2023 г. в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 2930/26.06.2023 г. по гр.д.№ 1206/2022 г. по описа на РС-Пловдив, ХІV гр.с., в частта за разноските, КАТО ОТМЕНЯ Решението 3
№ 2930/26.06.2023 г. по гр.д.№ 1206/2022 г. по описа на РС-Пловдив, ХІV гр.с., в частта, с която е осъдено „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Сребърна" № 16, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор С.А., да заплати на адв.
Д. Г. Б., АК – Пловдив, със служебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 68, ет.3, офис 4, сумата от 800 /осемстотин/ лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на В. П. Д., определено по реда на чл. 38 от ЗА, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Сребърна" № 16, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор С.А., да заплати на адв. Д. Г. Б., АК – Пловдив, със служебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 68, ет.3, офис 4 сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на В. П. Д., определено по реда на чл. 38 от ЗА.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4