Решение № 94 от 23.03.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Р., 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря Димана С.а като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20214500100607 по описа за 2021 година

Ищецът М. ИВ. ИВ. от гр. Б., обл. Р. твърди, че на 4.07.2021 г. около 19:50 ч в гр.

Р., до пътен възел „О.“, управлявал л. а. с ДК № Р **** КН когато на пътното платно излязло куче, с което последвал удар. От него автомобилът се отклонил вляво и се ударил в метален стълб, където преустановил движението си. След настъпилото ПТП бил закаран от екип на спешна помощ в УМБАЛ „Канев“ Р. с получени травми в областта на брадичката – разкъсно - контузна рана на долната устна, на гръден кош, на дясна предмишница, на двете коленни стави, на дясна глезенна става, където му била поставена гипсова имобилизация на дясна и лява колянни стави, обхващащи и двете глезенни стави, както и дясната ръка. Впоследствие бил опериран 2 пъти във ВМА С..

След изписването от там му било назначено домашно лечение, за което му бил издаден болничен лист за временна неработоспособност за период от 45 дни. След сваляне на гипсовата шина бил насочен към рехабилитация в здравно заведение и физиотерапия.

Твърди, че и към настоящия момент не е напълно възстановен.

Заявява, че вследствие на инцидента търпял болки и страдания, които били с голям интензитет първите два месеца. Травмата на двата долни крайника и на десния горен крайник и последващите операции обусловили трайно затруднение на движението му, причинили му редица битови неудобства и несгоди. Първите два месеца се придвижвал само с помощта на други хора или с две патерици. Бил поставен в зависимост от трети лица при посрещане на битовите си потребности. Това допълнително влошило психологичното му състояние още повече, че до инцидента водил активен живот на млад човек, който полагал грижи за цялото си семейство, в т. ч. и за дете на 2 години. Твърди, че и към настоящия момент продължава да изпитва 1 болки и ограничения в движението, уморяемост. Чувствал се потиснат, имал нарушения в съня, станал раздразнителен.

Ищецът твърди, че за правилния лечебно-възстановителен процес бил направил разноски, които заплащал с лични средства – за медицински консумативи и лекарства.

Общият им размер възлизал на 1636,98 лв., с която сума била увредена имуществената му сфера. Тази вреда била пряка и непосредствена последица от инцидента.

Заявява още, че инцидентът бил настъпил на територията на Община Р. като бил причинен от свободно скитащо безстопанствено куче. С животното нямало човек, който да упражнява контрол върху него. Твърди, че законът бил възложил в тежест на общините да предприемат действия по овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Позовава се на чл. 40, ал. 3-4 ЗЗЖ. Намира, че като не е изпълнила вмененото й със закон задължение Община Р. носи отговорност за причинените от бездействието на нейните служители вреди на трети лица.

Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати 50 000 лв. /след допуснато от съда изменение на иска/, предявени частично от 100 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 4.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и 1636,98 лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени от него под формата на разноски за лечение, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2021 г. – датата на последния сторен разход до окончателното изплащане, разноските в настоящото производство, в т. ч. за адвокатска защита.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Р. е депозирал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност и недоказаност по основание и размер на исковете. Оспорва твърденията на ищеца, че ПТП е настъпило поради появата на безстопанствено куче, както и тези, че процесното животно е под надзора на Община Р.. Твърди, че причина за него е била несъобразената, превишена скорост на движение на ищеца и последващите му действия във връзка с управление на автомобила.

В условията на евентуалност въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Твърди, че същият се е движил със скорост, несъобразена с пътните и атмосферните условия. Намира, че за водача е съществувала техническа възможност да управлява автомобила с по-ниска скорост, която да не позволи настъпването на ПТП. Заявява, че процесният автомобил е напуснал платното за движение не поради повреди в кормилната уредба, гумите и окачването, породени от сблъсък с животно, а поради последващи действия на водача, свързани с неговото управление. Възразява още, че водачът не е управлявал автомобила с обезопасителен колан. Счита, че ако това беше така нямаше да се стигне до настъпване на претърпените от него травми или същите щяха да са по-леки. Твърди още, че след 2 катастрофата ищецът е отказал хоспитализация и продължаване на лечението като намира, че по този начин е допринесъл за затрудняване процеса на лечение от процесните травми. Заявява, че ако беше останал в лечебното заведение и бе продължил лечението си щеше да претърпи болки с по-малък интензитет.

Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, намирайки го за недоказано, евентуално за прекомерно и в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Намира, че травмите не са довели до животозастрашаващо състояние, както и че процеса на лечение е протекъл без усложнения. Относно претенцията за имуществени вреди възразява, че липсват доказателства, че разходите за лечение са сторени именно във връзка с процесните травми. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, евентуално като прекомерни. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От приложения на л. 3 от делото КП за ПТП с пострадали се установява, че на 4.07.2021 г. в 19:50 часа, по бул. „Б.“ в гр. Р., до пътен възел „О.“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „БМВ 318 ТДС“ с ДК № Р **** КН, управляван от М. ИВ.

ИВ..

Към доказателствения материал са приобщени епикризи от УМБАЛ Р. АД и ВМА – МБАЛ С., анализирани от вещото лице –съдебно-медицински експерт в приетата по делото комплексна експертиза.

Приобщени са към доказателствата 5 бр. фактури с приложени към тях касови бележки за закупени консумативи и лекарства от ищеца за периода 20.07.2021 г. – 24.08.2021 г.

За установяване на обстоятелствата, при които е настъпило произшествмието по делото са ангажирани гласни доказателства:

Св. П. Е. П. дава показания, че на 4.07. тази година станал очевидец на катастрофа, която се случила под моста на „О.“, по бул. „Б.“. Пътувал в посока гр. Р., а катастрофиралата впоследствие кола се движела в посока гр. С.. Катастрофата станала много бързо. Автомобилът се ударил в едно едро куче, завъртял се и се ударил в стълб за тролейбусите. Свидетелства още, че направил обратен завой и отишъл да помогне на момчето, което катастрофирало. Заварил го със затиснати крака под кормилото, а главата му била завъртяна на една страна на другата седалка до шофьора. Не си спомня дали е бил с поставен предпазен колан. Облегалките на седалките били счупени.

Воланът от удара бил паднал надолу, почти на нивото на седалките. Били се задействали въздушните възглавници. На място на произшествието дошли полиция, пожарна и линейка. Докато не пристигнала линейката никой не смеел да пипа човека в 3 колата. Свидетелят му придържал само главата. От автомобила го извадили полицай и лекар. Не си спомня дали когато са вадили човека от колата са рязали колан.

Дава още показания, че лично видял кучето, което причинило катастрофата. То лежало на около 5-6 метра от катастрофиралия автомобил, на асфалта, а автомобилът бил в тревните площи. Кучето било едро, светло, бяло-жълто на цвят, като според свидетеля било порода „улична превъзходна“. Дава още показания, че със сигурност нямало дълъг повод. Никой не се появил след катастрофата да го търси. Свидетелства още, че ежедневно минава по този път, тъй като работел в кв. „Средна кула“ и в този участък нямало знаци, които да указват, че там преминават животни. Дава показания, че там често се движат безпризорни кучета - преминават по пътя, движат се и по разделителната ивица.

Св. С.И.Д. дава показания, че на 4 юли, около 8 ч. вечерта пътувал по бул. „Б.“ от гр. Р. за с. Обретеник, когато в участъка около „О.“ движещият се пред него автомобил БМВ катастрофирал. Този автомобил бил на около 25 м преди него. Между тях имало друг автомобил, но той се движел в крайната дясната лента, а те в крайната лява.

Когато стигнали до участъка на пътен възел „О.“, от зелените площи в разделителната ивица излязло куче, което тръгнало да пресича пред движещия се пред него автомобил БМВ. Той ударил спирачки. Не си спомня дали водачът е направил маневра наляво или надясно. Всичко се случило много бързо. Колата се ударила в стълб и се завъртяла почти обратно на часовниковата стрелка. Не може да каже дали е поднесла, тъй като се вдигнала пушилка. И той, и водачът на движещият се в съседната лента автомобил спрели. Впоследствие дошъл и трети автомобил. Единият от водачите звъннал на 112.

Колата била смачкана от удара, облегалките били счупени. В колата пътувал само ищеца. Тялото му било килнато настрани, почти легнало надясно към пасажерската седалка. Целият бил в кръв. От автомобила го извадили лекарите. Имало спукана въздушна възглавница, но дали била лява или дясна не си спомня. Според свидетеля вероятно се е задействала и се е спукала от удара. Не си спомня дали водачът на катастрофиралия автомобил е бил с поставен предпазен колан.

Свидетелства още, че видял бегло кучето. Било високо приблизително до около коленете му, на бели петна, с жълто-сива козина. Кучето отхвръкнало от удара и останало на място на платното. Било умряло, като нямало намордник. Никой не се появил да го търси. Доста време стояло на платното. Според свидетеля кучето не било породисто. След катастрофата лежало в дясната пътна лента за движение, на асфалта, на около 6 м от катастрофиралия автомобил. Не се е приближавал до него, но било ясно, че лежи безжизнено. Не можел да прецени дали колелетата на БМВ-то са преминали през кучето. Дава още показания, че според него преди да настъпи катастрофата се движел с около 60-70 км/ч.

За установяване на търпените от страна на ищеца неимуществени вреди са 4 ангажирани гласни доказателства – показанията на св. А.К.А., живуща на семейни начала с ищеца. Тя свидетелства, че за инцидента на 4 юли тази година научила от самия М., който й се обадил от линейката на път за болницата. Дава показания, че състоянието на ищеца непосредствено след катастрофата възприела по снимките, които той й изпратил вечерта на 4 срещу 5 юли. Челюстта му била разтворена.

Оперирали го на следващия ден, след което му обяснили че се налага да ампутират крака му. Това било шок за цялото семейство и поради тази причина предприели преместването му във ВМА С. с частна линейка. Свидетелства още, че обичайно живеели в гр. Р. в малко жилище заедно с 2 год. си дете. Малко преди инцидента се била върнала на работа от майчинство. Не можели да си позволят да остане отново без работа, за да се грижи за М., поради което се преместили да живеят в Б., където родителите му имали голяма къща. Предприели тази стъпка и за да може за М. да се грижи майка му, която била безработна. По време на престоя му в болницата постоянно поддържали връзка. Той й изпращал снимки, оплаквал се от изпитваните болки. Свидетелства още, че за първи път видяла М. около един месец след катастрофата, когато се прибрал от С.. Състоянието му било много тежко. Не можел да се движи, левият му крак беше шиниран, десният - гипсиран и дясната ръка била след операция. Бил на легло около два месеца. През деня майка му го обгрижвала, а вечер свидетелката. Къпели го, обличали го, обгрижвали го като бебе. С количка го водели до банята, за да се изкъпе. В края на м. септември започнали да го карат с автомобил за рехабилитация в гр. Р.. Към него момент той все още бил на инвалидна количка.