Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6571 от 20.12.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3459/2022
Вид
Решение № 6571
Подписан
20.12.2023
Състав
Любомир Луканов, ДЕСИСЛАВА СТИЛИЯНОВА ЧЕРНЕВА, Клаудия Рангелова Митова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6571 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА при участието на секретаря И. Ст. Василева като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА Въззивно гражданско дело № 20221100503459 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от С. Д. М. чрез адв. д-р Х. Р., срещу Решение № III -91-139-20142474/19.06.2021 г., постановено по гр. д. № 7458/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 139-ти състав, с което е изменено решението на правно основание чл. 51, ал.4 от СК, в частта, с която е определено местоживеенето на детето Л.С.

М.а при майката В. Л. Г. в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, в гр. Лондон. С решението е определен на правно основание чл. 51. Ал.4 СК, вр. чл. 59, ал.2 СК режим на лични отношения на бащата С. Д. М. с детето Л., както следва:

-всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10:00 на първия ден до 19:00 на втория ден.

- за 40 дни през лятото(юни, юли и август) по време, договорено между родителите, с оглед училищната ангажираност на детето и платения годишен отпуск на майката, която се задължава до 1 юни да посочи на бащата кога ще ползва отпуска си, а до 10 юни бащата уведомява майката за дните, които иска да прекара с детето. Ако майката не уведоми бащата до 1 юни за своя отпуск, то бащата има право сам да определи дните и да уведоми майката за това;

- в четни години за времето от 23 декември до 27 декември;

- в нечетни години за времето от 30 декември до 3 януари.

Решението е обжалвано и в частта, с която е заместено на правно основание чл.

127а, ал.2 СК, вр. чл. 76, т.9 ЗБЛД, съгласието на бащата С. Д. М., за пътувания на детето Л.С. М.а, в държавите членки на Европейския съюз и в Обединеното кралство

Великобритания и Северна Ирландия, само със съгласието на майката В. Л. Г., за срок от пет години, без ограничения на общия брой пътувания и периодите на пребиваване, както и за издаването на паспорт или друг равнозначен документ на детето Л., по реда на ЗБЛД, само 1 със съгласието на майката В. Л. Г., за срок от пет години, без ограничения на общия брой пътувания и периодите на пребиваване, както и за издаването на паспорт или друг равнозначен документ на детето Л.С. М.а, по реда на ЗБЛД, само със съгласието на майката В. Л. Г..

Със същото решение е допуснато предварително изпълнение на правно основание чл. 127а, ал.4 СК в частта, с която е заместено съгласието на бащата С. М., за издаването на паспорт или друг равнозначен документ на детето Л.С. М.а, по реда на ЗБЛД, само със съгласието на майката В. Л. Г., като е оставено без уважение искането по чл. 127а, ал.4 СК за допускане на предварително изпълнение на решението, в частта за заместващото съгласие за пътуване на детето в чужбина.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Посочено, е че при постановяването му съдът не бил възприел правилно фактическата обстановка и не бил анализирал относимите към предмета на делото писмени и гласни доказателства, като са изложени подробни съображения за това.

Моли се да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание, въззиваемата чрез процесуален представител, моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба като неоснователна и недоказана и по същество да бъде потвърдено решението на СРС по гр. дело № гр. д. № 7458/2020г., III гр. отделение, 139-ти състав, тъй като изложените от жалбоподателя правни и фактически доводи не опровергават изводите на съда, довели до уважаване на исковите претенции по чл. 127а, ал.

2 от СК и чл. 51, ал. 4 от СК.

Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна имаща правен интерес от обжалването и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната част.

Софийски градски съд в настоящия въззивен състав, като взе предвид становището на страните по въззивната жалба, правните им доводи, изложени в съдебно заседание и събраните доказателствата пред въззивния съд, както и доказателствата приложени по гр. д.

№ 7458/2020 г. на СРС, 139-ти съдебен състав, в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази с изискванията на закона, приема за установено следното:

Предмет на съдебен контрол пред настоящата въззивна инстанция е първоинстанционното решение относно предявените искове по чл. 51, ал. 4 от СК и по чл.

127а от СК.

Безспорно по делото е, че ищцата В. Л. Г. и ответникът С. Д. М. са родители на детето Л.С. М.а ЕГН: **********, родена на 1*******1г., което обстоятелство е видно и от прието по делото като доказателство удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0226 от 17.03.2011г., на Столична община.

С влязло в сила решение № 45034/18.02.2018 г., постановено по гр. д. № 60373/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 91-ви състав, бракът между страните е прекратен на основание чл. 50, ал. 1 СК, като съгласно постигнатото между съпрузите споразумение, утвърдено от съда, родителите са се съгласили упражняването на родителските права спрямо детето Л. да бъдат предоставени на майката, като детето да остане за отглеждане и възпитание при нея в дома на родителите й, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето, както следва: бащата да вижда детето си Л. всяка втора и четвърта събота и неделя от месец; един месец през лятото във време, различно от времето на годишния отпуск на майката;

2

Пред въззивната инстанция са приети актуални социални доклади - от АСП - Д "СП" Връбница и Тетевен по местоживеене на майката и бащата.

От заключителната част на социалния доклад, изготвен от АСП - Д "СП" Връбница е видно, че майката е родителят, който полага основните грижи за детето, на същото е осигурена самостоятелна стая и нужните жилищни условия за нормалното му отглеждане в село Негован. Семейството на ищцата живее на втория етаж от къща, а първият етаж се обитава от нейните родители. В двора на същата къща, се намира още една жилищна сграда, в която има магазин. Последният се държи от ищцата, който й носи доходи. От проучването са налични данни, че детето Л. е привързано емоционално и към баба си и дядо си по майчина линия. В настоящата си среда детето се чувства спокойно.

Майката е заявила, че желае да се установи в Обединеното кралство и да вземе Л. със себе си.

В същия доклад е отразено, че детето поддържа непрекъснат контакт с баща си по телефон и интернет, и същите осъществяват своите срещи, когато бащата е в България.

В доклад изготвен, на базата на посещение и интервю на постоянния адрес на бащата е отразено, че същият към момента на срещата пребивава в гр. Тетевен, където се намира дома на майка му. Последният е възприет от социалния работник като сигурна и благоприятна среда за отглеждане на детето Л.. Там е налице подкрепа и от страна на бабата по бащина линия. Там Л. гостува на баща си и баба си през част от почивните дни и част от ваканциите на детето.

От доказателствата по делото се установява, че майката В. Г., заедно със своя партньор П. Ф., общите им деца Ц.на 3 години/ и Самуил/на 1 година/, детето Л. живеят в едно домакинство с родителите на ищцата от периода на епидемичната обстановка в страната през 2020г. до края на съдебното дирене пред настоящата инстанция.

Настоящата съдебна инстанция два пъти е ползвала посредничеството на Министерството на правосъдието за изготвяне на социален доклад от компетентните социални служби в Обединеното кралство по предоставения от майката адрес, а именно *******, Дагенхам, Есекс, RMB 1 TS, на който е посочила, че ще пребивава с детето.

На 12.10.2022г. в съда е постъпило писмо от Министерството на правосъдието. Към него е приложено писмено изложение от Компетентната английска социална служба в гр.

Лондон, с което съобщава, че на същия адрес е открит собственика на жилището. Той е потвърдил, че ищцата е била бивш наемател на последния, но споделил, че същата не живее на адреса от 2021г., когато тя е напуснала имота, за да се върне в България.

На 18.11.2022г. е представен договор за наем от ищцата, между Р.Ц. и Р.Ц., и В. Г. и П. Ф. с превод на български език по отношение на наема на жилище, находящо се на адрес:

*******, Дагенхам, Есекс, RMB 1 TS, който договор страните са приели за сключен на 01.01.2023г. С оглед на последното, настоящата съдебна инстанция отново чрез съдебна поръчка е възложила на английските служби изготвянето на нов социален доклад по горепосочения адрес.

На 13.02.2023г. в съда е постъпило ново писмо от Министерството на правосъдието, с изготвено становище от социалните служби в гр. Лондон, като длъжностно лице е направило домашно посещение на адрес *******, Дагенхам, Есекс, RMB 1 TS на 03.02.2023г. Отразено е, че вратата била отворена от Р. Ц./един от наемодателите по договора/. Последната заявила, че тя и съпругът й Р.Ц. живеели на адреса заедно с двете си деца – А./на шест години/ и М./на две години/. Същата споделила, че познава госпожа Г., тъй като преди повече от една година е живяла при тях на адреса, след което напуснала дома й. Добавила още, че не разполага с информация къде живее госпожа Г. и няма контакт с нея.

Видно от отразеното в доклада съставен от английските служби, както и датата и формата на съставения договор, съдът намира, че същият е съставен за нуждите на процеса 3 и не може да бъде кредитиран.

Настоящата въззивна инстанция допусна съдебно-психологическа експертиза и изслуша заключение, като от него се установява, че при Л. се наблюдава абнормални нива на тревожност. Вещото лице е отразило, че детето среща сериозни затруднения при четене на глас, като се притеснява до степен на срам и треперене. Посочило е, че за детето няма нито една сфера от неговото ежедневие, в което то да се чувства сигурно. Според вещото лице тревожността на детето пречи на неговата продуктивност. Проблемът с тревожността му се изявява изключително болезнено в ситуации, в които Л. няма предвидимост и не знае как да реагира. Вещото лице е заключило още, че майката на детето е склонна да неглижира някои от трудностите на Л. в социален и образователен план. Пред вещото лице самата майка е споделила, че не владее особено добре английски език. Г. няма концепция кой и как ще помага на детето, докато навлезе в обучението и овладее езика до степен, че да се справя сама. Същата не знае как да подпомогне детето в емоционален план, за да се адаптира към новата среда. Не е положила усилия да запознае Л. с достъпни материали от интернет за образованието на децата в Обединеното кралство.

Въззивният съд преценява и показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Д. Г./сестра на ищцата/, и П. Ф./ фактически съжител на ищцата/, както и на свидетеля М.а/майката на ответника/, по реда на чл. 172 от ГПК, като кредитира същите в частите, възпроизвеждащи личните възприятия на свидетелите за изнесените от тях факти и обстоятелства.

При така установеното от фактическа страна, настоящата съдебна инстанция намира следното относно предявения иск по чл. 51, ал.4 СК, както и относно иска с правно основание чл. 127 а, ал. 2 СК:

По иска с правно основание чл. 127а СК:

Разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 СК регламентира, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, като ал. 2 на същата разпоредба сочи, че когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Съгласно чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България, всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.