Решение № 21 от 23.01.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. ****, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Г.ева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230200610 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:

*****, съдебен адрес: ****, срещу наказателно постановление № 23-0851000385 от 06.04.2023 г., издадено от И.В.Н. – началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - ****, с което на Д. Д. Р., ЕГН **********, с адрес:

*****, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр.

1 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 2000 (две хиляди) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наложените наказания.

1

****кият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 886865/**** АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза, като е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по 2 чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл.

57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата, които го потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Д. Д. Р. е санкционирана за това, че на ****, в 09:35 часа, в град ****, по ул. „****“, в посока центъра, ****, управлява моторно превозно средство лек автомобил „****” с рег. № ****, като във видимо нетрезво състояние и силно лъхаща на алкохол, отказва да бъде тествана за употреба на алкохол с 3 техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен № ARBA 0063. На водача е издаден талон за изследване с номер 101100/**** Водачът е отведен в ЦСМП град ****, където пред дежурен лекар отказва да даде кръвна проба за установяване употребата на алкохол, за което е издаден протокол за медицинско изследване № 74 от **** – нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на Д. Д. Р. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитаните свидетели в съдебно заседание – В. Б. С. и Г. К. М. потвърждават констатациите в акта и в наказателното постановление. Същите са категорични, че Д. Д. Р., в качеството си на водач на моторно превозно средство - лек автомобил „****” с рег. № **** е участвала в пътнотранспортно произшествие, възникнало на посочените в АУАН и в НП, място, дата и час, след което е отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, като е отказала и да даде кръвна проба за химическо изследване.

В тази насока са и показанията на другия участник в пътнотранспортното произшествие - свидетеля Г. П. Г., посредством които се установява идентична фактическа обстановка. Свидетелят Г. е категоричен, че Д. Д. Р. именно като водач, участник в пътнотранспортно произшествие е отказала да бъде тествана за употребата на алкохол. Така например свидетелят Г. в съдебно заседание дава следните показания: „И на двете снимки се вижда моята кола, която беше паркирана. Това е разположението на колите. Излизам от магазина и един господин, две-три години да е повъзрастен от мен, мъчи се да дръпне колата на жената от мястото.

Жената беше до колата, казва се Д.. Разбрах й името, когато отидох да ми правят протокол. Този мъж бил някакъв от преминаващите. Той искал да дръпне колата и да освободи платното. Аз му казах да не бута колата, че ще се обадя на тел. 112 и ще дойде полиция. **** – гробаря, на „Памет“, той се обади на тел. 112, за да дойде полиция и да освободи пътя. Жената се качи в колата и искаше да я запили. Аз извадих ключовете от таблото и ги взех.

После дойде Д. при мен да иска ключовете от мен. Аз не й ги дадох. После се качи в колата си и искаше да пали колата с ключовете за вкъщи, но не можа, те нали са в мен ключовете. После се качи 2-3 пъти да се мъчи да си махне колата, не успя. После дойде Д. при мен да иска ключовете от мен, взе да ме дърпа за ръката. После пак влезе вътре, пак се пробва да я запали с ключовете за вкъщи. Тя беше или дрогирана или много пияна. Тя не можеше да стои на краката си. Дойдоха полицаите. Д. тръгна да си отива, надолу към Високото тяло. Единият полицай я подгони, не може да я върне обратно на произшествието, даже посегна да удря единия полицай. После я върнаха.

4

После ни пробваха за алкохол. Тя отказа да даде проба за алкохол и за наркотици. Аз съм си дал пробата, отрицателна е“ (цитат).

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите В. Б. С. и Г. К.

М., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Съдът кредитира и показанията на свидетеля Г. П. Г., чийто показания са логично подредени и вътрешно безпротиворечиви, както и в унисон с показанията на свидетелите В. Б. С. и Г. К. М.. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

Или, от така събраните доказателства, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят Д. Д. Р., в качеството си на участник в пътнотранспортно произшествие, респективно - водач на управляваното от нея моторно превозно средство, е била поканена от полицейските служители да й бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, като Р. категорично отказала да й бъде извършена такава проверка. Отказът на Р. да й бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта е отразен в АУАН и в НП и сам по себе си представлява нарушение.

На следващо място, безспорно по делото е установено, че свидетелят В.

Б. С. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР **** е издал талон за изследване № 101100 от ****, който талон се издава именно за да сложи начало на процедурата за изследване чрез кръвна проба и който талон, Д. Д. Р. отказала да получи, обстоятелство, удостоверено с подписа на свидетеля Г. К. М..

В действителност, в талона за медицинско изследване е изписано, че Д.

Р. трябва да се яви в ЦСМП - **** до „0,45“ минути от връчването му, вместо до „45“ минути от връчването на талона. Погрешното изписване на времето за явяване в лечебното заведение обаче не е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление, тъй като по никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице.

Същественото в случая е, че ако жалбоподателят Д. Р. е желаела да даде кръв за медицинско изследване, то от данните по делото се установява, че същата не е била възпрепятствана от полицейските служители да стори това. Както 5 вече бе посочено, Д. Р. е отказала да получи талона за изследване. И независимо, че Р. е отказала да получи талона за изследване, същата е била придружена до ЦСМП - ****, където е отказала да даде кръв за химическо изследване, което обстоятелство е било отразено в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози № 74 от **** Т.е., от страна на жалбоподателя е налице и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за употребата на алкохол.

От доказателствата по делото, писмени и гласни, се установява по безспорен начин, че Р. е извършила и двете деяния, представляващи отказ да бъде изпробвана за употреба на алкохол. Първо е отказала да бъде изпробвана с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, а впоследствие е отказала да даде кръв за химическо изследване, т.е. не е изпълнила и предписанието за медицинско изследване за употребата на алкохол.