Решение № 302 от 05.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Пловдив, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300502767 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Електроразпределение юг“ ЕАД,ЕИК-***** против решение № 3471/25.07.23г.,постановено по гр.д.№ 13734/22г.по описа на ПдРС,13-ти гр.с., в частта,с която жалбоподателят е осъден да заплати на осн.чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД на „Богалита Трейд“ ЕООД сумата от 308,70лв.с ДДС,представляваща недължимо платена,без наличие на валидно правно основание за това,такса за пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение-собственост на ищеца-Хладилни съоръжения в Община *****,начислена и платена по фактура № 8232253084/31.01.2020г. и по фактура № 82333350894/29.02.2020г.,ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.02.2022г.до окончателното плащане на вземането.

Жалбоподателят „Електроразпределение юг“ ЕАД обжалва решението със становище за неправилност и незаконосъобразност на същото,като постановено в нарушение на материалните и процесуални правила.Посочва,че действително в нарушение на чл.14,ал.1 от ПИКЕЕ в относимата за периода редакция, измервателният уред е бил монтиран не от страната на по-високото,а от страната на по-ниското напрежение на силовия трансформатор,но това обстоятелство било без значение за претендираната за връщане „такса за пренос“ по изложените в жалбата съображения.Счита, че ищецът дължи такса пренос на ел.енергия през разпределителната мрежа,независимо от местоположението на точката на измерване.Поддържа също,че потребителят е следвало да реконструира съоръжението си за осъществяване на измерване на ниво средно напрежение и да подаде искане за промяна на меренето на ел.енергия от ниско към средно напрежение.Мрежовият 1 оператор не разполагал със законно право да извърши той тази реконструкция,както и каквито и да било други реконструкции в съоръжения,чужда собственост или съоръжения,които не представляват част от мрежата,с която осъществява лицензионните си права.

Посочва,че цената за пренос през присъединителната мрежа се дължала въз основа на сключения межу страните договор за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа № 2347/16.01.15г.Именно наличието на валидно облигационно отношение представлявало основанието за получаване от жалбоподателя на претендираните суми.

Въззиваемата страна-„Богалита Трейд“ ЕООД ,ЕИК-***** не е изразила становище по въззивната жалба.

Третото лице-помагач на страната на ответника-„Електроенергиен системен оператор“ЕАД,ЕИК-***** споделя съображенията,изложени във въззивната жалба и моли за уважаването ,като се отмени атакуваното решение в частта,с която частично е уважен иска по чл.55,ал.1 от ЗЗД и се постанови ново,с което да се отхвърли изцяло претенцията на „Богалита Трейд“ ЕООД.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК,изхожда от легитимирано лице – ответник,останал недоволен от обжалвания съдебен акт,откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Съгл.нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение.Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд,по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Обжалва се решение в частта му,с която е уважен иск за осъждане на ответника да върне заплатени без основание суми за такса пренос по електроразпределителната мрежа.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че по делото не се доказва основание, на което да са заплатени процесните суми. Предявеният иск е по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание. За да се докаже основателността на предявения иск по чл.55,ал.1, пред. първо от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че е платил на ответника претендираните суми,а ответникът,от своя страна,следва да установи основанието,на което г и е получил, за да докаже неоснователността на исковата претенция.

По делото се установява, че между “Богалита трейд“ ООД и „ЕВН България електроразпределение“ ЕАД (с ново наименование Електроразпределение юг ЕАД) е сключен договор за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа № 2347/16.01.2015г.,с който ЕВН ЕР като собственик и оператор на електроразпределителната мрежа ( ЕРМ) предоставя на „Богалита трейд“ ООД като мрежов клиент право на ползване на ЕРМ с цел снабдяване на неговите обекти с електрическа енергия.Този договор е такъв по чл.11,ат.3 от ПТЕЕ - договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа.Съдържанието и страните са определени нормативно в чл.14 от ПТЕЕ,съгласно който „предмет на договорите по чл. 11, т. 3 е предоставянето на услугите "достъп до електроразпределителната мрежа" и "пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа", като договорите се сключват между оператора на електроразпределителна мрежа, от една страна,и крайни клиенти,присъединени към 2 електроразпределителната мрежа при общи условия“.

Съгл. чл.29,ал.3 от ПТЕЕ клиенти,присъединени към електроразпределителната мрежа,дължат цена „за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа,които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа“. За тях цената за достъп до и за пренос по електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Следователно е нормативно определено задължението за заплащане на осигурения достъп до и пренос к а к т о по електропреносната мрежа,така и за достъп до и пренос по електроразпределителната мрежа.

Наличието на сключен договор между ищеца „Богалита трейд“ ООД и ЕР ЮГ ЕАД, като притежаващ лицензия за ЕРМ е основанието за дължимост на тези такси.Представени с а фактура № 8232253084/31.01.2020г.и фактура № 82333350894/29.02.2020г.,от които се установява,че „Богалита Трейд“ ЕООД е заплатило на ЕР ЮГ ЕАД съответно по първата фактура -за периода 01.01.20г.-31.01.20г.следните суми : 187,98лв.без ДДС - пренос през ЕРМ, 53,84лв.без ДДС - пренос и достъп до електропреносната мрежа,36,23лв. без ДДС достъп до ЕРМ,а по втората фактура от 29.02.20г за периода 01.02.-29.02.20г.- 232,40лв.без ДДС пренос през ЕРМ, 66,55лв.без ДДС-цена за пренос и достъп до електропреносната мрежа и 33,89лв.без ДДС- за достъп до разпределителата мрежа.Не е спорно между страните,че тези суми са получени от мрежовия оператор.

Ищецът „Богалита трейд“ ООД основава претенцията си за недължимост на извършеното плащане на факта,че свързването с ЕРМ се осъществява чрез мачтов трафопост за преобразуване на ел.енергията от средно в ниско напрежение,като всички разходи по поставянето му и поддръжката ги извършва сам.Поддържа,че уредите за измерване на електроенергията за краен потребител са монтирани от страната на преобразуваното ниско напрежение,а не на точката на свързване.При това положение счита,че заплащайки процесните суми на база измерена ел.енергия ниско напрежение , е заплатил услуги и дейности,които не са му предоставени.

По отношение собствеността на посочения трансформатор по делото са представени нотариални актове за собственост на земята,геодезическо заснемане,разрешение за строеж,фактура, разрешение за ползване,от които се установява,че в собствения на дружеството имот е изградено съоръжението трафопост и то е негова собственост.

За установяване на твърдението къде са монтирани измервателните уреди, (за които няма спор,а и по закон са собственост на разпределителното дружество), по делото е допусната и изготвена СТЕ,както и е представена кореспонденция между двете дружества.От тях се установява, че в имота на „Богалита Трейд“ ЕООД в с.***** е монтирано измервателно устройство за измерване на ниско напрежение.

От кореспонденцията между двете дружества се установява,че „Богалита трейд“ЕООД е възразило през 2019г.по отношение начина на изчисляване на дължимите такси за достъп и пренос през разпределителната и преносната мрежи,като е поддържало,че е присъединено към мрежи със средно напрежение, а не ниско,а ЕР ЮГ ЕАД е отговорило,че мачтовия трафопост следва да се преустрои,за да позволи монтиране на измервателни уреди за измерване на средно напрежение.

Приетата и неоспорена от страните СТЕ, която се възприема от съда като обективна и компетентна, установява, че мачтовият трафопост е присъединен към ЕРМ на ЕР ЮГ ЕАД на страна 20кV и се захранва със същото напрежение. В долния край на железорешетъчния стълб,под площадката за трафомашината е разположено разпределителното табло ниско напрежение (Н.Н.),където е монтирана и измервателнага група,състояща се от търговски електромер и понижаващи токови трансформатори ниско напрежение.Въз основа на тези констатации,експертизата заключава,че измерването на електроенергията се извършва на изхода на трафопоста,на страната ниско напрежение и след преобразуването му от средно 3 такова.

Съгласно действащите ПИКЕЕ,относими към периода на действие на процесния договор,респ.процесните фактури,в чл.14 е посочено, че при отдаване на ел.енергия от електроразпределителната мрежа към краен клиент, мястото на измерване е от страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента. Експертизата установява,че в процесния период е налице и разлика в цената за пренос за двата вида напрежение,като при отчитане на ниско напрежение цената е по-висока.

В този смисъл се явява основателно оплакването на ищеца,че при определяне на дължимата цена за достъп до разпределителната и преносната мрежи е използвано неправилно отчитане на количеството енергия,като е отчитана енергия с ниско напрежение,вместо реално предоставената – със средно такова.

Според експертизата,по процесните две фактури за отчетеното количество енергия са надвзети като цена за пренос по ЕРМ 308,70лв.Експертизата установява и че съществуващият трафопост технологично не позволява монтиране на средство за измерване на ниво средно напрежение без преустройство на същия, като е посочило и набора ремонтни дейности,които представляват сериозна реконструкция на самия трафопост.

По делото е изготвена и приета ССЕ, също неоспорена от страните,която се възприема от съда като компетентна и незаинтересована.От същата се установява вече посочената разлика за достъп до ЕРМ в стойността на цената между средно и ниско напрежение с оглед остойностяването при измерено количество енергия на ниско напрежение.

С оглед на така установените фактически и правни отношения между страните се налага изводът,че процесните по двете фактури № 8232253084/31.01.2020г.и № 82333350894/29.02.2020г.с у м и не са дължими на претендираното от жалбоподателя основание – договор от 2015г. Категоричен е изводът,че на мрежовия оператор се дължи такса за достъп и пренос както до ЕРМ,така и до преносната мрежа, като последната той дължи на „ЕСО“ ЕАД съгл. чл.29,ал.3 от ПТЕЕ.Доколкото тази такса е функция на преминалата енергия,която се измерва по нормативно определен начин и предвид безспорно установеното измерване в противоречие с разписаното в ПИКЕЕ,то на практика липсва измерване на енергията от мрежата средно напрежение.Това от своя страна води до недължимост на претендираните във процесните фактури суми. Същите не са образувани на база ел.енергия средно напрежение,за каквато енергия страните имат сключен договор помежду си.Следователно,заплащането на цените по процесните фактури не се основава на договора между страните,а друго основание по делото не се установява.