Определение № 87 от 13.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. София, 13.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Л.а Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20248002901771 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ППЗК „Срацимир“, с. Чернево, ЕИК: 813148949, против въззивно решение № 122 от 17.04.2024 г., постановено от Апелативен съд – Варна по в.т.д. № 567 по описа на съда за 2023 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 146 от 28.03.2023 г., постановено от Окръжен съд - Варна по т.д. № 415 по описа на съда за 2022 г., с което касаторът е осъден да заплати на „Онтарио БГ“ ЕИК: 203150936 сумата 42000.00 лв., представляваща главница, дадена по договор за заем от 30.07.2020 г. по РКО № 7/07.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата 1796.67 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 42000 лв. за периода 17.09.2021 г. до 08.03.2022 г., на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на закона – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Сочи се, че съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно 1 обжалване при вероятна нищожност, в какъвто смисъл по подробно излоЖ. аргументи се поддържа, че нито първоинстанционният, нито въззивният съд са констатирали нищожността на процесния договор за подпомагане от 30.07.2020 г., за която сума е издаден РКО № 7/07.09.2020 г., което са длъжни да изпълнят служебно. Все в този смисъл се цитира Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съобразно което съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възраЖ.е от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Възпроизвеждат се характерните белези на нищожността, като най-тежък и незаздравим порок на сделките. В обосноваване неизпълнение задълЖ.ето на съда, вменено му с посоченото тълкувателно решение се излага, че: подписвайки празен РКО /РКО № 7/07.09.2020 г./ ответникът никога е давал съгласие относно сумата, с която е задължен, което е най-същественият елемент от сделката /управителят на ищеца никога не е показвал оригиналите на РКО; в договора за подпомагане няма суми; фактът на подписване на празен РКО се доказва от СГЕ, която установява, че председателят на кооперацията и управителят на „Онтарио БГ“ ЕООД са се подписали с различна химикална паста и по различно време; цялото съдържание на РКО, включително и съдържанието му са вписани единствено от последния; съдържанието на РКО на практика е неизвестно за подписалия го по-рано председател на кооперацията; от страна на кооперацията никога не е имало съзнателна воля за сключването на такава двустранна сделка, с оглед обстоятелството, че същата изобщо не знае за вписаното съдържание на РКО /сделката//; в случая още при подписването на договора е налице „съзнавано несъгласие“ за сключването му, т.е. подписан е без намерение за обвързване; договорът за подпомагане е създаден с цел формално да „легализира“ вече попълнените от управителя на „Онтарио БГ“ ЕООД РКО с подпис на председателя на кооперацията РКО, като както договорът, така и РКО са нищожни на основание липса на съгласие по см. на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД; разминаването на волеизявленията е значително, защото обхваща самия предмет на 2 договора – размера на задълЖ.ето, а съдържанието на договора не може да бъде запълнено ex lege, порокът на сделката е непоправим и непреодолим; предоставянето на конкретната, процесна сума и на други, описани суми в брой прави РКО и договора нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като сключени в нарушение на Закона за банките /отм./ и ЗКИ, тъй като попада в хипотезата ищецът да извършва дейност като кредитна институция без лиценз и осъществява състава на престъплението по чл. 252 от НК; в счетоводството на ищеца няма отразени вземания към ответната кооперация и е налице разлика в счетоводното отразяване на сумите в счетоводствата на договарящите.

В инкорпорирано по-натам в касационната жалба излоЖ.е по чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК се заявява, че в случай, че касационният състав не намери процесния договор за подпомагане от 30.07.2020 г., за която сума е издаден РКО № 7/07.09.2020 г. за нищожен и обжалваното решение неправилно, след като съдът не е констатирал този факт, се формулират въпроси, които според касатора са основания за допускане до касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, от значение за развитие на правото, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, както и се твърди, че въззивното решение страда от такива пороци, които го правят недопустимо и очевидно неправилно – основания по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Поставят се въпросите:

1. Може ли съдът по свой почин да променя правната квалификация на иска по време на висящ процес, като презумира основанието, на което е сключен определен договор между страните в процеса?

2. Може ли да се приеме, че представляващият ЮЛ е задължил самото юридическо лице, когато при изписване и/или подписване на документ същият не е написал качеството в което се подписва, липсва ЕИК на юридическото лице, а е изписано само ЕГН на физическото лице?

3. Необходима ли е отчетна сделка в отношенията ФЛ от една страна и представляващ ЮЛ дори и същите да се съвпадат, за да се приеме, че заемател, респ. ползвател е ЮЛ, за да се ангажира 3 отговорността на същото ЮЛ?

4. След като договорът за заем (както го е квалифицирал съдът) е реален договор и заемната сума не е постъпвала в касата на дружеството, съответно няма такава счетоводни записвания, как се определя кой е реалният заемополучател (ако има качество на такъв изобщо)?

5. Следва ли да се прилагат по аналогия мотивите на ТР № 4/10.05.2018 г. на ВКС по т.д. № 4/2016 г. на ОСГТК при липса на решение на УС на кооперацията за сключване на договор за заем изобщо и да се ангажира отговорността на кооперацията при липса на такова решение?

6. Следва ли да се счита договорът за заем за сключен с кооперация, при полоЖ.е, че председателят в качеството му на ФЛ е получил сума с разходен касов ордер от трето лице, без реални пари да са постъпвали в касата или по банковите сметки на кооперацията, която той представлява?

7. Налице ли е незавършен фактически състав на сделката, тъй като липсва елемент на фактическия състав на договора за заем (както го е квалифицирал съдът) - реалното получаване на сумата от кооперацията заемополучател?

8. Ако сумата е получена от председателя на кооперацията, но не е предадена реално в касата или по банкова сметка на кооперацията, кой е заемополучателят по договора? В случая важат ли правилата по аналогия на мотивите на ТР № 4/10.05.2018 г. на ВКС по т.д. № 4/2016 г. на ОСГТК, тъй като тълкувателното решение е издадено във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4, т. 10 от Закона за кооперациите, а настоящата хипотеза е във връзка с разпоредбата на чл.

26, ал. 3, вр. чл. 21, ал. 2 от Закона за кооперациите?

9. Когато „Договорът за подпомагане“ включва в себе си елементи на договор за съвместна дейност или такъв за подпомагане на земеделски производители, какво е основанието на което се търси връщане на дадената сума с оглед квалифицирането му от страна на съда като договор за заем?

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което 4 предявеният срещу касатора иск да бъде отхвърлен, претендират се разноски.

Ответникът по касация в депозиран писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата като неоснователна, претендира разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

За да потвърди обжалваното по въззивен ред първоинстанционно решение въззивният съд е приел в относимата си към оплакванията в касационната жалба и излоЖ.ето на основания за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното въззивно решение, че:

Според твърденията на ищеца отношенията между страните се основават на договор за подпомагане от 30.07.2020 г., като процесната парична сума е предадена в брой на председателя на ответната кооперацията, за което е издаден и касов ордер № 7 от 07.09.2020 г. – условие, предвидено изрично в обвързващия страните договор. Според съда кооперацията е признала в отговора на исковата молба наличието на договор за подпомагане от 30.07.2020 г., но е оспорила всички останали наведени твърдения в исковата молба.

По отношение характера на процесния договор съдът е изложил, че от съдържанието на чл. 1 от същия се установява, че „Онтарио БГ“ ЕООД предоставя парични средства в брой на кооперацията, с цел да послужат за осигуряване на стопанската 2020 - 2021 г. Разходването на средствата следва да бъде извършено според нуждите и необходимостите на кооперацията. Като доказателство за факта на предаването на сумите и техния размер, дружеството издава разходни касови ордери. Изрично е уговорено и връщането на предадените парични средства. Договорът е срочен, за период от една година от датата на подписването му.

5

Съдът сочи, че договорът не е оспорен от страните, поради което като частен диспозитивен документ, той се ползва с формална доказателствена сила относно датата на неговото сключване и авторството, която сила е обвързваща за страните. Като е изложил главните характеристики на договора за заем съдът е изложил, че в процесния договор е обективирана волята на страните за предаване на сума пари, която следва да послужи за подпомагане дейността на субекта - получател на сумата, а последният се задължава да върне тази сума. Индивидуализацията на размера на паричната сума за подпомагане настъпва посредством съставянето на разходни касови ордери, такъв по делото е представен - № 7 от 07.09.2020 г. и съдържа индивидуализиращите белези на лицето предало сумата, на лицето получило сумата, и конкретния й размер. Изрично е посочено, че представителят на получателя, лицето Я.В.Я., действа в своето качество на представител на кооперацията, страна по договора за подпомагане. Тълкувайки волята на страните по реда на чл. 20 ЗЗД съдът е приел, че договорът обективира постигнато съгласие за предоставяне на парични средства за временно безвъзмездно ползване срещу задълЖ.е за връщането им на допълнително уговорен падеж, поради което има характер на договор за заем.

По отношение предаването на сумата по договора за заем съдът е посочил, че в производството пред първоинстанционният съд е проведена процедура по чл. 193 ГПК и е изслушана съдебно-почеркова експертиза, от заключението на експерта по която се установява, че разходният ордер е подписан от Я.Я, подписът му не е пренесен от друг документ и няма данни за извършени подправки и интервенции в съществените елементи на изразеното в него мисловно съдържание. При изложеното съдът е намерил за недоказано оспорването на автентичността на документа, установяващ факта на получаване в заем на сумата от 42000 лв., а с оглед обстоятелството, че в ордера изрично е обозначено, че сумата е получена от Я.Я в качеството му на председател на кооперацията, според съда липсва основание да се приеме, че сумата е получена от физическото лице в лично качество.