Определение № 1980 от 05.07.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 4568/2022
- Вид
- Определение № 1980
- Подписан
- 05.07.2023
- В сила
- 05.07.2023
- Състав
- Зоя Атанасова, Димитър Димитров, Владимир Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл.280,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1,т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.2,пр.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.281,т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 251 · Наказателен кодекс
- чл. 251, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 251, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 4, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 382 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 382, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 382, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.419 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1980 гр. София, 05.07.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Зоя Атанасова
Членове:
Владимир Йорданов
Димитър Димитров като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Касационно гражданско дело № 20228002104568 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Районен съд - Сливница, срещу решение № 1140/15.08.2022 г. по в.гр.дело № 311/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 264955/22.07.2021 г. по гр.дело № 7597/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е осъден Районен съд Сливница да заплати солидарно с Народно събрание на РБългария на Л. Х. (L. H.), гражданин на Р. Т., роден на 20.10.1961 г. с настоящ адрес в Р. У., гр. Б., кв. , ул. № , ет. , ап. , сумите от 37 635 евро с левова равностойност 73607, 66 лева, 152 000 унгарски форинта с левова равностойност 958,71 лева и 5 турски лири с левова равностойност 2,98 лева, като общата сума на левовата равностойност е в размер на 74 569,35 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в неприлагане от Районен съд Сливница на чл.9,пар.1 и чл.4, пар.2 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на ЕП и ЕС при постановяване на окончателен съдебен акт по нохд № 392/2016 г. на Районен съд Сливница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявения иск срещу жалбоподателя да се отхвърли.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. В конкретния случай неотправянето на преюдициално запитване до Съда на ЕС от 1 национален съд, който се произнася като последна инстанция, представлява ли само по себе си нарушение на правото на ЕС, което следва да бъде квалифицирано като достатъчно съществено и е от естество да ангажира извъндоговорната отговорност на държавата, при условие че Съдът на ЕС в Решение 30 септември 2003 г. К obler, С-224/01, ЕU:С:2003:513, т. 53-56 и Решение от 28 юли 2016 г., Tоmasova, С- 168/15, Е U:С:2016:602, т. 25 се произнася в обратния смисъл? 2. Като приема, че РС-Сливница при постановяването на определението от 10.06.2016 г., с което е одобрил споразумение, с което се налага мярка по чл. 251, ал. 2 НК, е допуснал достатъчно съществено нарушение, поради явно несъобразяване с практиката на Съда на ЕС, Софийският апелативен съд нарушил ли е установената практика на Съда на ЕС в Решение 30 септември 2003 г., К obler, С-224/01, ЕU:С:2003:513, т. 118-124 и Решение от 28 юли 2016 г., Tоmasova, С- 168/15, ЕU:С:2016:602, т. 29, т. 30 и т. 33, съгласно които достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, извършено от съд е налице, едва след приемането на ясно тълкуване на материалноправните разпоредби на правото на ЕС от страна на Съда на ЕС? Въпросите са разрешени в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз. 3. Допуснал ли е РС-Сливница достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при постановяването на определението от 10.06.2016 г., с което е одобрено споразумение, в което, наред с налагането на наказание лишаване от свобода при условията на чл. 66 НК, е наложена и мярка по чл. 251, ал. 2 НК, при условие че определението е постановено преди приемането от Съда на ЕС на Определение от 30 януари 2019 г., С-335/18 и С-336/18, EU:С:2019:92, в което за първи път по ясен и недвусмислен начин Съдът на ЕС приема, че мярката по чл. 251, ал. 2 НК е несъвместима с правото на Съюза?
4. Допуснал ли е РС-Сливница достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при постановяването на определението от 10.06.2016 г., с което е одобрено споразумение, в което, наред с налагането на наказание лишаване от свобода при условията на чл. 66 НК, е наложена и мярка по чл. 251, ал. 2 НК, при условие че:
- в Решение от 16.07.2015 г Chmielewski, С-255/14, ЕU:С:2015:475 Съдът на ЕС е приел, че член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, съгласно която за неизпълнението на предвиденото в член 3 от посочения регламент задължение за деклариране се налага като санкция заплащането на административна глоба, чийто размер съответства на 60 % от недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50 000 EUR; член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 не е бил предмет на тълкуване в Решение от 16.07.2015 г., Chmielewski, С255/14, EU:С:2015:475; в Определение от 12 юли 2018 г., Pinzaru и Cirstonoiu, С-707/17, ЕU:С:2018:574 Съдът на ЕС е приел, че член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета, трябва 2 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която като санкция за неизпълнение на задължението за деклариране по член 3 от този регламент предвижда, от една страна, отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, и от друга страна, наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението, тоест Съдът на ЕС не е изключил съвместимостта на мярката по чл. 251, ал. 2 НК с правото на ЕС към 10.06.2016 г., а единствено се произнася по несъвместимостта на кумулативното прилагане на наказанието по чл. 251, ал. 1 НК с мярката по чл.
251, ал. 2 НК? 5. Преди приемането на Определение от 30 януари 2019 г., С335/18 и С-336/18, ЕU:С:2019:92 на Съда на ЕС, разпоредбите на чл. 4. пар. 2 и чл. 9, пар. 1 от Регламент 1889/2005 налагат ли ясно и недвусмислено задължение на националния съд да не налага мярка по чл. 251, ал. 2 НК, поради нейната несъвместимост с правото на ЕС? 6. Действието ех tипс на актовете на Съда на ЕС (решения или определения), с които Съдът на ЕС се произнася по същество по преюдициални запитвания за тълкуване, засяга ли правоотношения, споровете по които са разрешени с влязъл в сила акт на национален съд? 7. Следва ли да се приеме, че може да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на РС-Сливница в настоящия случай, когато е налице основание производството по наказателното дело да бъде възобновено? 8. Към кого е насочен актът на СЕС, с който съответната национална правна норма е обявена за противоречаща на законодателството на ЕС - пряко към правоприлагащите органи или към законодателната власт, която именно е длъжна да синхронизира вътрешното право с правото на ЕС?
Въпросите от трети до осми са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е очевидно неправилно.
Ответникът по касационната жалба - Народно събрание на Република България, представляван по пълномощие от А. С., главен юрисконсулт и М. Г., главен юрисконсулт, в писмен отговор е изразил становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 283 ГПК срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Предмет на разглеждане пред въззивния съд е предявен иск с правна квалификация чл. 2в ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3, ал. 2 ДЕС .
Въззивният съд е приел за безспорно между страните и установено от представените доказателства по делото, че при преминаване на българската граница на 08.06.2016 г. при Митнически пункт - Калотина 3 ищецът не е декларирал пред митническите органи сумите от 37 635 евро с левова равностойност 73 607,66 лева, 152 000 унгарски форинта с левова равностойност 958,71 лева и 5 турски лири с левова равностойност 2,98 лева, като общата сума на левовата равностойност е в размер на 74 569,35 лева, които били открити при преглед на лицето. Валутата била иззета с протокол за оглед на местопроизшествие и било образувано досъдебно производство /ДП/. За извършеното деяние, с одобрено на основание чл. 382 НПК споразумение от 10.06.2016 г. по нохд № 392/2016 г. по описа на РС Сливница ищецът е признат за виновен в нарушение на разпоредби от Валутния закон /В3/ и на Наредба № Н - 1 от 01.02.2012 г. на министъра на финансите, за което на основание чл. 251, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, отложено с три годишен изпитателен срок, а на основание чл. 251, ал. 2 НК недекларираната сума в общ размер на 74 569,35 лева, предмет на престъплението е била отнета в полза на държавата.
С оглед становищата на страните, въззивният съд е приел, че се спори по въпроса дали предвидената в българската правна уредба санкция по чл. 251, ал. 2 НК /ред. 2015 г. /, предвиждаща отнемане в полза на държавата на сумата, предмет на престъплението, противоречи на уредената в общностното право възможност за санкциониране при неизпълнение на задължението за деклариране. Прието е, че отговорността за нарушаване правото на ЕС се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки, посочени в решения на Съда на ЕС (Frankovich and others v.
Italian Stare; Brasserie du Pecheur и Faactortame; Kobler): 1/нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти;
2/нарушението да е достатъчно съществено и 3/ да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда.
Прието е, че Регламент 1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета установява хармонизирани норми за контрол на движението на пари в брой, които влизат и излизат от Съюза, с цел предотвратяване, възпиране и избягване на изпирането на пари посредством въвеждането на принципа на задължително деклариране на суми над 10 000 евро, което позволява събирането на информация за тях. Според член 4, § 2 от Регламент 1889/2005 г., "Ако задължението за деклариране, предвидено в член 3, не е изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани след издаване на административно решение в съответствие с условията, предвидени в националното законодателство". Посочено е, че съгласно член 9, § 1 от Регламента "Всяка държава-членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране по чл. 3. Тези санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи".
Съдът е приел, че с тези разпоредби се предоставят права на частноправните субекти, а именно – право на правно очакване за временно задържане на недекларираната сума при определени условия и право на съразмерна санкция за недекларираната сума, поради което държавата-членка следва да предвиди за съответното нарушение санкции в съответствие с 4 посоченото, които да изпълнят посочените по-горе критерии, т. е. да не са прекомерни съобразно извършеното нарушение. С оглед на това е преценено за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е нарушена разпоредба на правото на ЕС, която предоставя права на частноправните субекти.
Относно допуснатото нарушение от Районен съд-Сливница, въззивният съд е приел за установено, че същият е приложил разпоредба от НК /чл. 251, ал. 2 НК/, която е в пряко противоречие с чл. 4, § 2 от Регламента, който не допуска отнемането на недекларираната сума като санкция за неизпълнение задължението за деклариране, а единствено задържането й с цел да се позволи на компетентните органи да извършат необходимия контрол и проверка във връзка с произхода на сумата, предназначението и местоназначението й. Подобна проверка в случая няма данни да е извършвана.
Разпечатката съдържа 26 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/73db330b-5430-42f9-ad2d-84ed19eb1bdf