Решение № 101 от 03.05.2026, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Исперих, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20253310100040 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и пета от ГПК.

Образувано е по искова молба от непълнолетното дете Е. А., ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен представител Х. А. Р., ЕГН **********, срещу М. М. С., ЕГН **********, иск по чл.150 от СК за увеличение на размера на присъдена издръжка, дължаща се от родител на ненавършили пълнолетие деца.

В исковата молба се твърди, че ответника е баща на ищеца и бивш съпруг на неговата майка Х. Р.. Твърди се, че с Решение № 311/04.11.2019г. по гр. д. № 672/2019г. по описа на РС – Исперих, е утвърдено споразумение по чл. 51 от СК, като родителските права са предоставени на майката на бащата е опредЕ. издръжка в размер на 200 лева, считано от 01.08.2019г., до настъпване на законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване. Твърди се, че с Определение № 377/05.10.2023г. по гр. д. № 322/2023г. по описа на РС – Исперих, е одобрена спогодба, с която месечната издръжка е увеличена на 325 лева. Твърди се, че след прекратяването на брака между родителите, единствено майката полага грижи за детето и осигурява финансовата издръжка. Твърди се, че бащата живее в Германия, където осъществява търговска дейност. Твърди се, че детето е пораснало и разходите му са значително увеличени, тъй като учи и живее в гр. Разград.Твърди се, че от опредЕ.та през 2023г. издръжка е изминал значителен период от време, увеличен е минималният размер на издръжката, драстично са се увеличили разходите за живот, което налага и обосновава правния интерес от завеждане на исковата молба.

В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си пледират за уважаване на исковите претенции. Претендират разноски.

Ответникът е депозирал отговор по исковата молба в срока по чл.131, ал.1 1

ГПК, чрез назначения особен представител. Намира иска за допустим, но неоснователен. Оспорва размера на иска, като го намира за недоказан. Моли исковата молба да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание особения представител на ответника поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено следното:

Ищецът Е. А., ЕГН **********, не е навършил пълнолетие и е дете ответника М. М. С., ЕГН **********. С Решение № 311/04.11.2019г. по гр. д.

№ 672/2019г. по описа на РС – Исперих, е прекратен брака между родителите, като със същото решение е утвърдено споразумението им за последиците от развода, по силата на което родителските права са предоставени на майка му, на баща му -ответник по делото е определен режим на лични контакти, като последният е осъден да му заплаща издръжка в размер на 200 лева. С определение 377/05.10.2023г. по гр. .д. № 322/2023г. по описа на РС – Исперих, е одобрено споразумение между родителите, като размерът на месечната издръжката е увеличен на 325 лева.

За успешно провеждане на иска по чл.150 от СК и да бъде изменен размера на издръжка е необходимо да са настъпили промени в обстоятелства, при които тя е присъдена. Не всяко изменение дава основание за промяна, а само това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Следва да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на дължащия издръжката.

Съдът счита, че в случая са налице предвидените в чл.150 от СК предпоставки, по следните съображения :

От определянето на издръжката на ищеца до приключването на съдебното дирене по делото е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на издръжката. През изминалия период от три години ищецът е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за съществуване и социалнокултурно развитие (доколкото всеки човек има нужда от такива), които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Бащата ответник по делото е в работоспособна възраст, трудоспособен и упражнява търговска дейност в Република Германия.

Майката на ищеца за времето от януари 2024г. до декември 2024г. е реализирала доходи от трудово възнаграждение в размер на общо 11 503,88 лв., т.е. месечното възнаграждение е в рамките на минималната работна заплата за страната.

Съгласно чл.143, ал.2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като последното отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите. Съгласно чл.142, ал.1 СК „размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата. Изискването на чл.139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл.143, ал.2 СК е 2 специална норма по отношение на чл.139 СК и изключва неговото приложение. Освен това ищецът по делото с оглед възрастта си е дефинитивно неработоспособен, поради което има право на издръжка от родителите си.

Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата. Доколкото, обаче конкретните възможности на ответника да дава издръжки са предпоставка за нейния размер, а в настоящия случай се установява, че ответникът е в работоспособна възраст, трудоспособен е и осъществява търговска дейност в Република Германия, съдът приема, че във възможностите на бащата е да заплаща издръжка на сина си в размер на 306,78 евро месечно. Този размер е съобразен и с нуждите на детето - обичайни за дете на неговата възраст съобразно образователната му ангажираност и условията, при които се обучава, и възможностите на бащата, който живее и упражнява търговска дейност в държава със значително по висок стандарт на живот от Република България.

Съдът намира, че издръжката в полза на ищеца от 325 лв. месечно, следва да бъде увеличена на 306,78 евро, поради което искът е основателен, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2025г. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от СК паричната издръжка се изплаща ежемесечно, а при забава се дължи законна лихва.

Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете за нейното изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

При този изход на спора ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Ищецът е доказал направени разноски в размер на 500 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, и 250 евро депозит за особен представител на ответника, или в общ размер на 505,65 евро.

Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната такса върху уважената част от иска следва да се възложи на ответника, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които събират съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката в полза на съда в размер на 101,24 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на опредЕ.та с Определение № 377/05.10.2023г. по гр. д. № 322/2023г. по описа на РС – Исперих, в полза на детето Е. А., ЕГН **********, месечна издръжка от 325 лева, на осн. чл. 150, пр. 1 от СК, като:

ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си дете Е. А., ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител Х. А. Р., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 306,78 3

(триста и шест евро и 78 евроцента) евро, считано от датата на подаване на исковата молба 25.01.2025г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. М. С., ЕГН **********, да заплати на детето Е. А., ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител Х. А. Р., ЕГН **********, разноски съобразно уважената част на исковите претенции в размер на 505,65 (петстотин и пет евро и 65 евроцента) евро.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, М. М. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС – Исперих, сумата от 101,24 (сто и едно евро и 24 евроцента) евро – държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС – Разград в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 4