Решение № 5719 от 05.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5719 гр. София, 05.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г. като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20251100104224 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, от М. Г. Г. срещу „Застрахователна компания Лев Инс” АД, за заплащане на суми, както следва:

1. сумата от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на травматични увреждания, получени от пътнотранспортно произшествие, реализирано на 02.09.2023 г., след село Български извор, община Тетевен, област Ловеч, на път I-4 км., 16+300 по посока гр. Варна, по вина на А. Ю. Г., водач на лек автомобил „Опел“, с peг. № ******** СН, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва, считано от 02.09.2023 г. до окончателното плащане;

2. сумата от 2000 лв. – стойността на изцяло увреден и негоден за употреба /тотал щета/ собствен на ищцата лек автомобил, марка „Мазда“, peг. № ******** КМ;

3. сумата от 5541,52 лв. – сторени разходи за лечение във връзка с получените от процесното ПТП травматични увреждания;

В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „Опел“, за което е налице одобрено споразумение на наказателния съд, обективирано в съдебен протокол № 27/01.04.2024 г., по НОХД №81/2024 г. на РС - Тетевен.

Вследствие на катастрофата ищцата е получила счупване на второ ляво ребро; счупване на капачката на лявата колянна става (фрактура на лява патела), което е наложило оперативно лечение и продължителност на последващо лечение; разкъсно-контузна рана на дясната колянна става. По подробно изложени в исковата молба съображения, твърди, че горепосочените травми са й причинили силни болки и страдания, като и понастоящем 1 здравословното й състояние не е възстановено напълно.

Поддържа, че към датата на инцидента лекият автомобил, причинил ПТП, е имал валидно сключена застраховка с ответното дружество, като по отправената извънсъдебна претенция на 13.08.2024 г. му е определено обезщетение в размер на 20 000 лв. за неимуществени вреди и 5537,12 лв. - за имуществените вреди, което било силно занижено и не удовлетворявало ищцата.

Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс” АД признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния лек автомобил. Оспорва обаче механизма на ПТП, като твърди, че за настъпване на транспортния инцидент вина има водачът на лек автомобил марка „Мазда”, модел „Демио“, поради нарушение на правилата за движение по пътищата, тъй като е управлявал превозното средство с несъобразена скорост с пътната обстановка, характера и интензивността на движението и не е изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, в нарушение на чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП. Водачът е продължил да се движи с несъобразена скорост и се е поставил в невъзможност да предотврати транспортния инцидент, което поведение е единствена причина за настъпване на процесното произшествие, с което е допуснал нарушение и на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Поддържа, че водачът на лек автомобил марка „Мазда”, е пътуват с включени дълги светлини, поради което водачът на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра“, с peг. № ******** СН е бил заслепен.

Оспорва вида и характера на твърдените травматични увреждания, като твърди, че ищцата е неглижирала собственото си здравословно състояние, не е спазвала правилен режим, не се е явила на необходимите контролни прегледи и не е провела своевременна рехабилитация, с което поведение не е позволила на медицинските специалисти да проследят нейното постоперативно състояние и да предприемат съответните мерки в случай на усложнение, а така също и, че проведеното лечение не е осъществено съобразно утвърдените стандарти и правилата на добрата медицинска практика. Същата не е лекувана правилно и своевременно, като не й е оказана необходима и качествена медицинска помощ.

Твърди, че ищцата е съпричинила за настъпването на вредоносния резултат, тъй като е пътувала без поставен обезопасителен колан.

Оспорва вида, характера и степента на уврежданията на лек автомобил марка „Мазда”, както и твърдението, че същите са възникнали в резултат на процесното произшествие.

Оспорва твърдението, че за ищцата са възникнали имуществени вреди, представляващи описаните в исковата молба разходи за лечение и възлизащи на претендираната сума, както и необходимостта от извършване на разхода. Възразява срещу претендирания размер на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди.

Оспорва дължимостта на акцесорната претенция за законна лихва.

По искане на ответника в производството като трето лице-помагач на негова страна е конституиран виновният водач А. Ю. Г., който не е изразил становище по спора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент към датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника по застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Предвид наличието на одобрено споразумение на наказателния съд, на основание чл.

300 от ГПК, с доклада по делото е било отделено за ненуждаещо се от доказване, че процесното ПТП е настъпило на 02.09.2023 г., на главен път I-4 км., 16+300, в землището на с. Бели Извор, област Ловеч, по вина на А. Ю. Г., който, управлявайки лек автомобил „Опел“, с peг. № ******** СН, е нарушил правилата за движение на пътищата по чл. 16, ал.

1, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, причинявайки по непредпазливост на М. Г. Г. телесни увреждания, изразяващи се в счупване на капачката на коляното на левия крак, като водачът без медицински причини е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози и е управлявал без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон.

Както съдът вече е изложил, предвид задължителната сила на одобреното от наказателния съд споразумение, установяващо виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, то и възражението на застрахователя, че вина за настъпването на ПТП има единствено ищцата, не следва да бъде разглеждано.

По делото е разпитана свидетелката Ю. В. К., която е дългогодишна приятелка на ищцата. Известно й е, че в началото на м. 09.2023 г. М. претърпява катастрофа, пътувайки за морето със свой колега за музикален фестивал по латино танци. Познава я от 15 години от басейн „Корали“, където ищцата работела като спасител. Свидетел била на цялата й състезателна кариера, имала редица републикански титли, второ място на европейско първенство, четвърто на световно. Понастоящем кариерата й била възпрепятствана и дори трябвало да посещава психолог в момента, за да свикне с мисълта, че няма да има възможност повече да се състезава. Присъствала на нейни часове в УНСС, където е преподавател, водела занимания с деца в спортни центрове, зимата била ски учител на Витоша, лятото - спасител на басейн „Корали“. Целият й живот бил свързан със спорта, от който се издържала.

Процесното ПТП имало силно психологическо отражение, освен болките и страданията, които и до днес изпитвала и които налагали рехабилитация. Твърди, че ищцата не можела да спи вечер, не искала да говори с никого, страдала по загубената възможност да се състезава отново. Вследствие на катастрофата е възпрепятствана и като състезател, и като преподавател, защото работата й със студентите вече не е същата, тъй като тя не може да демонстрира спортното катерене, а само може да обяснява теоретично. Целият опит, който има като състезател в спортно катерене и като републикански шампион, тя не можела да го демонстрира пред студентите, което било драматично за нея.

След операцията била обездвижена, придвижвала се с ортеза и с патерици.

Състезателната й кариера била в областта на спортното катерене, активно се 3 занимава с този спорт в личен и професионален план. Занимавала се и с плажен волейбол като хоби, но е викана и за спортен съдия на мачове. Към момента на катастрофата се занимавала активно със спорт, дори при настъпване на инцидента пътувала за спортно състезания – латино танци. След катастрофата изпитва страх от шофиране и няма автомобил.

Свидетелят Г. Й. Г. научил за процесното ПТП от ищцата, която му се обадила. Когато отишъл в болницата в гр. Плевен тя била в шок от случващото се. За дълъг период от време била обездвижена, станала нервна, раздразнителна, не можела да спи. Ползвала патерица и проходилка, и денонощно се опитвала да проходи.

Сочи, че ищцата работи в УНСС като преподавател по спортно катерене.

Катастрофата й се отразила физически и психически много неблагоприятно, като и към момента нямала нормална походка. Първоначално ползвала проходилка за 1-2 месеца, след което е започнала да се движи с помощта на патерици за по-дълъг период от време, около 6-7 месеца и повече. След операциите ползвала нещо подобно на ботуш за придвижване, който започвал от бедрото и обхващал целия й крак.

Не може да каже дали непосредствено преди процесното ПТП М. е продължавала да се състезава професионално в спортно катерене. Изпитвала болки в коленете след операциите и не можела да разгъва напълно краката си. Свидетелят й помагал ежедневно през първите 7–8 месеца, до около година. Ходили заедно по прегледи и рехабилитации.

Към исковата молба е приложена служебна бележка (л. 217) от 14.12.2023 г., издадена от „В. 91 ГГ“ ЕООД, според която М. Г. Г. е работила в дружеството в периода 25.10.2021 г. – 21.02.2023 г. по допълнителен трудов договор като треньор по катерене на двучасов работен ден.

Според приетата без възражения от страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в причинна връзка с процесното ПТП ищцата е получила: счупване на второ ребро вляво, разкъсно-контузна рана на дясната колянна става и счупване на капачката на лявата колянна става.

Непосредствено след инцидента, на 02.09.2023 г., при ищцата е проведено оперативно лечение на счупването на капачката на лява колянна става, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите по метода на Вебер. Раната на дясна колянна става е зашита. След операцията ищцата е носила имобилизираща ортеза за 30 дни, след което е провела курсове физиотерапия и рехабилитация, като е търпяла болки и страдания с по-висок интензитет през първите два месеца след инцидента.

Поради продължаващи болки и ограничен обем движения на лява колянна става, при преглед на 22.02.2024 г. и рентгенова снимка е установено незарастване на счупването, наложило извършването на нова операция на 19.03.2024 г., за отстраняване на старата метална остеосинтеза, повторно наместване на счупването и фиксирането и с два канюлирани винта. Направена е и остеопластика. Поставена е имобилизираща ортеза. Това е довело до болки и страдания с по-висок интензитет за период от около два месеца.

На 04.07.2025 г. ищцата постъпва отново в МБАЛ „Света София“ за отстраняване на остеосинтезния материал, след което е проведен отново курс физиотерапия и рехабилитация, 4 което е довело до болки и страдания с по-висок интензитет за период от около 1 месец.

При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителният период при такъв вид увреждания и проведено лечение е около 6 месеца. При ищцата обаче е настъпило усложнение - незарастване на счупването, което е наложило нова оперативна интервенция на 19.03.2024 г. След установяване на зарастване на счупването на 04.07.2025 г. е проведено ново оперативно лечение за отстраняване на остеосинтезния материал.