Решение № 101 от 13.03.2025, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Търговище, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА при участието на секретаря Ел. Ив. Д. като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20243530100296 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание – чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът – С. М. А. твърди в исковата си молба, че той от около 30 години владее имот, представляващ реална част от поземлен имот с площ около 800кв.м., целият с кадастрален №131 в кв.7 по плана на с. Б., представляващ дворно място с две жилищни сгради и една стопанска постройка, находящо се в регулацията на с. Б., общ. Т. за който няма документи за собственост. Планът на село Б. е от 1934 г., поради тази причина сградите върху поземленият имот не съответстват на тези, които са нанесени на плана.

Владението на имота му е дадено от покойните му родителите М. А. Х. и Ем. Х. Х. през 1994година. Те не са имА. документ за собственост. Но по разписен лист имотът е записан на М. А. Хр., а това е българското име на бащата на ищеца – М. А. Х.

На 03.02.1994година е сключен устен договор между ищеца С. М. А. родителите му М. А. Х. /поч.1999г./ и Ем. Х. Х. /поч.2009г./ и брат му М. М.

А., с който страните са се договорили имотът в С. Б., представляващ реална част от дворно място ведно с две жилищни сгради и стопанска постройка с кадастрален №131 в кв.7 по плана на С. Б., който е бил на родителите му да остане за него - ищеца С., а той да даде на брат си М. /първият ответник/ сумата от 20000 лева за да си закупи имот в гр. Т. Ищецът предоставил на първия ответник сумата от 20000лева. За уговорката и устният договор са подписА. декларация при кмета на село Б. за предаването на парите. От този 1 момент ищецът се легитимира като собственик на имота, описан по-горе.

Ищецът владее имота, владял го е преди родителите му да починат, с които са живеели заедно, владее го и след тяхната смърт. За тази уговорка между страните е знаела и покойната му сестра Ф. /майка и наследодател на втория ответник /Р./, която също е била съгласна имотът в село Б. на родителите им да остане за брат и С.. От пролетта на 1994, ищецът владее процесното дворно място заедно с построените в имота сгради необезпокояван, като близо 30 години, като за този период от време той го обработва, стопанисва, поддържа, правил е ремонти по съществуващите в имота сгради.

Имотът не е бил отчуждаван за държавни или общински нужди.

Ищецът не разполага с документ за собственост за имота. Въпреки, че ответниците знаят, че имат уговорка с него и родителите му приживе, съпругата на първия ответник М. споменавала, че искат една стая от имота. С оглед на това той има правен интерес да предяви настоящия иск, за да установи правото си на собственост.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение и на двамата ответници, че той е собственик по давност недвижим имот – дворно място с площ от около 800 кв.м. с идентификатор *** по кадастралната карта, представляващо западната част на от ПИ с кадастрален номер 131 в кв.7, за който е отреден УПИ VI-131 с площ 1560 кв.м., по регулационния план на с. Б., общ. Т., ведно с построените в него - две жилищни сгради с идентификатор *** и с идентификатор *** и две стопански сгради с идентификатор *** и с идентификатор ***, находящо се в регулацията на с. Б., общ. Т., при граници: от една странаулица; ПИ с идентификатор: ***; ***; *** .

Редовно призован ищецът не се яви лично и се представлява от пълномощник- адв. С. А., която поддържа предявения иск по изложените подробно в писмени бележки съображения.

Първият ответник – М. М. А. подаде писмен отговор в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК. Счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Възраженията на ответника М. М. А. са следните:

Процесният имот е бил записан на името на М. Ас. Хр., което е името на общия наследодател - М. А. Х., починал през 1999г. и оставил за наследници – съпруга Ем. Х. Х., синовете М. М. А. и С. М. А. и дъщеря - Ф.

М.а М.а.

Действително е получена сума пари, но тя не е давана от брата на ответника - ищец по делото-С., тъй като същият в този момент не е имал такава възможност, а е дадена от баща им, като ответникът по никакъв начин не се е отказвал от наследството си.

2

В процесния имот има две къщи. Както ищецът, така и ответникът живеят предимно в чужбина. Уговорката е била едната къща да е за единия син, а другата къща да е за другия син. Когато е тук, ищецът обитава едната къща, в която действително са нА.це подобрения. Имотът се поддържа от него.

Другата къща, която е предназначена за ответника-М. се използва предимно за склад за различни вещи. Последно е посещавана от ответника-М. и семейството му преди година - две, когато са били в България. Следва да се посочи, че винаги когато са в България ответникът посещава имота, като достъпът се осигурява от братовчед, който има ключ за имота. Именно при това си последно посещение са видели, че долната къща, предназначена за ответника-М. се съхраняват различни вещи. Последно партидата за ток се води на името на ответника. Като електричеството в едната къща е било и прекъснато.

Ответникът в нито един момент не е бил лишаван от достъп до имота, въпреки че е имало такива опити, при всяко прибиране в Република България същият е посещавал бащината си къща. Заплаща редовно и данъците за имота, които са както за земя, така и за сграда. Части от имота в нито един момент не са били ограждани или заграждани по начин, който да обособява едната част на същия от другата част.

Редовно призован ответникът М. М. А. се яви лично в първото открито заседание и с упълномощен процесуален представител – адв. Р. Евл. Р., който поддържа писмения отговор и моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и в условия не евентуалност – в случай, че бъде уважен иска за дворното място и да двете сгради, то да бъде отхвърлен като неоснователен по отношение на сгради с идентификатори: *** – жилищна сграда и *** –стопанска сгради. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.

Вторият ответник - Р. Е. М. подаде писмен отговор в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК.

Счита иска за недопустим спрямо него, защото след като майка му Ф.

М. М. е починала, той се отказал от наследството на майка си, за което представя и удостоверение за отказ от наследство, изд. от PC-Търговище с изх. №2596 от 26.10.2022г. Спрямо него липсва пасивна процесуална легитимация, защото не е наследник на Ф. М. М. С вписване на вА.дно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици, изразени в зА.чаване на наследственото правоприемство. Той не само е престанал да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството - в този смисъл разрешенията, дадени c т 1 на Тълкувателно решение № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК на ВС на НРБ. Следователно, доколкото Р. Е. М. се е отказал от наследството на починА.я му праводател, то той се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че е трето лице спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството.

3

Съответно, с удостоверяване на факта на отказа от наследство от страна на съда, вече не е нА.це надлежна страна нито в материалноправен, нито в процесуалноправен смисъл по отношение на него. Този извод произтича от това, че в случая материалното право обуславя и процесуалното- след като този ответник не е наследник на починалата страна, няма основание и за участието му в това производство. Моли по отношение на него да се прекрати производството по делото.

Това, което е чувал и знае от покойната си майка Ф. М. М. е, че действително преди много години, когато баба му и дядо му /Ем. Х. Х. и М. А.

Х./ са били живи, вуйчо му С. М. А. /ищец по делото/ е дал голяма сума пари на по-големия му вуйчо М. М. А. /първият ответник по делото/ за къщата на дядо му. Така се разбрА., че по-големият му вуйчо няма да има претенции върху процесния имот. Майка му на ответника Р. му е казвала, че този имот в С. Б. е на по-малкия му вуйчо С. А.. От както почина баба му Ем. Х. Х. къщата изцяло се владее и подържа от вуйчо му С. А.. Знае, че вуйчо му С. А. направил подобрения по къщата.

Редовно призован ответникът Р. Е. М. не се яви лично и в първото открито заседание се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. А. Х..

В първото открито заседание на 08.01.2025г. по молба на ищеца, съдът прекрати производството по делото по отношение на втория ответник - Р. Е.

М., поради оттегляне на иска, на осн. чл.232 от ГПК. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 16.01.2025г.

Производството по делото продължи само по отношение на първия посочен в исковата молба ответника, а именно: М. М. А..

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Претендираният от ищеца имот е дворно място с площ от около 800 кв.м. с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Б., общ. Т., което по регулационния план на с. Б., общ. Т. представлява западната част с площ от около 800 кв.м. от ПИ с кадастрален номер 131 в кв.7, за който е отреден УПИ VI-131 с площ 1560 кв.м., ведно с построените в него - две жилищни сгради и стопански постройки. Видно от приложената към исковата молба скица, изд. на 09.01.2024г. от Община Търговище, въпросният УПИ по разписен лист към действащия от 1934 г. регулационен план на С. Б. е записан на М. Ас. Хр.. Не е спорно обстоятелството, че за този имот наследодателят на страните няма нотариален акт или друг документ, с който се легитимира като собственик.

От удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установи, че М. А. Х.-поч. на 24.01.1999г. и М. Ас. Хр. са имена на едно и също лице. Съгласно представеното удостоверение за наследници М. А. Х., род. 1931г., женен, починал на 24.01.1999 г. е оставил четирима законни наследници: 1. Ем. Х. Х.-съпруга, починала на 13.01.2009г.; 2. М. М. А. – 4 син, род. 1961г. /ответникът по делото/; 3. С. М. А. -син, род. 1968г. /ищецът по делото/; 4. Ф. М.а М.а – дъщеря, поч. 2022г. и наследена от своя син Р. Е.

М. /племенник на ищеца и ответника, по отношение на когото производството е прекратено на осн. чл.232 ГПК/.

От представеното от ищеца и неоспорено от ответника писмено доказателство – декларация от 03.02.1994г. със заверка от кмета на с. Б., общ.

Т. се установи безспорно, че М. М. А. удостоверява с подписа си, че получил сумата от 20000 /двадесет хиляди/ лева от брат си С. М. А. при покупка на апартамент от гр. Т., като срещу тази сума се отказва да получава наследство от бащиния си имот. Декларацията е подписана и от двамата - М. М. А., С. М.

А. и от действащия към него момент кмета на С. Б.. Тази декларация има качеството на разписка за предаване от С. М. А. и получаване от М. М. А. на сумата от 20000 лв. във връзка със закупуване от последния на апартамент в гр. Т. Същевременно съдържа и едностранно волеизявление от получаващия сумата, което при тълкуване означава несъмнено, че той няма да претендира в бъдеще да получи полагащата му се част при наследяване от бащиния му имот. Това последното волеизявление „Срещу тази сума отказвам да получавам наследство от бащиния си имот.“ в никакъв случай не е отказ от наследство по смисъла на чл.52 ЗН във вр. чл.49 ал.1 ЗН, но доказва съществуваща неформална уговорка между двамата братя в смисъл, че С. дава 20000 лв. /но не в заем/ на М. да си закупи жилище в гр.

Търговище, а в замяна - от бащиния имот М. няма да търси и той ще остане за С..

Представена е от ответника разпечатка на обработена на 02.02.2009г. декларация Вх.№ 269/02.02.2009г. по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти на името на данъчно задължено лице – С. М. А.

/ищеца/, с основание - придобиване на имот- земя и сграда с адрес в с. Б., общ.

Т., ул. „Ср.“ № *, в която посочените имоти са: жилище с РЗП 72.52 кв.м., построено 1961г.; жилище с РЗП 19.25 кв.м., построено 1980г. и второстепенна постройка с РЗП 20 кв.м., построена 1961г., като за всеки от тримата наследници е посочена по 1/3 ид.ч. Декларацията е подадена след смъртта на 13.01.2009г. на Ем. Х. Х. –майката на М., С. и Ф. Известно е, че при подаване на данъчни декларации площта се посочва ориентировъчно от декларатора.