Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 569 от 31.10.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 1422/2022
Вид
Решение № 569
Подписан
31.10.2022
Състав
Радостина Ташева Гергичанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 , ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. ***, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20224430201422 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0938-000620 от 13.04.2022г. на *** Сектор „ПП“ към ОДМВР-***, с което на К. Б. Г. с ЕГН ********** от гр. *** на осн. чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за това, че на 16.01.2022г. в 15:25 часа в гр. ***, ул. „***“ до *** с посока на движение към *** в ж. к.

„***“ като водач управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на А.В.С., който не бил регистриран по надлежния ред с поставени временни регистрационни табели и разрешение за временно движение с номер *** със срок на валидност до 14.01.2022г. - нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд ***, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 22-0938000620 от 13.04.2022г. на *** Сектор „ПП“ към ОДМВР-***.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си – адв. Х.. К. от ПлАК, който взема становище, че Г. не е автор на нарушението за което е санкционилан с обгалваното наказателно постановление, поради което същото се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

1

За ответната страна процесуален представител не се явява.

Съдът, след като се запозна с образуваната административнонаказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и депозирана в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок, поради което следва да бъде разгледвана по същество.

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 16.01.2022г. в 15:25 часа в гр. ***, ул. „***“ до *** с посока на движение към *** в ж. к. „***“ актосъставителят Ц. Н. Х. и свидетелят В. К.

Л. извършили проверка на управлявания от жалбоподателя Г. лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на А.В.С. и констатирали, че посоченото моторно превозно средство не било регистрирано по надлежния ред с поставени временни регистрационни табели и разрешение за временно движение с номер *** със срок на валидност до 14.01.2022 година.

За установеното нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДП срещу жалбоподателяа бил съставен АУАН , Серия GA с № 557373 от 16.01.2022 година, а въз основа на същия на 13.04.2002 година било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя Ц. Н. Х. и свидетеля В. К. Л., чиито показания съдът приема с доверие като логични, последователни и обективни. Същите кореспондират изцяло с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: Наказателно постановление № 22-0938-000620 от 13.04.2022г. на *** Сектор „ПП“ към ОДМВР-***, Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №557373 от 16.01.2022г., копие от свидетелство за регистрация част II, Справка по история за ПС с рег. № ***, Справка за нарушител/водач, Характеристична справка, Справка за съдимост, постановление по пр. преписка №466/2022г. на РП-*** от 11.04.2022г., Разпореждане от 07.02.2022г., Справка относно извършена проверка, Заповед №8121з-1632/2021г. на МВР.

От анализа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че жалбоподателят К. Б. Г. е бил ползвател на процесното МПС.

От така установеното от фактическа страна не може да се направи категоричен и обснован извод, че жалбоподателят Г. е автор на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

По силата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и 2 ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи регистрацията представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на процесната дата същият е управлявал лек автомобил, който не е бил регистриран по надлежния ред и с поставени регистрационни табели.

Съдът обаче счита за основателни възраженията, изложени в жалбата, че деянието не е осъществено виновно. От събраните по делото доказателства се установява, че Г. действително не е знаел, че предоставеният му автомобил е с прекратена регистрация - обстоятелство, изключващо умисъла, както е приел и прокурорът в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство (стр. 11 в делото). Доколкото обаче на административно наказване подлежат и непредпазливите деяния, следва да се прецени дали процесното деяние е извършено по непредпазливост или се касае за случайно такова. За да е налице непредпазливост под формата на небрежност е необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение, т.е. на това поведение, което се изисква в подобни случаи (в този смисъл е Решение №659/93г. на I н.о. на ВС). Като лице, ползващо определено моторно превозно средство, жалбоподателят е бил длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди да започне да го управлява. Съдът намира обаче, че в конкретната ситуация Г. не е могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно- управлението на нерегистрирано МПС. Безспорно е установено по делото, че автомобилът е бил с регистрационни табели и с разрешение за временно движение, както и че жалбоподателят не е знаел, че автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред. В случая жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Няма представени доказателства жалбоподателят да е знаел по друг начин, че издаденото разрешение за временно движение с номер *** е било със срок на валидност до 14.01.2022 година, а от съставеният при проверката АУАН няма данни водачът да не е носил другите изискуеми при управлението документи. Жалбоподателят не е собственик на моторното превозно средство, и преди да предприеме управлението му е направил всичко нужно, за да се убеди че може да се движи по пътищата отворени за обществено ползване, респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на посоченото от административно-наказващия 3 орган по чл.140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 7 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление Водим от горното и на осн.чл. 63 , ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 22-0938-000620 от 13.04.2022г. на *** Сектор „ПП“ към ОДМВР-***, с което на К. Б. Г. с ЕГН ********** от гр. *** на осн. чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено на 16.01.2022г. в гр. *** нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

*** съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 4