Решение № 286 от 11.11.2022, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 290/2022
- Вид
- Решение № 286
- Подписан
- 11.11.2022
- В сила
- 11.11.2022
- Състав
- Мария Янева Блецова Калцова, Симеон Илиянов Светославов, Стефка Тодорова Михайлова Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.196 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 286 гр. С., 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:
Стефка Т. Михайлова М.а
Симеон Ил. СветоС. при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20222200500290 по описа за 2022 година Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.
Делото е образувано във връзка с решение № 52/08.07.2022г. по касац.д.
№ 335/2022г. по описа на ВКС, постановено по реда на чл. 303 и сл. от ГПК, с което е било отменено влязлото в сила решение № 55/02.06.2021г. по възз. гр.д. № 199/2021г. на СлОС и делото е било върнато за разглеждане от фазата на устните състезания.
По същество настоящият съдебен състав следва да се произнесе по законосъобразността на решение № 260111/15.02.2021г. по гр.д. № 3932/2019г. на СлРС, в частта с която по предявения иск по чл. 50 във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, Т. С. П., ЕГН **********, от гр.С., кв. „ Д.“, № ** – * – * е била осъдена да заплати на С. С. С., ЕГН **********, от гр. С., кв. „ С. к.“, № * – * – ** сумата от 1500.00лв., представляваща обезщетение за 1 неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на ужилване от пчела извършено на 29.05.2019г. от пчела собственост на Т. П.. Съдът следва да се произнесе и по отношение дължимата законна лихва, както и по отношение извършените от страните разноски по този иск, включително и пред касационната инстанция. Тъй като в останалата част решението на СлОС не е било отменено и е влязло в сила, настоящият съдебен състав не дължи произнасяне.
В с.з. жалбоподателят П. се явява лично, както и с представител по пълномощие – адв.Р., който моли да се уважи въззивната жалба. В допълнителни писмени бележки до съда страната отново излага аргументите си посочени във въззивната жалба, а именно че фактическият състав на чл. 50 от ЗЗД не бил изцяло изпълнен, тъй като не било установено със сигурност, че пчелата ужилила ищеца е собственост на ответницата. Освен това не съществувала норма според, която ответницата да е задължена да предприеме действия, с които да попречи на пчелите си да жилят. Страната счита, че присъденото обезщетение е и прекомерно завишено. Моли се да се отхвърли предявеният иск, а в случай че бъде уважен се иска да се присъди по – малко обезщетение. В писмените бележки и пред съда страната не е направила искане за присъждане на разноски. Такова искане не е било направено и пред касационния съд. Искане за присъждане на разноски за въззивната фаза на производството е било отправено с въззивната жалба.
В с.з. въззиваемият С. се явява лично, както и с представител по пълномощие адв.С., който моли жалбата да не бъде уважавана. Моли да бъдат присъдени разноски направени във връзка с иска пред РС и ОС. Искане за разноски е било направено и пред ВКС.
Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
2
Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Отговорността е солидарна, но няма пречка пострадалото лице да предяви претенцията си за обезщетение на вреди само спрямо единия от тях . Собственикът и лицето, под чийто надзор се намира животното, отговарят не за свои виновни действия, а само защото са собственик и защото вещта се намира под надзор на съответното лице (безвиновна отговорност). Отговорността на собственика и на лицето, под чийто надзор се намира животното, е солидарна и е налице независимо от качествата на животното. За да е налице отговорност, не е необходимо вещите и животните да имат особени качества - да са носители на повишена опасност и прочие. Отговорност за собственика и лицето, под чийто надзор се намират те е налице и в случаите, когато вещите или животните не са източник на повишена опасност. Достатъчен е фактът на нападението, за да се обуслови отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира животното. Тези лица биха се освободили от отговорност за вредите, само ако те са в резултат на случайно събитие, непреодолима сила или са причинени изключително и изцяло от трети лица, както и ако увреждането се дължи на изключителната вина на пострадалия .
За да се реализира отговорността по чл. 50 от ЗЗД е необходимо да се докаже причиняването на вредите от животното, причинната връзка между поведението на животното и вредоносния резултат и обстоятелството, че животното е собственост на въззивника или се намира под поС.ен негов надзор.
В конкретния случай няма спор между страните относно полученото увреждане от ищеца/въззиваем - ужилване, както и че то е получено от пчела, вследствие на което е получил алергична реакция и се е наложило да потърси медицинска помощ. Безспорно е налице причинно – следствена връзка между ужилването и настъпилата алергична реакция у ищеца, съответно с претърпените от него болки и страдания. Спорът е относно въпроса – била ли е атакуващата пчела собственост на ответницата/въззивник.
По делото са събрани редица доказателства – изготвена съдебно – ветеринарномедицинска експертиза, обяснения на вещото лице в съдебно 3 заседание, както и свидетелски показания, които отговарят на редица въпроси относно поведението на пчелите, а от там и откъде е дошла пчелата причинила ужилването/алергичната реакция. Съдът не се съмнява нито в компетентността и безпристрастността на вещото лице, нито в наличието на заинтересованост у разпитаните свидетели.
От заключението на ВЛ се установи, че при т.н. „ гнездови пчели“ извън кошера излизат почти винаги пчелите работнички, които се движат в различни направления по посока на наличната паша, но движението им става на голяма височина за да избегнат евентуални препятствия. В близост до кошера излизат стражеви пчели, чиято основна функция е да го бранят. Те са агресивни в поведението си и лесно се провокират от звук, движение, тъмни цветове и миризми. Радиусът, в който пчелите пазят кошера е около 20 – 25м.
( св.Т. – агроном). Според св.Д. и Я. кошерите на ответницата са били разположени на около 3 – 4 метра от оградата на ищеца. Свидетелят М. посочва, че когато са работили с ищеца на около 2 – 3 метра от границата с имота на ответницата са ги нападнали пчели, които са ужилили както него, така и ищец, който се наложило да потърси медицинска помощ.
Предвид посоченото по – горе, съдът намира за доказано, че непозволеното увреждане спрямо ищеца е било осъществено от стражева пчела от кошерите на ответницата, както и че прякото, пълно и главно доказване е проведено успешно от ищеца.
Съдът намира, че са налице всички предпоставки на чл. 50 от ЗЗД за да бъде уважен предявеният иск.
Като се има предвид характера на увреждането ( ужилване от пчела довело до алергична реакция изразяваща се в зачервяване, сърцебиене, болезнен оток, дразнене в гърлото), което е причинило на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота, обстоятелството, че се касае за млад мъж, който е изпитвал интензивни болки няколко часа, а медикаментозно лечение няколко дни, както и че инцидентът е предизвикал силен стрес и притеснения у ищеца, съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените вреди се явява сумата от 1500.00 лв. При определяне на обезщетението, съдът взе предвид и обстоятелството, че инцидентът е можел да бъде предотвратен ако кошерите на ответницата са били разположени по – навътре в имота и или е била изградена по – висока 4 преграда между двата имота, неща които ответницата е можела да предприеме и по този начин да повлияе на поведението на пчелите от кошерите си.
Основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва с правно основание чл. 86 от ЗЗД . Съгласно разпоредбата на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД при непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В този смисъл въззивникът е изпаднал в забава на 29.05.2019г. и от този момент дължи законна лихва върху главницата до окончателното и изплащане.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция относно основателността на претенцията съответстват изцяло на направените от първоинстанционния съд, следва обжалваното решение да бъде потвърдено .
По правилата на процеса и според изхода на спора, на въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 1400.00 ( хиляда и четиристотин) лева, от които за въззивна инстанция по възз.гр.д.
199/2021г. на СлОС – 700.00 ( седемстотин ) лева, по възз.гр.д. 290/2022г. на СлОС – 400.00 ( четиристотин) лева, а по касац.д. № 335/2022г. на ВКС – 300.00 (триста) лева.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260111/15.02.2021г. по гр.д. № 3932/2019г. на С.ски районен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т. С. П., ЕГН **********, от гр.С., кв. „ Д.“, № ** – * – * да заплати на С. С. С., ЕГН **********, от гр. С., кв. „ С. к.“, № * – * – ** деловодни разноски в размер на 1400.00 ( хиляда и четиристотин) лева, от които за въззивна инстанция по възз.гр.д. 199/2021г. на СлОС – 700.00 ( 5 седемстотин ) лева, по възз.гр.д. 290/2022г. на СлОС – 400.00 ( четиристотин) лева, а по касац.д. № 335/2022г. на ВКС – 300.00 (триста) лева.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6