Решение № 6488 от 26.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6488 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 5-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов при участието на секретаря Емилия Ц. Кривачкова в присъствието на прокурора Я. М. К. като разгледа докладваното от Любомир Луканов Гражданско дело № 20241100111922 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба по чл. 7, б. „f”, във вр. с чл. 8 и чл.29 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, вр. чл. 22а, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗЗДт по повод на постъпила молба от Д. Г. П., чрез упълномощената адв. Й. Б. от САК, за връщане на детето А.В. П., роден на ****г., в държавата на обичайното му местопребиваване - Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (в мотивите само Великобритания).

Молбата на Д. Г. П. е подадена на 17.10.2024 г. с искане за връщане на малолетния син А.В. П. в държавата на обичайното местопребиваване –

Великобритания. В молбата се твърди, че детето е родено на ****г., а родителите на детето са бащата В. К. П. и майката Д. Г. П.. Според твърденията на молителката страните са сключили граждански брак в гр. Бургас, Република България на 03.08.2022 г., съгласно акт за сключен граждански брак № 0123/2002 г., а от брака си имат общо три деца – Е.В. П., роден на **** г., Н.В. П., родена на **** г., и А.В. П., роден на **** г. Поддържа, че семейството живяло в гр. Бургас до 2010 г., когато ответникът П. започнал бизнес начинание, базирано в Лондон, Великобритания, а в периода от 2010 г. до 2021 г. семейството пътувало регулярно и прекарвало значителна част от годината в Лондон, където от 2013 г. притежава собствен имот на адрес: ****, Isleworth, в който живее цялото семейство. Твърди, че страните и трите им деца притежават двойно гражданство – българско и британско, включително валидни международни паспорти, 1 издадени от двете държави. През 2021 г., при постигнато между страните съгласие, семейството (с изключение на най-голямото дете Е., който е приет в университет в Лондон и остава да живее там в собственото на семейството жилище) заминава за Нидерландия и временно се установява в гр. Волендам. Поддържа, че преместването станало по инициатива на ответника П., който предложил предприемането на тази стъпка, тъй като имал възможност да разшири бизнеса си. Престоят на семейството в Нидерландия не продължил дълго, а няколко месеца след заминаването, ответникът П. настоял всички да се върнат в Лондон, тъй като е недоволен от развитието на предприетото бизнес начинание. През есента на 2022 г. ответникът сам предприел стъпката да се премести и засели трайно в Лондон, с очакване молителката П., заедно с двете деца Н. и А., да го последват. Твърди, че страните и децата им през м. май 2023 г. окончателно се върнали и установили в Лондон. Семейството отново заживяло заедно в семейното им жилище и взело решение, че ще устройва живота си трайно в Лондон. Детето А. било записано от ответника П. в начално училище „Марлборо“ през м. май 2023 г., като занятията започнали през м. септември 2023г., а молителката П. се записала да учи бакалавър в Университет „Оксфорд Бруукс“, редовна форма на обучение за периода от 26.10.2023 г. до 31.08.2027 г. Поддържа, че след завръщането на семейството в Лондон партньорските отношения между съпрузите се влошили и молителката започнала да изразява желание двамата да се разделят. Твърди, че детето А. се адаптирало в английското си училище, справяло се безупречно с уроците, намерил си близки приятели и в Отчет за края на учебната година от м. юли 2024 г., издаден от начално училище „Марлборо“ за детето А. П. е отразено, че А. показва задоволителни резултати във всички изучавани дисциплини.

В началото на 2024 г. ответникът П. започнал да настоява семейството да се премести в България, недоволен от живота си, а през март 2024 г. молителката П. разбрала, че ответникът е посетил СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Бургас с цел да проучи какви документи са необходими за записването на детето в учебното заведение. По време на пролетната ваканция 2024 година бащата завел детето А. да се „разходи“ в училището, а молителката се консултирала с адвокат и поканила ответника да участва в процедура по медиация с цел двамата в спокойна и защитена среда да се опитат да вземат решение как да постъпят досежно раздялата си и да намерят решение в най-добър интерес на детето А.. Ответникът П. категорично отказал да участва в такава процедура. Молителката предприела необходимите стъпки и подала молба до Семейния съд в Лондон, посредством която е инициирано производство с основание Раздел 8 от Закон за децата от 1989 г. Съдът приел, че спорът му е подсъден и е компетентен да се произнесе по направеното от майката искане, тъй като обичайното местоживеене на детето А. е на територията на Англия и Уелс, каквато е и юрисдикцията на съда. Съдът приел също, че е налице риск от потенциалното отвличане на детето, вследствие на което издал Заповед за забранени действия (Prohibited Steps Order) от 02.07.2024 г., съгласно която на В. П. е забранено да извежда детето А. П. извън юрисдикцията на Англия и Уелс, с едно изключение – ако пътуването е с цел краткосрочна ваканция и при наличие на писмено съгласие, предоставено от майката, както и да кандидатства за издаване на нови документи за пътуване или паспорт за А. П.. В рамките на издадената заповед съдът изрично упоменал, че съгласно законодателството на Обединеното кралство е неправомерно родител да изведе дете извън Обединеното кралство без съгласието другия родител, притежаващ родителска отговорност, освен ако не е налице надлежно разрешение, издадено от компетентния съд (съгласно Закона за отвличане на деца от 1984 г.).

Заповедта за забрана на действия влязла в сила незабавно след издаването на 2 юли 2024 г. и продължава действието си до 16:00 ч. на 1 юли 2025 г., освен ако не бъде изменена с друго съдебно разпореждане. Тъй като заповедта е издадена без 2 изслушване на ответника, спрямо него тя започнала да действа от момента, в който същият е официално известен. Това се случило по време на проведеното на 25.07.2024 г. заседание, на което В. П. присъствал и бил изслушан. От негова страна не е постъпило възражение, нито е подадено заявление за нейната отмяна, изменение или спиране. Страните са известени, че на 4 ноември 2024 г. ще се проведе следващото изслушване, на което ще присъства и CAFCASS (Консултантска и помощна служба за деца и семейства към съда), изготвила доклад – резултат от предприетите мерки за защита от 18.09.2024г.

Молителката твърди, че на 26.07.2024 г. предала паспорта на детето А. на съпруга си, ведно с писмено съгласие, удостоверяващо предоставеното от нея разрешение детето А. да пътува до България, но при условие, че същият ще върне детето във Великобритания за началото на учебната година, а именно – не по-късно от 01.09.2024 г. Сочи, че дала съгласието си разчитайки на Заповедта на Семейния съд, за която ответникът е надлежно уведомен и вярвала, че бидейки информиран вкл. и за опасността от носене на наказателна отговорност, бащата няма да предприеме неразумни стъпки. Разбрали се, че бащата, заедно с детето А., както и по-големият им син Е., ще заминат на 27.07.2024 г., а тя самата ще се присъедини към тях в началото на м. август 2024 г. На 27.07.2024 г. сутринта молителката получила обаждане от ответника, в което той я информирал, че тримата, с децата им А. и Е. са потеглили на път към България. Когато по-късно същият ден се обадила на съпруга си, питайки го дали е отвлякъл детето, той отговорил, че детето „така е пожелало“, „да не става драматична“ и „да не им проваля ваканцията“. На 12.08.2024 г. молителката пристигнала в гр.Бургас, отказвайки да даде съгласието си семейството да се установи в България. След като разбрала, че бащата е записал А. в училище, както и че е направил опит да смени английския паспорт на детето и да му извади нов български паспорт, на 28.09.2024г. молителката подала жалба до директора на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Бургас (вх. № 7448/27.08.2024 г.), че детето А. е записано неправомерно там като ученик, без нейното знание и съгласие, както и в противоречие с наложената от Семейния съд в Лондон забрана за това. На същия ден подала и сигнал до началника на 1 РУ ОДМВР Бургас, а на 02.09.2024 г. молителката се обърнала към разглеждащия спора между страните Семеен съд в Лондон, че ответникът е нарушил заповедта и в противоречие с изричното несъгласие детето да бъде преместено в България, отказва да го върне. На 02.09.2024 г. ответникът информирал училището, което детето А. посещавало в Лондон (начално училище „Марлборо“), че то няма да продължи да бъде ученик там през настоящата учебна година.

На 09.09.2024 г. молителката се върнала в Лондон и веднага съобщила на социалните служби за настъпилата промяна в обстоятелствата, а заключението на изготвения доклад от Консултантска и помощна служба за деца и семейства към съда, е съдът спешно да разгледа докладваното нарушение на Заповедта и да предприеме стъпки за връщането на детето А. в Обединеното кралство. Загрижена за емоционалното състоЯ.е на сина си след неправомерното му задържане в България, както и предвид отчуждаващото поведение на бащата към нея, на 25.09.2024 г. молителката изпратила имейл до РД „Социално подпомагане“ гр. Бургас с молба за получаване на социална услуга в ЦОП, а на 04.10.2024 г. получила писмо от директора на ДСП Бургас с уведомление, че спрямо детето е предприета мярка за закрила по ЗЗДет и е насочено да ползва социална услуга „Психологическо консултиране“ към ЦОП.

Молителката излага доводи, че са налице всички изискуеми от Хагската конвенция 1980 предпоставки, за да бъде уважена молбата и да бъде постановено

3 детето А.В. П. да бъде върнато в държавата си по обичайно местопребиваване Великобритания и предадено на майката. Претендира разноски.

Ответникът В. К. П. редовно уведомен, е подал писмен отговор в който оспорва изложените от молителя твърдения. Поддържа, че семейството живее в гр. Бургас от 2002 год. до 29.08.2021 год., когато заминали за Нидерландия. През този период са родени децата Е., Н. и А.. През това време трите деца учат и растат в гр. Бургас, имат личен лекар там и посещават училище за преподаване на чужди езици Британика.

Съпругата не е работила, като за този период е посетила Лондон около десетина пъти.

Сочи, че има бизнес в Англия още от 2002 год. и оттогава пътува по работа на всеки два месеца за 3-4 дена, а през това време съпругата му пребивавала постоянно в Бургас. Поддържа, че през м. август 2021 год. всички заедно заминали да живеят във Волендам, Нидерландия, а две години по-късно, през м. септември 2023 год., цялото семейство се преместили в Лондон, въпреки нежеланието на съпругата му. Твърди, че най-трудно преместването в чужда държава се оказало за малкия им син А., който не се приспособил с живота, нито в Нидерландия, нито във Великобритания. Твърди, че за периода от 04.01.2024г. до 25.07.2024 година, А. избягал три пъти от къщата в Лондон в желанието си да стигне до летище Лутън и да си хване самолета за Бургас, защото няма желание да остане да живее в Лондон. В отговора сочи, че на 26.07.2024 год. съпругата му го изнудила да подпиша документ, за да му даде паспорта на А. и се разбрали да тръгна за България заедно с А. и Е., а тя да дойде по-късно.

Молителката се прибрала на 12.08.2024 год. и след като поговорили с А. и разбрали, че той вече не иска да живее извън България, се договорили да не го връщат в Лондон, но на 09.09.2024г., молителката си купила билет за Лондон и на 10.09.2024 заминала за Лондон. Моли да бъде оставена молбата без уважение като неоснователна, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.

В открито съдебно заседание молителката лично и чрез упълномощения представител поддържа молбата. В хода на устните състезания пледира за уважаването . Претендира присъждането на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.