Определение № 2380 от 24.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2380 гр. София, 24.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20241000501423 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 -279 ГПК вр. чл. 407, ал. 1 ГПК вр. чл. 250, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частни жалби, подадени от „Банка ДСК” АД, гр. София, ул. „Московска“ №19, с ЕИК:121830616 чрез пълномощника М. Б., както следва:

1) Вх. на СГС № 266677/18.03.2024 г. срещу разпореждане от 28.02.2024 г., постановено по гр. дело № 10328/2016 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която в полза на частния жалбоподател не е издаден изпълнителен лист за сумата от 19 878.41 евро - главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от 30.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2017 г. до окончателното изплащане, съгласно влязло в сила на 03.01.2024 г. решение № 260822/07.03.2022 г. по гр. дело № 10328/2016 г. по описа на Софийски градски съд.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли апелативния съд да го отмени.

2) Вх. на СГС № 269644/23.04.2024 г. срещу разпореждане № 261554/01.04.2024 г., постановено по гр. дело № 10328/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е допълнено на основание чл. 250 ГПК разпореждане от 28.02.2024 г. като е отхвърлена молба на частния жалбоподател с вх. № 262253/29.01.2024 г. в частта й, с която не е издаден изпълнителен лист за сумата от 19 878.41 евро - главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от 30.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2017 г. до окончателното изплащане, съгласно влязло в сила на 03.01.2024 г. решение № 260822/07.03.2022 г. по гр. дело № 10328/2016 г. по описа на Софийски градски съд.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли апелативния съд да го отмени.

Излага съображения, че в хипотеза на отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения по реда на чл. 417 ГПК изпълнителен лист, както в настоящия случай, 1 молбата за издаване на нов изпълнителен лист, след влизане в сила на решението по иска с правно основание чл. 422 ГПК, се подавала до съда, който е постановил решението. Съдът, пред който производството по чл. 422 ГПК е приключило с влязло в сила решение в полза на банката, бил компетентният съд, длъжен да издаде нов изпълнителен лист за присъдените в полза на банката вземания, а именно за сумата от 19 878.41 евро - главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от 30.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2017 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК са подадени отговори от Н. И. К. - Б., гр. ***, ул. „***“ № *, ет.

3, с ЕГН:********** чрез адвокат Б. Л., с които оспорва и двете жалби като неоснователни, поради което моли апелативния съд да ги остави без уважение и потвърди обжалваните разпореждания.

Излага съображения, че компетентен да издаде изпълнителния лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение бил районният съд, който е издал заповедта, поради което правилно градският съд отхвърлил молбата на „Банка ДСК” АД.

Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 вр. чл. 407, ал. 1 вр. чл. 250, ал. 3 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалваните съдебни актове, без да е ограничен от наведените в частните жалби оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, което не е и спорно между страните, че на 06.02.2014 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5313/2014 г. по описа на СРС, по силата на която Н. И. К. - Б. и М. Г. С. - К., са осъдени да заплатят солидарно в полза на „Банка ДСК” АД следните суми: 20 503.20 евро – главница; 2 330.54 евро - договорна лихва; 1 858.20 евро - наказателна лихва; 403.77 евро - заемни такси и законната лихва върху главницата от 31.01.2014 г. като въз основа на заповедта на същата дата е издаден и изпълнителен лист за така посочените суми.

С определение от 30.09.2015 г. по в. ч. гр. дело № 8778/2015 г. на СГС, по отношение на Н. К. Б. е отменено разпореждане за незабавно изпълнение от 06.02.2014 г. по ч. гр. дело № 5313/2014 г. на СРС и е обезсилен гореописания изпълнителен лист за сумите над 660.44 евро - неплатени вноски по договор за кредит, над 25.83 лева - държавна такса и над 300 лева - юрисконсултско възнаграждение.

На 19.08.2016 г. е предявен от „Банка ДСК” АД установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за сумите по издадената заповед за изпълнение, а при условията на евентуалност и осъдителен иск.

С влязло в сила решение № 260822/07.03.2022 г. по гр. дело № 10328/2016 г. на СГС е прието за установено по отношение на Н. К. - Б. и М. С. - К., че дължат солидарно на „Банка ДСК” АД сумата от 19 878.41 евро - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2017 г. до окончателното изплащане, както и са осъдени да заплатят на банката сумата от 166.36 евро - договорна лихва за периода от 16.03.2016 г. до 19.08.2016 г., и сумата от 3.93 евро наказателна лихва за периода от 05.05.2016 г. до 19.08.2016г.

На 29.01.2024 г. „Банка ДСК” АД е подало молба за издаване на изпълнителен лист срещу Н.

К. - Б. за следните суми: 19 878.41 евро - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2017 г. до окончателното изплащане; 166.36 евро - договорна лихва за периода от 16.03.2016 г. до 19.08.2016 г. и 3.93 евро - наказателна лихва за периода от 05.05.2016 г. до 2

19.08.2016 г.

С разпореждане от 28.02.2024 г. по гр. дело № 10328/2016 г. на СГС е разпоредено да се издаде изпълнителен лист по осъдителния диспозитив на решението, а именно за следните суми:

166.36 евро - договорна лихва за периода от 16.03.2016 г. до 19.08.2016 г. и 3.93 евро - наказателна лихва за периода от 05.05.2016 г. до 19.08.2016 г.

Срещу разпореждането е подадена от „Банка ДСК” АД частната жалба с вх. на СГС № 266677/18.03.2024 г., предмет на настоящото производство, а с разпореждане № 261554/01.04.2024 г. по гр. дело № 10328/2016 г. на СГС, обжалвано от банката с частната жалба вх. на СГС № 269644/23.04.2024 г., също предмет на настоящото производство, градският съд на основание чл.

250 ГПК е допълнил разпореждането си от 28.02.2024 г. като е отхвърлена молба на частния жалбоподател с вх. № 262253/29.01.2024 г. в частта й, с която не е издаден изпълнителен лист за сумата от 19 878.41 евро - главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от 30.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2017 г. до окончателното изплащане, съгласно влязло в сила на 03.01.2024 г. решение № 260822/07.03.2022 г. по гр. дело № 10328/2016 г. по описа на Софийски градски съд.

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира следното:

Частната жалба с вх. № 266677/18.03.2024 г. се явява процесуално недопустима и не следва да бъде разглеждана, а настоящото производство в тази му част – прекратено. Видно е че със същата се обжалва горепосоченото разпореждане на градския съд от 28.02.2024 г. в частта му, с която не е издаден в полза на „Банка ДСК” АД изпълнителен лист за сумата от 19 878.41 евро - главница ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.03.2017 г. до окончателното изплащане. От разпореждането се установява, че всъщност съдът не се е произнесъл по това искане – липсва отвхвърлителен диспозитив или каквото и да било произнасяне по него. Следователно, по своето естество, частната жалба представлява искане по чл. 250 ГПК за допълване на така постановеното разпореждане и именно по това искане, градският съд се е произнесъл с разпореждането си от 01.04.2024 г. като е допълнил разпореждането си от 28.02.2024 г., отхвърляйки молбата на „Банка ДСК” АД за издаване на изпълнителен лист за горепосочената сума и законната лихва върху нея.

Частната жалба с вх. на СГС № 269644/23.04.2024 г. се явява процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 405, ал. 2 ГПК молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 ГПК се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, или до съда, който е издал заповедта за изпълнение. Постановено решение по установителен иск по чл. 422 ГПК не подлежи на принудително изпълнение, освен в частта за разноските. Въз основа на заповедта за изпълнение, която се явява изпълнителното основание по чл. 404, т. 1 ГПК, подлежащо за принудително изпълнение, заповедният съд издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта - чл. 416, изр. 2 ГПК (ред. ДВ бр. бр. 42/2009 г.).

В случаите, когато е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или в производство по чл. 418 ГПК въззивният съд е обезсилил издадения изпълнителен лист по заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, заповедта за изпълнение подлежи на принудително изпълнение слез влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането - чл. 416, изр. 1 ГПК (ред. ДВ бр. 42/2009 г.).

3

Съгласно т. 12 и т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство е компетентен да издаде изпълнителен лист за разноски за заповедно производство, присъдени с решението по чл. 422 ГПК (тъй като, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада), както и обратен изпълнителен лист в полза на длъжниците по заповедта за изпълнение срещу заявителя, по реда на чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК при отхвърляне на иска по чл. 422 ГПК. Посочените в ТР мотиви за съответните разрешения по поставените въпроси изключват извод за компетентност на исковия съд по чл. 404, т. 1 ГПК за издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя срещу длъжниците, за други суми, освен за разноски, при уважен иск по чл. 422 ГПК.

В случая, тъй като с молбата по чл. 404, т. 1 ГПК е поискано издаване на изпълнителен лист за сумите, за които е уважен установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, компетентен да се произнесе по нея е заповедният съд, а именно Районен съд – София по негово ч. гр. дело № 5313/2014 г., при което е без значение обстоятелството, че въз основа на издадената от СРС заповед за незабавно изпълнение е бил издаден изпълнителен лист и той впоследствие е обезсилен от въззивната инстанция в производство по чл. 418 ГПК по жалба на длъжниците срещу разпореждането за незабавно изпълнение.

Следва и да се отбележи, че в тази връзка са налице законодателни промени, приети със ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 11/02.02.2023 г., съгласно които е изменена разпоредбата на чл. 416 ГПК в следния смисъл: по силата на ал. 1 когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила като въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта, а съгласно новата ал. 2, относима към настоящата хипотеза, при предявен иск за установяване на вземането заповедта за изпълнение влиза в сила след влизането в сила на съдебното решение за установяване на вземането, като постановилият го съд издава изпълнителен лист за същото. Новата ал. 2 на чл. 416 ГПК обаче влиза в сила от 01.07.2025 г. съгласно § 2 ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 67/09.08.2023 г. вр. § 25 ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 11/02.02.2023 г., поради което в случая намира приложение разпоредбата на чл. 416 ГПК в редакцията й, обн. ДВ бр.

42/2009 г.

Предвид гореизложеното, правилно градският съд е приел, че компетентен да се произнесе по молбата на „Банка ДСК” АД за издаване на изпълнителен лист за сумата от 19 878.41 евро главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от 30.11.2009 г., ведно със законната лихва върху нея е заповедният съд, издал заповедта по чл. 417 ГПК, но е следвало не да я отхвърля, а да изпрати делото по подсъдност на Районен съд – София по негово ч. гр. дело № 5313/2014 г. за произнасяне по нея. Поради това, разпореждането на градския съд от 01.04.2024 г. в тази му част следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което молбата за издаване на изпълнителен лист следва да бъде оставена без разглеждане и делото изпратено по подсъдност за произнасяне по нея на заповедния съд.