Решение № 345 от 27.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Пловдив, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330206338 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24 - 0432 - 000975 от 01.10.2024 г. на Началник РУ в ОД на МВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на Р. Г. Н. са наложени следните административни наказания: на основание чл. 184, ал. 5 вр. чл.184, ал. 1, т. 1 от Закон за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „а“ от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощниците си навежда конкретни доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, поради което моли за неговата отмяна в цялост. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на въззивната жалба. Не претендира разноски, релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по 1 същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното Наказателно постановление намери, че същото следва да бъде частично потвърдено. Съображенията в тази насока са следните:

Съдът приема за изяснена следната фактическа обстановка:

На 05.09.2024 г., в 15,10 часа, жалбоподателят Н. управлявал личния си лек автомобил „Фиат Улисе“ с рег. № *** в гр. Пловдив на ул. Софлу, на която зад № 24 бил паркиран лек автомобил БМВ с рег. № ***. Посоченото МПС към онзи момент се ползвало от свид. М. Н.. Жалбоподателят предприел маневра свързана със заобикаляне на паркираното МПС – БМВ, като при премИ.ето си покрай него не оставил достатъчно странично разстояние и ударил паркирания автомобил, като причинил ПТП с материални щети надрана шофьорска врата и счупено странично ляво огледало за обратно виждане. При настъпване на ПТП, жалбоподателят Н. преустановил движението си, като оставил управлявания от него автомобил паркиран до автомобила на свид. Н. по начин по който препятствал възможността да се влезне в него през шофьорската врата.

Така описаното поведение било възприето от свид. Н., който се намирал на терасата на жилището си – на ул. ***. Очевидец на описаното станал и свид. В. Х., който също бил на терасата на жилището си от която имал видимост към процесния пътен участък. И двамата свидетели – Н. и Х. веднага излезнали и отишли на мястото на произшествието.

На място свид. Н. провел разговор с жалбоподателя Н., като го попитал защо му е ударил колата. Н. отрекъл да е сторил това, но когато Н. го помолил да отмести автомобила си, установили, че върху ползваното от него МПС са нанесени материални щети – шофьорската врата била ожулена, а страничното ляво огледало било счупено. Тогава жалбоподателят Н. предложил на свид. Н. сумата от 200 лева, за да „забравят за случилото се“, като му предоставил и телефонния си номер. Свид. Н. обаче отказал да приеме предлаганата сума, като усетил, че жалбоподателят му лъха на алкохол поради което и решил да подаде сигнал на тел. 112. В този момент, разбирайки, че свид. Н. подава сигнал за случилото се, жалбоподателят Н. си тръгнал. Свид. Н. се опитал да го върне, но жалбоподателят му казал да му се обади, когато дойде полицията и напуснал местопроизшествието.

На така подадения сигнал се отзовали полицейските служители – свид.

Ж. и свид. И., които на място разговаряли със свид. Н.. Свид. Н. набрал по телефона жалбоподателя Н., като разговарял с него на високоговорител и го уведомил за това, че на място са пристигнали полицейски служители. На въпроса на служители защо е напуснал ПТП и не е изчакал пристигането на полиция, Н. заявил, че е далеч извън града, имал работа и не може да дойде.

За така осъщественото посещение полицейските служители съставили докладна записка и посъветвали свид. Н. да подаде жалба в 01 РУП.

2

На 05.09.2024 г. свид. Н. депозирал заявление до Началника на 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, като проверката по случая била възложена на свид.

Т.. Същият снел обяснения от свид. Н. свид. Х., както и от жалбоподателя Н..

Извършил оглед и на и на двете МПС.

Поради невъзможност на свид. Н. и свид. Х. – очевидци на противоправното поведение на жалбоподателя, да се явят, за да присъстват при съставяне на АУАН, на 19.09.2024 г. свид. Т. в присъствието на жалбоподателя и свид. Н. – свидетел при съставяне на акта, съставил АУАН № 0507256. Същият бил връчен на жалбоподателя, който го подписал посочвайки, че няма възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл.

44 ЗАНН. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Съставен бил и Протокол за ПТП с описани в него механизъм на настъпилото ПТП, причинените имуществени вреди, както и участниците в ПТП.

Въз основа на съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства и на писмените доказателства.

Съдът кредитира в цялост всички приложени по преписката писмени доказателства, както и тези събрани в хода на съдебното следствие, тъй като същите са изготвени и изхождат от органи, притежаващи надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения, включени в предмета на разглеждане по настоящето дело.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Н.. За същия се установява да е очевидец на деянието. При анализа на показанията му съдът подходи с особено внимание предвид обстоятелството, че към момента на деянието е бил ползвател на лек автомобил БМВ с рег. № ***. Анализирайки показанията на свид. Н. самостоятелно и в съвкупност с останалия кредитиран от съда доказателствен материал, съдът намира, че същите са логични, последователни и изцяло съответни на останалите кредитирани от съда доказателства. В показанията си свид. Н. подробно и хронологически последователно пресъздава случилото се, което доказва, че има съхранен спомен от събитията, които разказва. От показанията му се установява на първо място фактът на съприкосновението между двете превозни средство, както и механизмът на причиняването на ПТП. От показанията на свид. Н. се изяснява с категоричност и поведението на жалбоподателя след възникване на процесното ПТП, което администрацията е приела да покрива признаците на административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП. Съпоставката на показанията на свид. Н. с тези на другите свидетели, както и с приложените по преписката писмени доказателства води до единствено възможния извод, че свид. Н. е добросъвестен като твърденията му кореспондират с обективните 3 находки по делото – следите по автомобила, поради което заявеното от свидетеля съдът цени като годно за формиране на изводите му от фактическа страна.

Като такива съдът цени и показанията на свид. Х.. Същият подробно и добросъвестно сподели всички обстоятелства около процесната проверка, като показанията му изцяло съответстват на показанията на свид. Н. и свидетелите Ж. и И., както и на събраните по делото писмени доказателства.

Ето защо съдът кредитира същите в цялост и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Съдът цени като добросъвестни и открояващи се с изключителна екзактност показанията на полицейските служители И. и Ж.. Същите са логични, последователни и напълно съответни на останалия кредитиран от съда доказателствен материал. Ето защо съдът ги възприема в цялост и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

По отношение на обстоятелствата, свързани с процедурата по установяване на нарушението и съставяне на АУАН съдът цени като достоверни и показанията на свид. Т., който добросъвестно изложи всичко, което е предприел като действия по установяване на нарушението и съставяне на АУАН. Показанията на свидетеля са логични, последователни и съответни на останалите кредитирани от съда писмени и гласни доказателствени източници поради което съдът ги кредитира и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Като добросъвестно дадени съдът цени и показанията на свид. Н. и свид.

Б. – посочени в АУАН като свидетели при съставяне на АУАН от които се установява, че АУАН е съставен единствено в присъствието на свид. Н., като свид. Б. не е присъствал, а е подписал АУАН впоследствие. Показанията на двамата полицейски служители съдът кредитира и намира, че същите са годни да залегнат в изводите му от фактическа страна.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

По делото не се спори, а и от приложените по преписката и допълнително изискани оправомощителни заповеди се установявава компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган.

Противно на възраженията на жалбоподателя п ри съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка.

Конкретно по повод възраженията на жалбоподателя във връзка с процедурата по съставяне на АУАН:

4

В нормата на чл.40 ЗАНН са диференцирани няколко групи свидетели:

Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка.

Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.

Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта - лица от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта.

Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акт - лица, чието участие се налага в случай на отказ от подписване на акта, която възможност е предвидена в чл.43 ал.2 ЗАНН.

Категориите свидетели удостоверяват различни факти и обстоятелства.

Установи се по делото, че акта е съставен в присъствието на жалбоподателя и само един от двамата посочени свидетели, сочени като такива присъствали при съставяне на акта – свид. Н..

Свидетелят при съставяне на АУАН гарантира спазване на реда за съставяне на АУАН, като всички действия по съставяне на АУАН, следва да бъдат извършени със знанието на санкционираното лице. В случая датата на съставяне на акта не е спорна, при което отсъствието на втори свидетел, а именно свид. Б. не е съществен пропуск, водещ до извод за незаконосъобразност на НП. Задължителният реквизит по см. на чл.42 т.2 ЗАНН е от значение за преценка на материална и териториална компетентност на актосъставителя към датата на съставяне на акта; спазването на давностните срокове по чл.34 ал.1 и ал.2 ЗАНН и преклузивния срок по чл.34 ал.3 ЗАНН. Освен това гарантира възможност за упражняване на правото на защита на нарушителя в производството. В реда на изложеното допуснатото нарушение при съставяне на АУАН по отношение изискването на чл.40 ал.3 ЗАНН не е съществено, още повече, че от показанията на актосъставителя и свид. Н. се установяват обстоятелствата по съставяне на АУАН, а именно съставянето му на посочената в него дата в присъствието на жалбоподателя и полагането на подписи от посочените лица именно тогава. В този смисъл Решение №939/22.5.2023г. на Административен съд – Пловдив, XXIV състав, КАНД № 745 / 2023г.; Решение № 2400/13.03.2024 г. на Административният съд - Пловдив - XX Тричленен състав, кнахд № 20237180703116 / 2023 г. и др.