Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2634 от 09.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3963/2022
Вид
Решение № 2634
Подписан
09.06.2023
В сила
11.07.2023
Състав
Свилена Стоянова Давчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2634 гр. Пловдив, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330103963 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. Ж. М., ЕГН ********** против „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458 /с предишно наименование 4Финанс ЕООД/, с която е предявен установителен иск, с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК.

Ищецът твърди, че между страните бил подписан договор за потребителски кредит от ****** г., който бил недействителен, поради противоречие с добрите нрави и сключване в разрез с изискванията на чл. 11, т.9 и т.10, вр. с чл. 22 ЗПК. Твърди се, че по силата на сключения договор, ответното дружество е отпуснал заем на ищеца в размер на 150 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.96 % и ГПР 49.60 %. Съгласно договора, заемателят дължи и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 42.05 лева, която той следвало да престира, заедно с месечната погасителна вноска. Счита, че уговорката в договора, респ. и ОУ към него за заплащане на такса за експресно разглеждане за нищожна, като неравноправна, по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗПК, като с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Таксата за експресно разглеждане била във фиксиран размер от 42.05 лева, като липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя, поради което противоречала на добрите нрави и била в разрез с принципа на добросъвестността, при което била нищожна. Предвидено било тя да се кумулира към погасителните вноски, поради което по същество представлявала добавка към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатявала неоснователно, доколкото 1 именно лихвата би се явира цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала печалба за заемодателя. Договорена при тези условия представлявала допълнителна облага

– печалба към възнаградителната лихва.

С оглед изложеното се моли за прогласяване нищожността на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 45.02 лева по договор за кредит от ****** год, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално – правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, неравноправна по смикъла на 33П.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Не оспорва, че между страните е сключен процесния Договор за кредит № ****** от ***** г, но се твърди, че по съществото си това е анекс към договор № ****** от ****** год. с който е изменена единствено датата на падежа, който е бил отсрочен и е била договорена нова дата – не ***** год., а ****** год. Твърди, че по процесния анекс не е начислявана такса „експресно разглеждане“.

Твърди, че по основния договор от ****** год., за обявяване нищожността на такса са експресно разглеждане е било образувано гр.дело ****** год. на ******приключило с решение. Поради изложеното се иска от съда да прекрати настоящото производство.

Излагат се съображения, че клаузата за заплащане такса за експресно разглеждане не е недействителна и със същата не се цели заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. Посочва се, че таксата представлява възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която ответника е предоставил на ищеца преди сключване на договора и която услуга няма връзка с услугата и параметрите на договора за кредит, именно в тази връзка тази такса не е включена при формиране на ГПР и отразеният такъв в договора е действителен. Ответникът твърди, че предлаганата възможност за експресно разглеждане не е пряко свързана с договора за кредит, а е по повод същият и заплащането й и в резултат на свободната воля и евентуалното желание на ищеца, като не е задължително условие за отпускане на кредит. Оспорва се да е налице заобикаляне на закона. Моли се исковете да се отхвърлят.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

В тежест на ищеца е да установи наличието на договор за потребителски кредит, който не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до неговата недействителност; наличието на предпоставки за нищожност на клауза, касаеща такса за експресно разглеждане на документи, поради противоречие с добрите нрави, неравноправност и нарушение на материалния закон., следва да установи, че е налице самостоятелен договор за кредит, различен от договор за кредит от *******год. със същия номер като процесния № *******, по който е начислена отделна такса за експресно разглеждане на кредита, различна от таксата за експресно разглеждане на кредита по договор за кредит от ***** 2 год

Ответникът следва да установи, че е налице действителен Договор за кредит, да установи твърденията си, че по съществото си това е анекс към вече сключен такъв, по който е променена единствено датата на падежа, както и че оспорената клауза е съобразена с императивните изисквания на закона, добрите нрави, както и с разпоредбата по чл.19, ал.4 ЗПК.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между ищеца и ответника е сключен процесният договор № ****** от ****** г.

Видно от представените и приети писмени доказателства / договор № ***** от ***** год и договор № ***** от ***** г. и представени от ответника справки по кредитното досие на ищеца/, както и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като изготвена от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява, а и от изслушването на вещото лице в с.з. се установява, че на****** г. между Вивус БГ ЕООД и ищецът е сключен договор за кредит с № *******, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер на 150.00 лева, представляваща главница по кредита . Кредитът е за период от 30 дни и е с падежна дата * г. Начисл*****ените такси и лихви по кредита са договорна лихва в размер на 5.05 лева и такса експресно разглеждане на кредита в размер на 42.05 лева. Така общият размер на задължението, което кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната си дата, е бил на стойност 197.10 /сто деветдесет и седем лева и десет стотинки/ лева.

Съгласно т.**** от Общите условия по договора за кредит „ВИВУС.БГ“ ЕООД предоставя възможност на своите клиенти да заплатят такса удължаване на кредита за период от 7, 14 или 30 дни, ако не могат да погасят същия до падежната му дата, и да получат нова.

На *****г. ищецът се е възползвал от възможността да удължи падежната дата по договора за кредит като сключил анекс с № ******* год. към договора за кредит от ****** год. и заплатил такса удължаване на кредита за 7 дни и така е удължил кредита си от падежната му дата - *****г., а новата падежна дата е била ***** г . На ***** г. , М. Ж. М. е внесъл по сметка на ответното дружество сумата от 87.10 лева. Последната е била отчетена в системата като частично погасяване на задължението по Договор за кредит № * от *** ******од. както следва: погасена е договорната лихва в размер на 5.05 лева погасена е таксата за експресно разглеждане в размер на 42.05 лева, а главницата била намалена от 150.00 лева на 110.00 лева. На ****** г ищецът отново се възползвал от възможността да удължи срока на падежната дата по договор за кредит № ******, като за целта между страните бил сключен втори по ред анекс за удължаване на срок към Договора. След сключването на последния, новата падежна по кредита била ***** г. На ******** г. ищецът направил второ плащане в размер на 110.00 лева, с което погасил изцяло остатъкът от своето задължение към -„Вивус БГ ” ЕООД по Договор за кредит № ****** г..

Съдът приема тези факти за доказани, тъй като те се извличат от 3 заключението на вещото лице и представените по делото договор № ****** от *****год и договор № ****** от ***** г и справки от ищеца. Съдът отчита като техническа грешка посоченото в заключението на вещото лице, че плащания са извършвани и анекси са сключвани към договор ***** от ******* год., тъй като видно от представените договори и справки, а и самото вещо лице, в своето изложение посочва, че основният сключен между страните договор е от дата ****** год. и че следващите са анекси към него, а и в чисто времеви аспект тази дата - ****** предхожда датата ****** год.

От заключението на вещото лице и изслушването му в съдебно заседание се установява и че начислената такса за разглеждане по основния договор и сключените анекси е само една, в размер на 42.05 лева и тя се дължи по основания договор от **** год. Такса експресно разглеждане по анекса от *****год. не е начислявана, не се дължи и М. М. не я е заплащал повторно.

Доколкото ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи , че по договор ****** от ****** год., на ищецът е начислена такса за разглеждане в размер на 42.05 лева, различна от таксата за експресно разглеждане на кредита по договора за кредит от ****** год. и доколкото предмет на настоящия спор е именно договорът от *****, то съдът намира, че преявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски. Същият претендира юрисконсулско възнаграждение. Съдът, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото счита, че размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявения от М. Ж. М., ЕГН ********** против „Вивус БГ“ ЕООД ЕООД, ЕИК 202393458 /с предишно наименование 4Финанс ЕООД/ иск за признаване на установено в отношенията между страните, че клаузата по договор за кредит от****** год., уреждаща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 42.05 лева, е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално – правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, неравноправна по смикъла на 33П, като неоснователен.

ОСЪЖДА М. Ж. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5