Присъда № 41 от 28.02.2023, Районен съд - Сливен

М О Т И В И към присъда № 41/2023 г. по НОХД № 1305/2022 г. на СлРС

РП – Сл. е внесла обвинителен акт против подсъдимия И. Д. В. по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.З,4 в вр. с чл. 194,ал.1 във вр. с чл.29,ал.1б. А и Б от НК .

Производството се движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника на подсъдимия и след като установи, че самопризнанията му се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл. 371, т.2 от НПК.

В с.з. представителят на РП – Сл. поддържа обвинението така, както е предявено. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК , което да бъде редуцирано на основание чл. 58 а от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години , което след редукцията до наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години да бъде изтърпяно при първоначален строг режим .

В с.з. подсъдимия, редовно призован, се явява лично и с процесуални представител. Признават се за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК, а именно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитника муне оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 НПК.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подс. И. Д. В. преди извършване на деянието, предмет на настоящия обвинителен акт е бил осъждан многократно с влезли в сила присъди за извършени от него кражби,включително със Споразумение по НОХД№1312/2020год., в сила от 13.10.2020год. на Районен съд-Сл.,като на основание чл196 ал.1 т.2, в врчл.195 ал.1 т. т.З,т.4 вр. чл.55 ал.1т.1 от НК му било наложено наказание «Лишаване от свобода» за срок от 1 година и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Предвид това, престъплението предмет на настоящото наказателно производство е извършено от подсъдимия В. при условията на „опасен рецидив'’ по смисъла на чл. 29 ал. 1, б.“а“ и б.“б“от НК.

Св. Д. Н. Х. била собственик и управител на ЕТД. Х.“,който стопанисвал салон за красота, находящ се на административен адрес гр, Сл., ул.“Димитър Добрович“ №306.

В тъмната част на денонощието на 30 срещу 31.10.2022год. И. Д.

В., който живеел в същия град тръгнал да се разходи из града с цел да 1 извърши кражба като за целта носил в себе си отвертка. Придвижвайки се по ул.“Димитър Добрович“, стигнал до салона за красота обслужван от св. Д. Х..

След като огледал вратата, пъхнал отверката между езика и бравата и прилагайки натиск успял да я отвори. Влязъл вътре и започнал да търси парични средства. В едно от чекмеджетата на бюро в помещението намерил кутийка, в която имало монети с различен номинал, взел ги и напуснал обекта, оставяйки вратата притворена. В кутията имало сумата от 40 лв., които В. похарчил.

На сутринта на 31.10.2022год. св. Д. Х. констатирала, че в салона е проникнато като е взета сумата от 40 лв.,която била оставила в едно от чекмеджетата на бюрото .

След проведени ОИМ извършителя бил разкрит като пред полицейския служител св. А. Х. Г. признал за деянието и описал механизма на извършването му .

Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена, въз основа на направените от подсъдимия самопризнания и събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се намират в отношение на пълно покриване и допълване.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия В. / л. 16 от ДП/ дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщава към доказателствата по делото, тъй като подсъдимия признава вината си и изразява съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към досъдебното производство,а именно протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум - л.5-8, разписки — л.6,7; свидетелство за съдимост - л.22-39, ДСМП - л.41, характеристична справка - л.40.Дава вяра на свидетелските показания на св.Д.Х./ л. 17-20 от ДП/ и св.А.Г./ л.21 от ДП/.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият И. Д. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1 т.3 и т.4, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1, б“а“ и б.“б“ от НК, тъй като на 30/31.10.2022г. в гр. Сл., в условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот и използване на техническо средство - отвертка, отнел чужди движими вещи - парична сума от 40 /четиридесет/ лева от владението на Д. Н. Х. от гр. Сл. - управител и собственик на фирма ЕТ„Д. Х.“, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Безспорно е установено, че деянието предмет на настоящия 2 обвинителен акт е било извършено от подс . В. при условията на „опасен рецидив“ по смисъла

НК, тъй като е бил осъждан многократно, в к л юч и т е л н о със Споразумение по НОХД№1312/2020год., в сила от 13.10.2020год. на Районен съд-Сл.,като на основание чл196 ал.1 т.2, в врчл.195 ал.1 т. т.З,т.4 вр. чл.55 ал.1т.1 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Съдът приема за безспорно установена стойността на инкриминираните вещи и собствеността им. По делото е безспорно,че подс.

В. е проникнал в помощението като е използувал техническо средство за преодоляване на преграда здраво направена за защита на имот. Установено е ,че В. е пълнолетно лице, притежава нормална психика, не страда от психическо заболяване към момента на извършване на деянието,като е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководят, да ги насочва съобразно осъзнатото тяхно свойство и значение.

Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Съзнавал е обществено опасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия, стремежът към облагодетелстване по незаконен начин и незачитане на правовия ред в РБ .

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с индивидуализиращите вината обстоятелства.

Съдът прие,че в конкретния казус са налице смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,а именно изразеното съжаление за извършеното, оказаното съдействие на разследващите органи и ниска стойност на отнетите вещи .

Съдът отчете отегчаващи вината обстоятелства, а именно невъзстановяване на причинените вреди и лоши характеристични данни.

Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите на индивидуалната и генерална превенция, съдът наложи на подсъдимия В. наказание при условията на чл.58а ал.1 във връзка с чл.54 ал.1 НК, а именно наказание„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ, което намали с 1/3, като така определеното и намалено наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, същият следва да изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът прие така наложеното наказание за максимално справедливо и отговарящо в максимална степен, както на обществената опасност на деянията и извършителите, така и на целите и задачите на наказанието.

Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

3

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4