Определение № 94 от 18.03.2021, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 94 гр. Велико Търново , 18.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Борисов

Христо Томов

Владимир Страхилов като разгледа докладваното от Владимир Страхилов Въззивно частно наказателно дело № 20214100600081 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Постъпила е частна жалба от Д. Д. М. в качеството й на родител и законен представител на малолетния Д. Д. В., подадена чрез повереника й, в законовоустановения срок по чл. 243, ал. 7 от НПК, срещу Определение № 83/04.02.2021 г. по ЧНД № 117/21 г. на ВТРС, с което на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК е потвърдено Постановление на ВТРП от 04.01.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ-1003/14 г. на РУ – В.Търново.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, в пределите на проверката по чл. 248, ал. 8 от НПК, приема следното :

Частната жалба е основателна. Доводите на жалбоподателя за незаконосъобразна цялостна преценка на доказателствената съвкупност се споделят от настоящата съдебна инстанция.

Определението на ВТРС е незаконосъобразно.

ДП № ЗМ-1003/14 г. на РУ – В. Търново е образувано срещу виновното лице за това, че за времето от 08.00 часа на 25.10.2014 г. до 16.45 часа на 26.10.2014 г. в гр. В. Търново, ул.“Хан Аспарух“ № 21, ет. 1, ап. 1, извършил действие с цел да възбуди или удовлетвори 1 полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Д. Д. В. ЕГН с постоянен адрес: гр. В. Търново, ул. „Мармарлийска“ № 8, ет.4, ап. 10 – престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд изцяло формално е подходил към процесуалното си задължение за осъществяване на съдебен контрол съгласно чл. 243, ал. 5 от НПК относно обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство по воденото досъдебно производство.

ВТРС буквално и дословно е възпроизвел фактическата обстановка, възприета от прокурора, смесвайки, както е сторил и последният, част от фактологията на казуса с преразказ на свидетелски показания.

Извън вниманието както на първоинстанционния съд, така и на прокурора, а оттам и необсъдени, са останали значими за фактологията на казуса твърдения, съдържащи се в показанията на свидетелите С. Х. А. С. Х. И.а, Д. М. Г., П. А. Г., З. П. Т. – Н. и особено в показанията на свидетелката М. П. Н.. В показанията на тези свидетели се съдържат фактически твърдения относно сексуално посегателство спрямо малолетния Д. Д. В.време и място на осъществяване на това посегателство, неговия автор, психологическото състояние на малолетния, неговото поведение и реакции на зададени му въпроси във връзка със случилото се.

Но както в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, така и в обжалваното първоинстанционно определение липсва доказателствен анализ на горепосочените свидетелски показания, на тяхната взаимовръзка и съпоставка с останалия доказателствен материал, включително и особено със съдебно-медицинската експертиза и съдебно психологопсихиатричната експертиза. Т.е., както първоинстанционият съд, така и прокурорът не са изпълнили задължението си по чл. 14, ал. 1 от НПК да вземат решението си след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Релевантни за казуса факти са останали необсъдени.

На следващо място, правните изводи на прокурора за недоказаност на времето и мястото на деянието не кореспондират с правното основание за прекратяване на наказателното производство – чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК (деянието не съставлява престъпление), тъй като е относимо към друго 2 прекратително основание – чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК (недоказаност на обвинението). Първоинстанционният съд почти дословно ги е „цитирал“ без да разграничи прекратителните основания, без да констатира противоречието между тях, без да извърши собствен правен анализ, като само се е съгласил с фактическия извод на прокурора, че се събрани всички възможни доказателства и са извършени всички възможни процесуално-следствени действия.

Единствено верен е правният извод, че съдът няма правомощия да указва на прокурора как да тълкува събраните на досъдебното производство доказателства, както и да внесе обвинителен акт.

Напълно несподелимо от настоящата съдебна инстанция е изначално неправилното разбиране на първоинстанционния съд, че правомощията му в производството по чл. 243 от НПК са само да установи дали са извършени всички възможни следствени действия и дали е необходимо да бъдат извършени допълнителни такива, за да бъде изяснена напълно фактическата обстановка по делото и установена обективната истина. Но съдебната проверка какви следствени действия са били извършени и какви е възможно да бъдат извършени е само част от изискуемото съдържание съгласно чл. 243, ал. 5 от НПК на процесуалните задължения на първата инстанция.

Правното им съдържание включва и задължението на първата инстанция да извърши проверка на осъществената от прокурора дейност по съвкупната оценка на всички относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени средства, при което да прецени правилността на фактическите изводи (обоснованост) и дали установените при разследването фактически данни са правилно подвеждане към съответна материалноправна норма от НК (законосъобразност). Проверката по чл. 243, ал. 5 от НПК не била извършена с изискуемата от нормата на чл. 107, ал. 5 от НПК процесуална задълбоченост и прецизност.

Прокурорът и първоинстанционният съд, не са дали ясен, категоричен и безпротиворечив отговор, изводим от цялостен доказателствен анализ, има ли обективирано съставомерно поведение и субективно отношение към него, подводимо под нормата на чл. 149, ал. 1 от НК; ако има осъществен престъпен състав по чл. 149, ал. 1 от НК, то кога и къде е бил реализиран и кой е неговият автор. Поради това правните изводи на прокурора, „цитирани“ укоримо безаналитично от първата инстанция, са вътрешно противоречиви.

3

Ето защо атакуваното определение на ВТРС и постановлението на ВТРП за прекратяване на наказателното производство следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. Делото следва да бъде върнато на прокурора за изготвяне на законосъобразен акт, съобразен с фактическите данни по делото, при правилно приложение на процесуалния и материалния закон и в съответствие с вътрешното си убеждение, но основано действително на пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото в тяхната взаимовръзка.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 83/04.02.2021 г. по ЧНД № 117/21 г. на ВТРС.

Отменя Постановление на ВТРП от 04.01.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ-1003/14 г. на РУ – В.Търново.

Връща досъдебното производство на ВТРП.

Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4