Решение № 107 от 09.03.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000910 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 136/06.08.2025 г. по т.д. № 126/2024 г. на ОС - Благоевград, е осъдено „Гранитзон“ ЕООД, ЕИК 204579721, седалище и адрес на управление гр.

Благоевград, ***, ет. 2, представлявано от Р. Б. Я., да заплати на „Г.“ ЕООД, ЕИК 101738530, седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул.

„Иван Михайлов“ № 45, ет. 2, представлявано от П. Г. Г., сумата от 30 212 /тридесет хиляди двеста и дванадесет/ лева, представляваща обезщетение за ползването, от което „Г.“ ЕООД е било лишено, на притежаваните от него ½ идеална част от административна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 236 кв. м.; ½ идеална част от промишлена сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 1194 кв. м.; стоманобетонов навес под пречиствателната станция, със застроена площ от 28 кв. м.; метален навес с покрив от термопанели от изток на промишлената сграда, с площ от 81 кв. м.; открити площи: 70 кв. м. от изток на промишлената сграда, 89,70 кв. м. в северозападната част на имота-вход-изток и 364 кв. м. в западната част на имота; както и 120 кв. м. релсов път, находящи се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Благоевград, с площ от 5001 кв. м., за периода от 17.04.2020 г. до 12.03.2021 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.06.2024 г., до окончателното изплащане, а също така и част от направените по делото разноски 4629,24 лв. /четири хиляди шестстотин двадесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/, като искът на „Г.“ ЕООД срещу „Гранитзон“ ЕООД е отхвърлен за разликата между присъдените 30 212 /тридесет хиляди двеста и дванадесет/ лева и претендираните 58 291 /петдесет и осем хиляди двеста деветдесет и един/ лева, за периода от 01.10.2019 г. до 16.04.2020 г., за металния навес от югоизток на промишлената сграда, със застроена площ от 42 кв. м., за 24 кв. м. от металния навес с 1 покрив от термопанели от изток на промишлената сграда и за 102,50 кв. м. от откритата площ от изток на промишлената сграда.

Ответникът „Гранитзон“ ЕООД е депозирал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в неговата осъдителна част. Неправилно съдът приел, че договорът за наем между страните е прекратен с едномесечно предизвестие, връчено при отказ на Р. Я. на 17.03.2020 г. Същото било оспорено от страната като антидатирано и негодно да прекрати договора за наем. В тази връзка не следвало да се дава вяра на разпитаните свидетели от „Г. С.“ ЕООД, като дружество, свързано с ищеца. Връчване на съобщения по договора следвало да се извършват на посочените в него адреси и тъй като присъствено връчване не било договорено, то такова не можело да произведе действие. Не можело да има и връчване при отказ между частни лица, а и такова не било установено със свидетелски показания. Предизвестието следвало да се приеме за антидатирано и предвид недостоверните твърдения на Г. за незнание относно договора за наем. Свидетелите установявали освен това, че страните имали устна договорка да ползват безвъзмездно имотите, като твърдението за ползвани ½ от тях от ответника не било доказано. След прекратяване на договора имотът бил предоставен на ответника от „Г. С.“ ЕООД, а не от „Г.“ ЕООД, поради което нямало как последният да се е обеднил. Прави се и оплакване относно начина на изчисляване на размера на дължимото се обезщетение съобразно таблицата на стр. 17 от заключението на СОЕ. Съдът не се произнесъл по направеното възражение за изтекла давност, като жалбоподателят поддържа, че е приложима кратката тригодишна погасителна давност. Жалбоподателят прави оплакване и за неправилно приетото от първата инстанция, че насрещното вземане, с което е направено възражение за прихващане, не е доказано, тъй като нямало първични счетоводни документи – съществували достатъчно доказателства относно достоверността на счетоводната информация, като се сочат протоколи от ОС от 01.06.2019 г. и 27.09.2019 г.

Неправилно съдът приел още, че е основателно направеното от ищеца възражение за давност, доколкото прихващане могло да се прави и с погасено по давност вземане, съобр. чл. 103, ал. 2 ЗЗД. Направено е искане да бъде отменено решението в обжалваната част и искът да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен, а евентуално чрез прихващане.

Ищецът „Г.“ ООД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Ищецът „Г.“ ООД е депозирал и въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част. Направено е искане същото да бъде отменено в атакуваната част и на ищеца да бъде присъден пълният размер на претендираното обезщетение и съответно пълния размер на сторените разноски. Обжалваното решение било постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и било необосновано. Съдът неправилно приел, че договорът за наем от 01.06.2018 г. има достоверна дата за „Г.“ ООД и обвързва дружеството. Ищецът своевременно възразил, че договорът за наем е антидатиран, предвид отношенията между Р. Я. и П. Г. към онзи момент, като тежестта да докаже датата била на представилата го ответна страна, която черпела от тази дата изгодни за себе си последици. Съдът неправилно приел, в противоречие с гласните и писмените доказателства, че договорът за наем има обвързваща материална доказателствена сила. Ответникът не доказал датата на договора, а ищецът косвено доказал, че такъв не съществувал преди 12.03.2021 г.

Посочени са предходни моменти, в които Р. Я. е могла, но не се е позовала на такъв договор и същият не е сочен в издадените фактури с датата си, от което се прави извод, че такъв не е съществувал към съответния момент, а във фактурите става дума за друг договор. Не кореспондирало основанието на много от фактурите с предмета на процесния договор за наем, поради което и изводът на съда за обратното бил 2 необоснован. Неправилно съдът приел за недоказано направеното възражение за нищожност на договора за наем поради абсолютна симулация при наличие на косвени доказателства за това. Ако Р. Я. бе желала настъпването на последиците на договора, то тя би поискала от „наемодателя“ да издаде фактури и за периода м. май 2020 г. – 12.03.2021 г. и да заплати дължимата наемна цена.

Ответникът „Гранитзон“ ООД не е депозирал отговор на въззивната жалба на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Г.“ ООД е твърдял в исковата си молба, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Благоевград, по силата на покупкопродажба, станала на 09.07.2007 г. След като придобило правото на собственост върху терена, дружеството изградило поетапно там, въз основа на разрешения за строеж с № 299 от 28.08.2008 г. и 36 от 13.02.2012 г., издадени от Община Благоевград, административна сграда, заснета с идентификатор ***, промишлена сграда, заснета с идентификатор ***, както и метален навес и стоманобетонов такъв. Правото на собственост върху тях било придобито на основание приращение.

Съдружници във фирмата, до 02.08.2024 г., били П. Г. Г. и Р. Б. Я.. Те били и бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с влязло в сила решение № 4405 от 29.05.2017 г., постановено по гр. дело № 566/2017 г. на БлРС. Р. Б. Я. предявила срещу дружеството иск с правно основание чл. 125, ал. 3 вр. чл. 127 от ТЗ, с който поискала да й бъде заплатен дружествения дял от 499 893 лева, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Образувано било търговско дело № 176 от 2022 г. на БлОС, което приключило на първа инстанция с постановено решение, с което предявеният иск бил частично уважен - за сумата от 351 401 лева. Това решение не било влязло в сила.

Поради влошените отношения между съдружниците и невъзможността заедно да извършват търговска дейност, Р. Б. Я. започнала да осъществява чрез „Гранитзон“ ЕООД, на което била едноличен собственик и ***, търговска дейност с идентичен предмет на този, който се осъществявал от „Г.“ ООД в базата на дружеството. На място „Гранитзон“ ЕООД извършвало дейност чрез служителя И. М. и други наети лица. В периода 01.10.2019 г. - 12.03.2021 г., ответното дружество ползвало ½ идеална част от административната сграда с идентификатор ***; ½ идеална част от промишлената сграда с идентификатор ***; метален навес, разположен от югоизток на промишлената сграда, със застроена площ от 42 кв. м.; стоманобетонов навес, разположен под пречиствателната станция, със застроена площ от 16 кв. м.; метален навес с покрив от термопанели, разположен от изток на промишлената сграда, с площ от 105 кв. м.; открити площи: 172,50 кв. м. от изток на промишлената сграда, 89,70 кв. м. в северозападната част на имота-вход-изток и 364 кв. м. в западната част на имота; както и 120 кв. м. релсов път, без основание. „Гранитзон“ ЕООД, ползвайки 3 имота и сградите през процесния период, се обогатило със спестения наем, който съставлявал и обедняването на ищеца. Обедняването на ищеца се изразявало в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които той би получил при отдаването им под наем. Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцовото такова сумата от 58 291 лева, представляваща обезщетение за ползването, от което ищецът е бил лишен, на притежаваните от него и посочени по-горе недвижими имоти, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, а също така и направените по делото разноски.

В подадения отговор на исковата молба „Гранитзон“ ЕООД поддържа, че тя е допустима, но по същество неоснователна. Твърденията на ищеца не отговаряли на обективната истина и ответникът имал основание за ползване на имотите. На 01.06.2018 г. „Г.“ ООД, в качеството на наемодател, и „Гранитзон“ ЕООД, в качеството на наемател, подписали договор за наем на недвижими имоти, собственост на „Г.“ ООД, както следва: 150 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Благоевград, офис, намиращ се в дясната част на сграда с идентификатор ***, и ½ идеална част от сграда с идентификатор ***. Страните се договорили, че за първите четири месеца, считано от датата на подписване на договора за наем, наемателят ще заплаща на наемодателя наемна цена в размер на 1550 лева без ДДС месечно, или 1860 лева с ДДС. За периода от октомври 2018 г. до август 2019 г., дължимият наем бил договорен да бъде 400 лева без ДДС, или 480 лева с ДДС, а считано от септември 2019 г. до крайния срок на действие на договора, наемната цена се предвиждало да бъде в размер на 430 лева без ДДС, или 516 лева с ДДС. Договорено било също така, че наемната цена следва да се заплаща на наемодателя в срок до края на съответния месец, за който се дължи. Договорът за наем бил сключен за срок от 3 години, считано от датата на подписването му, като страните се уговорили, че при продължаване на ползването на имотите след изтичането на срока, със знанието и без противопоставянето на собственика, договорът за наем ще се счита за продължен за неопределен срок. Действително, през процесния период /октомври 2019 г. - март 2021 г./, отношенията между съдружниците в „Г.“ ООД били влошени, но не само ответникът „Гранитзон“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала била Р. Б. Я., осъществявал дейност в недвижимите имоти, собственост на „Г.“ ООД. След прекратяването на брака между Р. Б. Я. и П. Г. Г., всеки от бившите съпрузи експлоатирал производствената база на „Г.“ ООД чрез собствените си ЕООД.