Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 123 от 05.07.2023, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Административно наказателно дело 342/2023
Вид
Решение № 123
Подписан
05.07.2023
В сила
09.08.2023
Състав
Светлана Димитрова Митрушева Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Ямбол, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Д. Митрушева

Атанасова при участието на секретаря Г.Б.М. като разгледа докладваното от Светлана Д. Митрушева Атанасова Административно наказателно дело № 20232330200342 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по жалба на С. М. Р. от гр.Сливен против Наказателно постановление № 22-0804-004668/21.11.22 на Началник група в ОД МВР Сливен, сектор Пътна полиция Сливен, с което , на осн. чл. 179 ал.2 ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 200лв.за нарушение на чл.20 ал.2 ЗДП. Жалбата е бланкетна , като с нея се твърди за процесуална и материална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.Счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването й от страна на съда.

Иска се същи присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна -Началник група в ОД МВР Сливен, сектор Пътна полиция Сливен, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище по делото оспорва жалбата. Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните по делото не спорят, че на 23.10.2022г в 12.40ч. в гр. Сливен жалбоподателят е управлявал лек автомобил Шкода Октавия с ДК № СН 7222АХ. При движението си по ул. Самуиловско шосе, посока към с. Самуилово до базата на Пътно поддържане Сливен левите гуми на автомобила (предна и задна) попаднали в дупка на пътното платно, намираща се в близост до осевата линия с дълбочина около 7 см. В резултат на това гумите се скъсали и настъпило ПТП с материални щети.

Повиканите на место полицейски служители – св. П. и св. В., след разговор с жалбоподателя с цел изясняване механизма на ПТП-то му съставили АУАН за нарушение 1 на чл.20 ал.2 ЗДП. Жалбоподателят подписал акта, вписвайки в него, че няма възражения.

В района на местопроизшествието няма поставени пътни знаци, ограничаващи скоростта на движени, такива указващи неравности по пътното платно или изискващи повишено внимание от страна на водачите. Не е установено и наличието на други неравности по платното в района на произшествието.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № 22-0804-004668/21.11.22 на Началник група в ОД МВР Сливен, сектор Пътна полиция Сливен, с което , на осн. чл. 179 ал.2 ЗДП на Р.било наложено наказание глоба в размер на 200лв.за нарушение на чл.20 ал.2 ЗДП.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 24.01.2023г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 от ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като основателна, поради следните съображения:

Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя за процесуална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Жалбата е бланкетна и не се сочат конкретни нарушения. От извършената цялостна служебна проверка на акта и наказателното постановление не се установяват съществени процесуални нарушения при издаването им, водещи до отмяната им. Актът е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в предвидената в закона форма и при спазване на установените процесуални норми.

От събраните по делото доказателства не се установи по безспорен и категоричен начин на посочената в наказателното постановление дата и място жалбоподателят да е допуснал нарушение на чл.20 ал.2 ЗДП. Цитираната законова разпоредба вменява в задължение на водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват със …състоянието на пътя и на превозното средство…, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В конкретния случай от една страна липсват доказателства каква е била скоростта на движение на Р. преди настъпване на пътнотранспортното произшествие и дали същата е позволява спирането му пред възникналото препятствие (процесната дупка). Обстоятелството, че като водач на превозното средство Р. не е спрял пред дупката , а е преминал през нея с двете леви гуми на автомобила не води до единствения възможен извод , че скоростта му на движение не е позволявала спирането му.

От друга страна не са налице каквито и да било доказателства за предвидимост на препятствието. Разпитаните по делото полицейски служители са категорични, че в района на пътно-транспортното произшествие не е имало знаци, указващи неравности по пътното платно или изискващи повишено внимание от страна на водачите, или въвеждащи ограничение на скоростта на движение. Липсвали са също и други неравности по платното (други дупки). Липсват доказателства от кой момент дупката става видима за участниците в движението и най-вече дълбочината й. При това положение не може да се очаква от водачите на пътни превозни средства, при движение в градски условия да предвиждат , че в средата на пътното платно ще съществува дупка с подобна характеристика, която застрашава движението им, и да съобразят скоростта си с нея.

Поради липса на осъществено нарушение на чл.20 ал.2 ЗДП жалбоподателят неправилно е санкциониран на осн. чл. 179 ал.2 ЗДП и издаденото в тази насока наказателно постановление подлежи на отмяна.

При този изход на делото и на осн. чл. 63д ЗАНН и направено искане в тази насока жалбоподателят има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 400лв. Същите са в минималния, предвиден в Наредбата за адвокатските възнаграждения размер, така че възражението за прекомерност не следва да бъде уважавано.

Водим от горното,

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0804-004668/21.11.22 на Началник група в ОД МВР Сливен, сектор Пътна полиция Сливен, с което , на осн. чл. 179 ал.2 ЗДП на С. М.

Р. е наложено наказание глоба в размер на 200лв.за нарушение на чл.20 ал.2 ЗДП.

ОСЪЖДА ОД МВР Сливен да заплати на С. М. Р. ЕГН: ********** направените по делото разноски в размер на 400лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3