Решение № 19452 от 28.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19452 гр. С., 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110144818 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. К. А. срещу „Б. Б.“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 975 лв., представляваща обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа за периода от 27.06.2022 г. до 27.12.2022 г.; иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 920,83 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 10.01.2022 г. до **.**.**** г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението; иск с правно основание чл. 224 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 10,83 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 2 дни, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 29,75 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за трудово възнаграждение, за периода от възникване на всяко задължение за заплащане на трудовото възнаграждение до 18.08.2022 г. (датата на предявяване на 1 исковата молба), която сума представлява сбор от следните: 5,87 лв. лихва за периода от 05.02.2022 г. до 18.08.2022 г., дължима върху главница от 108,33 лева, представляваща остатък от дължимо трудово възнаграждение за м.01.2022 г.; 7,54 лв. - лихва за периода от 05.03.2022 г. до 18.08.2022 г., дължима върху главница от 162,50 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м.02.2022 г.; 6,14 лв. - лихва за периода от 05.04.2022 г. до 18.08.2022 г., дължима върху главница от 162,50 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м.03.2022 г.; 4,78 лв. - лихва за периода от 05.05.2022 г. до 18.08.2022 г., дължима върху главница от 162,50 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м.04.2022 г.; 3,39 лв. лихва за периода от 05.06.2022 г. до 18.08.2022 г., дължима върху главница от162,50 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м.05.2022 г.; 2,03 лв. - лихва за периода от 05.07.2022 г. до 18.08.2022 г., дължима върху главница от 162,50 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м.06.2022 г.

Ищецът твърди, че на 10.01.2022 г. страните са сключили трудов договор, като на същата дата постъпил на работа на длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил“, с основно месечно възнаграждение от 162,50 лева за 2 работни часа, като договорът бил сключен с 6-месечен изпитателен срок в полза на работодателя. Твърди, че не му е заплатено трудово възнаграждение.

Сочи, че не му е връчено извлечение или копие от уведомлението по чл. 62, ал.

3 КТ, заверено от НАП, поради което не бил сигурен дали договорът му е регистриран в НАП и дали са му заплащани осигуровки. Излага, че е работил всеки ден не по два часа /съгласно договора/, а между шест и осем часа.

Твърди, че е извършвал работа извън длъжностната му характеристика разнасял и тежки тенджери, тави и казани до различните обекти на работодателя. От натоварването и непрекъснатия тормоз от страна на работодателя, на 16.06.2022 г. му прилошало и вдигнал високо кръвно и след като отишъл на лекар се оказало, че е имал хипертонична криза, за което му била препоръчана от лекаря почивка и му бил издаден болничен лист, който работодателят отказал да приеме. Поради изложеното, изпратил болничния лист чрез куриерска служба, но управителят се укрил и не бил намерен на адреса от куриера. По същия начин работодателят отказвал да приеме и молбата му за ползване на годишен отпуск. За посочените нарушения сигнализирал Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с 2 жалба/сигнал вх. № ********/24.06.2022 г. Твърди, че е получи писмо от работодателя с покана да се яви на 27.06.2022 г. в 13:00 часа в офиса на дружеството, за да даде обяснения защо не се е явил на работа, макар, че според ищеца ръководството знаело, че е болен. Излага, че се е явил на посочената в поканата дата и час в офиса, но нямало никой, поради което подал писмени обяснения с приложен болничен лист по куриерска служба „Е.“, същите обаче му били върнати, тъй като адресатът не бил намерен на адреса. На същата дата 27.06.2022 г. се явил на работното си място, но не бил допуснат. През следващите няколко дни, търсил управителя на дружеството.

На 07.07.2022 г. получил писмо с дата **.**.**** г., с което работодателят му го канил да се яви на 05.07.2022 г. в 15:00 часа, в централния офис на дружеството за връчване на заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, като при неявяване заповедта щяла да се счита за връчена.

Не могъл да се яви на посочена дата, защото бил уведомен 2 дни след нея, но всеки следващ ден след узнаването от 08.07.2022 г. до 17.07.2022 г. посещавал, както централния офис, така и другите два обекта на работодателя /в присъствието на свидетели/, но управителят се укривал. За описаното също подал до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ жалба-сигнал с вх. № 22083025/19.07.2022 г. На 10.08.2022 г. получил по куриерска служба „Е. Е.“ ООД писмо с дата 09.08.2022 г., с което ответникът го канил да се яви на 15.08.2022 г. в 11:00 часа в офиса на фирмата в гр. С., бул. „С. ш." № ***, офис *, за да му бъде изплатено парично възнаграждение. На посочената дата и в посочения час 15.08.2022 г. в 11:00 часа, се явил /в присъствието на двама свидетели/ в централния офис на работодателя, находящ се в гр. С., бул. „С. ш." № ***, офис *, но там отново нямало никой. Веднага след това, на същата дата, в присъствието на същите двама свидетели, посетил и двата обекта на дружеството, находящи се в кв. „С.“, съответно на ул. „Т. п.“ и на ул. „Н.“, но управителят го нямало и там, нито съответно длъжностно лице, което да е натоварено и упълномощено да изплати дължимото му се възнаграждение.

При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът не оспорва, че между страните е сключен трудов договор със соченото от ищеца съдържание. Твърди, че е заплащал редовно трудовото възнаграждение на 2 пъти месечно в брой, тъй като ищецът не бил 3 предоставил банковата си сметка. Оспорва да е бил уведомен за това, че ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 17.06.2022 г. до 26.06.2022 г. Твърди, че се е опитвал да се свърже с ищеца. На 10.06.2022 г. бил последният отработен ден на ищеца. На 20.06.2022 г. продължавал да не се явява на работа, поради което изготвил покана на същия ден, в която посочил, че кани ищеца да се яви на 27.06.2022 г. в 13:00 ч., за да даде обяснения за отсъствието си. Сочи, че не е получил отговор, нито пък осъществил контакт с ищеца. Твърди, че е изпратил покана за получаване на заповед за дисциплинарно уволнение от **.**.**** г., с която молил ищеца да се яви на 05.07.2022 г. в 15:00 ч., за да му бъде връчена заповедта, но действително такава заповед твърди, че не била издадена. Била изпратена и покана от 09.08.2022 г. за явяване на 15.08.2022 г. в 11:00 ч. за изплащане на възнагражденията. До момента трудовото правоотношение не било прекратено, тъй като заповед за прекратяване не била издадена, а ищецът се водил в счетоводството на ответника „под самоотлъчка“. С оглед изложеното оспорва иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като недопустим. Исковете за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск и обезщетение за оставане без работа оспорва като неоснователни и излага доводи, че едната предпоставка за уважаване и на двата иска е прекратяване на трудовото правоотношение, което в случая оспорва да е прекратено. Твърди, че за периода от 10.01.2022 г. до 01.06.2022 г. му е заплащано трудово възнаграждение. Признава, че дължи трудово възнаграждение за периода от 01.06.2022 г. до 10.06.2022 г. Претендира разноски.

Ищецът е взел становище по отговора на исковата молба, в което е изложено, че оспорва изцяло твърденията на ответника относно това, че не е издавана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като в тази връзка сочи, че в отговор на подаден сигнал до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ се цитира Заповед № ***/**.**.**** г., с която работодателят е прекратил трудовото правоотношение на ищеца. Оспорва да му е плащано трудово възнаграждение за претендирания период и сочи, че представените от ответника фишове за заплати са неистински, тъй като въобще не били подписани. Оспорва работодателят да му е плащал здравните осигуровки, както и твърдението му, че не е получил болничните листове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по 4 делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно и от представения трудов договор се установява, че от 10.01.2022 г. ищецът е заемал длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил“ при ответника, с място на работа в гр. С., с основно месечно възнаграждание в размер на 162,50 лв. за 2 работни часа, който договор е сключен при условията на чл. 70, ал. 1 КТ със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя.

Представена е и справка за уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ от НАП от 10.01.2022 г., подписана от ищеца.

Представена е длъжностна характеристика за длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил“.

По делото е представен Болничен лист №************/16.06.2022 г. за временна неработоспособност, от който се установява, че в периода от 17.06.2022 г. до 19.06.2022 г. ищецът е бил на домашно-амбулаторен режим поради общо заболяване.

От втори Болничен лист №************/23.06.2022 г. е видно, че ищецът е бил временно наработоспособен поради общо заболяване в периода от 20.06.2022 г. до 26.06.2022 г.

Представено е заверено копие на обратна разписка от куриер „Е.“, съдържаща отбелязване, че пратка /болничен лист/, е върната, тъй като получателят /ответното дружество/ не е намерен на адреса.

С покана от 12.06.2022 г. работодателят поканил ищеца да се яви на работа на 20.06.2022 г.

Видно от обратна разписка и писмо с изх. №****/22.06.2022 г. от „Е. Е.“ ООД получателят е отказал да получи пратката на 20.06.2022 г. (л. л. 176-177).

По делото е представена покана за даване на писмени обяснения за неявяване на работа от 20.06.2022 г., адресирана до ищеца, с която същият е поканен на 27.06.2022 г. в офиса ответното дружество в гр. С., бул. „С. ш." № ***, да даде писмени обяснения за неявяването си на работа. В поканата е посочено, че към този момент на служителя се водят „самоотлъчки“ и „тече процедура“ по дисциплинарното му освобождаване.

Поканата е връчена на ищеца на 24.06.2022 г., видно от копие на обратна 5 разписка (л. 179 от делото).

Представени са писмени обяснения на служителя от 27.06.2022 г., с които е посочено, че причина за неявяването на работа в периода 17.06.2022 г. 20.06.2022 г. е заболяване (хипертонична криза), за което работодателят бил уведомен устно. Посочено е, че съответните болнични листове са изпратени по куриер, но работодателят е отказал да приеме пратката. Описано е, че в приложенията на молбата са представени копия на болничен лист от 16.06.2022 г. и болничен лист от 23.06.2022 г.

Видно от представеното копие на товарителница обясненията са изпратени на 27.06.2022 г., чрез куриер „Е.“.

От представената покана за връчване на заповед за прекратяване на трудовите взаимноотношения от **.**.**** г., се установява, че ищецът е поканен да се яви на 05.07.2022 г. в 15 часа в офиса на фирма „Б. Б.“ ЕООД в гр. С., бул. „С. ш." № ***, за да бъде връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение под номер 11 от **.**.**** г. Посочено е служителят да носи трудовата си книжка, за да бъде нанесен трудовия стаж.

Разпечатката съдържа 32 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/73d7d764-c75a-4d86-8660-a8440f57057b