Определение № 527 от 29.08.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 527 гр. Ямбол, 29.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яна В. А.

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Калина Ив. С.ова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20252300500284 по описа за 2025 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на П. А. А. от гр.***, ответник по гр.д.№ 364/2025 г. по описа на ЯРС чрез адв.С. М. от АК Ямбол против определение рег.№ 1137/9.06.2025 г., постановено по това дело, с което съдът е допуснал обезпечение на предявения от Н. Д. П. иск с налагане на възбрана върху два недвижими имота. Иска се отмяна на обжалваното определение и издадената обезпечителна заповед като неправилни. Според жалбоподателя недвижимите имоти, предмет на обезпечението са неговото единствено жилище, което ги прави несеквестируеми. Имотите са обединени в един имот като единият от тях е празно дворно място, а другият е застроен с двуетажна вилна страда – еднофамилна. Независимо, че жалбоподателят не обитава възбранения вилен имот, а живее при родителите си, предвид възрастта си – на 35 години, което не го прави член на семейството съгласно ЗСПД, същият се счита застрашен да бъде изведен от жилището на родителите си, където живее във всеки един момент. При евентуално сбъдване на това обстоятелство, жалбоподателят би могъл да живее в единственото си жилище, което го прави несеквестируемо, т.е. то не може да бъде предмет на обезпечителни мерки.

В срока по чл.276 от ГПК отговор на частната жалба не е постъпил от насрещната страна.

Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател, както и с делото на ЯРС, приема за установено следното:

Гр.д. № 364/2025 г. по описа на ЯРС е образувано по искова молба на Н. Д. П. против П. А. А., с която е предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане на сумата 21 400 лв. – имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищеца от ответника вследствие извършено престъпление на 4.02.2024 г., за което А. е признат за виновен и му е наложено наказание с влязъл в сила съдебен акт. Като доказателство към исковата молба е представен препис на протокол № 244/28.11.2024 г. от проведено с.з. по НОХД № 1055/2024 г. по описа на ЯРС, в което е одобрено от съда споразумение, по което А. е признат за виновен в извършване на три деяния – нанасяне на две леки телесни повреди и закана с убийство по отношение на ищеца П. и увреждане на негово имущество. Представени са писмени доказателства – медицински документи за причинените на ищеца увреждания, както и такива за стойността на увреденото негово имущество.

1

В хода на производството, ищецът е поискал допускане на обезпечение на предявения иск като е изложил опасения, че ответникът ще направи необходимото да се разпореди с имуществото си и при осъдително решение ищецът не би могъл да се удовлетвори. При необходимост, ищецът е изразил готовност да внесе гаранция.

С атакуваното определение рег. № 1137/09.06.2025 г. ЯРС е допуснал исканото обезпечение като е преценил, че са налице предпоставките за допускане на обезпечението по чл.391 от ГПК - предявеният иск е преценен за допустим, представените писмени доказателства за убедителни, а обезпечителната нужда налице, както и е подходяща обезпечителната мярка – възбрана на недвижими имоти. Гаранция не е определена от съда.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Въззивният съд намира, че ЯРС е допуснал обезпечение на предявения пред него иск от Н. Д. П. като се е съобразил с правилата за допускане на обезпечението визирани в чл.391 от ГПК. Съгласно ал.1 на тази разпоредба обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако: 1. Искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или 2. Бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Предпоставките за допускане на обезпечението са предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда. Преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства (чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК), а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД.

Т.е. законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал. 3 ГПК) – ТР № № 6/14.03.2014 г. по т.д. № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя-ответник пред първата инстанция П. А. А. за това, че допуснатото обезпечение чрез възбрана на негови два недвижими имота е недопустимо поради несеквестируемост на имотите. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване, но не и забрана за това да бъдат предмет на други изпълнителни действия, респ. предмет на обезпечение, каквото в случая е допуснато с налагане на възбрана. Налагането на запор/възбрана върху несеквестируеми непотребими вещи обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. В случая при допустимо налагане на възбрана върху недвижими имоти като обезпечение на предявен иск и възможността за налагане дори да бяха несеквестируеми имотите, предмет на обезпечението, съдът не обсъжда съображенията на жалбоподателя за това, че същите са обединени в един жилищен имот, който му е единствен и имат характер на несеквестируемо имущество.

С оглед всичко изложено ЯОС счита, че частната жалба против определението за допускане на обезпечение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

На основание изложеното, ЯОС

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. А. А. от гр.**** чрез адв.С. М. от АК Ямбол против Определение рег. № 1137/9.06.2025 г., постановено по гр.дело № 364/2025 г. по описа на ЯРС за допуснато обезпечение на иск по чл.45 от ЗЗД, предявен от Н. Д. П. против П. А. А. за присъждане на сумата 21 400 лв. – имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищеца от ответника вследствие извършено престъпление на 4.02.2024 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 527 гр. Ямбол, 29.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яна В. А.

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Калина Ив. С.ова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20252300500284 по описа за 2025 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на П. А. А. от гр.***, ответник по гр.д.№ 364/2025 г. по описа на ЯРС чрез адв.С. М. от АК Ямбол против определение рег.№ 1137/9.06.2025 г., постановено по това дело, с което съдът е допуснал обезпечение на предявения от Н. Д. П. иск с налагане на възбрана върху два недвижими имота. Иска се отмяна на обжалваното определение и издадената обезпечителна заповед като неправилни. Според жалбоподателя недвижимите имоти, предмет на обезпечението са неговото единствено жилище, което ги прави несеквестируеми. Имотите са обединени в един имот като единият от тях е празно дворно място, а другият е застроен с двуетажна вилна страда – еднофамилна. Независимо, че жалбоподателят не обитава възбранения вилен имот, а живее при родителите си, предвид възрастта си – на 35 години, което не го прави член на семейството съгласно ЗСПД, същият се счита застрашен да бъде изведен от жилището на родителите си, където живее във всеки един момент. При евентуално сбъдване на това обстоятелство, жалбоподателят би могъл да живее в единственото си жилище, което го прави несеквестируемо, т.е. то не може да бъде предмет на обезпечителни мерки.

В срока по чл.276 от ГПК отговор на частната жалба не е постъпил от насрещната страна.

Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател, както и с делото на ЯРС, приема за установено следното:

Гр.д. № 364/2025 г. по описа на ЯРС е образувано по искова молба на Н. Д. П. против П. А. А., с която е предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане на сумата 21 400 лв. – имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищеца от ответника вследствие извършено престъпление на 4.02.2024 г., за което А. е признат за виновен и му е наложено наказание с влязъл в сила съдебен акт. Като доказателство към исковата молба е представен препис на протокол № 244/28.11.2024 г. от проведено с.з. по НОХД № 1055/2024 г. по описа на ЯРС, в което е одобрено от съда споразумение, по което А. е признат за виновен в извършване на три деяния – нанасяне на две леки телесни повреди и закана с убийство по отношение на ищеца П. и увреждане на негово имущество. Представени са писмени доказателства – медицински документи за причинените на ищеца увреждания, както и такива за стойността на увреденото негово имущество.

1

В хода на производството, ищецът е поискал допускане на обезпечение на предявения иск като е изложил опасения, че ответникът ще направи необходимото да се разпореди с имуществото си и при осъдително решение ищецът не би могъл да се удовлетвори. При необходимост, ищецът е изразил готовност да внесе гаранция.

С атакуваното определение рег. № 1137/09.06.2025 г. ЯРС е допуснал исканото обезпечение като е преценил, че са налице предпоставките за допускане на обезпечението по чл.391 от ГПК - предявеният иск е преценен за допустим, представените писмени доказателства за убедителни, а обезпечителната нужда налице, както и е подходяща обезпечителната мярка – възбрана на недвижими имоти. Гаранция не е определена от съда.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Въззивният съд намира, че ЯРС е допуснал обезпечение на предявения пред него иск от Н. Д. П. като се е съобразил с правилата за допускане на обезпечението визирани в чл.391 от ГПК. Съгласно ал.1 на тази разпоредба обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако: 1. Искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или 2. Бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Предпоставките за допускане на обезпечението са предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда. Преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства (чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК), а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД.

Т.е. законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал. 3 ГПК) – ТР № № 6/14.03.2014 г. по т.д. № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС.