Решение № 1230 от 01.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1230 гр. София, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Михаела Касабова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100510304 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 13399/01.08.2023 г., постановено по гр.д. № 20207/2023 г. на СРС, ГО, 66 състав, са отхвърлени предявените от Х. В. Г. ЕГН **********, срещу „Х. БДЖ“ ЕАД ЕИК ****, искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.

2 КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед № 5/09.02.2023 г., за незаконно и за възстановяване на предишната работа - на длъжност Директор на поделение Почивна дейност при „Х. БДЖ“ ЕАД с код НКПД 11206006.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Х. В. Г.. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди се, че няма пречка да се ползва бизнес план на предходен управител, но само когато този план бъде изрично приет от новия управител, което не се установява по делото. Поддържа се, че по делото не се установило наличието на конкретна бизнес задача или програма, което води незаконност на извършеното уволнение и налага отмяната му. Във въззивната жалба се сочи, че липсвало изискуемо вписване в ТР на договор № ВД-4/06.01.2023 г. за възлагане управлението на дружеството. Поддържа се, че от показанията на свид. Т. се установило, че ищецът е бил на преглед в болница „Света Анна София“ на 14.02.2023 г. в 8.00 часа, като това се установявало и от представените писмени доказателства, установяващи датата и часа на посещение на лечебното 1 заведение. Въззивникът сочи, че не е получавал нито предизвестие, нито заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение. Отделно навежда, че към 14.02.2023 г. е бил в отпуск по болест, като съгласно чл.335,ал.2, т.1 КТ прекратяването настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а заповедта има само констативен характер. Сочи, че наличието на болничен лист за временна неработоспособност към датата на връчването на заповедта се отразява единствено на датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писмено изявление до адресата. Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени, като бъдат присъдени и сторените разноски.

Въззиваемият „Х. БДЖ“ ЕАД е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Поддържа се, че предпоставката на чл.328,ал.2, изр.2 КТ не изисква започнато изпълнение по сключения договор за управление да се свързва задължително с изпълнението на конкретен бизнес план или бизнес програма. Твърди се, че такова условие не се съдържа в закона и не може да се изведе по тълкувателен план, като с договор за възлагане на управлението от 10.01.2023 г. , сключен между „Х. БДЖ“ ЕАД, чрез председателя на съвета на директорите на дружество, управлението на дружеството е възложено на А.А.. Въззивникът поддържа, че промените са надлежно вписани в ТР, а отделно от това в самия договор е предвидено да изпълнява бизнес задача съобразно бизнес програма на дружеството за периода 2021 г. – 2023 г. Навежда, че длъжността на ищеца била ръководна, а заповедта била връчена на 14.02.2023 г. в 08,20 часа при отказа на ищеца да се подпише. Моли се потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

2

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Х. В. Г., извършено със заповед № 5/09.02.2023 г., и за възстановяване на предишната работа - на длъжност „Директор на поделение Почивна дейност при „Х. БДЖ“ ЕАД“ с код НКПД 11206006. Ищецът в исковата молба твърди, че на 31.05.2017 г. е сключил трудов договор с ответника, по силата на който е назначен на длъжност Директор на поделение Почивна дейност при „Х. БДЖ“ ЕАД с код НКПД 11206006, като е постъпил на работа. Сочи в уточнителна молба от 04.05.2023 г., че е полагал труд в София, въпреки че живее в гр. Добринище. В периода 02.12.2022 г. – 20.03.2023 г. бил в отпуск по болест, когато получил по пощата препоръчано писмо, в което се сочело, че следва да попълни обходен лист.

Ищецът бил уведомен устно, че договорът му е прекратен поради сключен нов договор за възлагане на управлението. Сочи, че заповед за уволнение ищецът не е получавал, но предполага, че ако има такава, то тя ще е от дата 15.02.2023 г. – 21.03.2023 г. Когато се завърнал на работа на 21.03.2023 г. получил трудовата си книжка, в която е посочено като основание за уволнение чл. 328, ал. 2 КТ. Твърди, че трудовото му правоотношение е прекратено и претендира уволнението да бъде отменено като незаконосъобразно поради: прекратяване на правоотношението докато ищецът е бил в отпуск и поради липса на нов бизнес план на ответника. Моли да бъде възстановен на длъжността “Директор на поделение Почивна дейност при „Х. БДЖ“ ЕАД с код НКПД 11206006.

За законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ в тежест на работодателя е да докаже фактите, включени във фактическия състав на уволнителното основание, а именно сключен договор за управление на предприятие по смисъла на Търговския закон, ищецът да е служител от ръководството на предприятието, прекратяването на трудовото правоотношение да е извършено в рамките на 9 месеца от началото на изпълнението на договора за възлагане на управлението.

Същевременно съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение, или надлежното му упражняване (в този смисъл решение № 665/1.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. IV г. о.; решение № 555/9.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. IV г. о., решение № 149/13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. IV г. о., решение № 290/11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011. IV г. о.; решение № 459/27.10.2011 г. по гр. д. № 1532/2010 г. IV г. о. на ВКС).

Между страните не се спори, че страните са били обвързани от трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор № 8/31.05.2017 г. г., по силата на които ищецът бил назначен на длъжност Директор на поделение Почивна дейност при „Х. БДЖ“ ЕАД с код НКПД 11206006.

3

Не е спорно също така, че заеманата от ищец длъжност е била ръководна. Кои лица се включват в ръководството на предприятието определя §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КТ - това са ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). Понятието "ръководна длъжност" е изяснено в константната практика на ВКС /решение № 15 от 2.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2016 г., IV г. о., ГК. - решение № 442/08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г., III г. о., решение № 111/12.03.2012 г. по гр. д. № 726/2011 г., IV г. о., решение № 388/06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г., III г. о. на ВКС и др./ като е прието, че в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес. Характерът на длъжността като ръководна се определя не от нейното наименование, а съдържанието на трудовите функции по длъжностната характеристика. Служители от "ръководството на предприятието" по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ вр. § 1, т. 3 от ДР на КТ са служители, от чиято трудова функция пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, с оглед постигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя.

В конкретния случай от приложената длъжностна характеристика /л. 4/ безспорно се установява, че функцията на заеманата от ищеца длъжност е била ръководна - основните трудови задължения включват да организира и ръководи дейността на поделението, да представя концепции за развитие, да дава отчети, да ръководи и контролира цялостния процес в Поделението /тоест на самостоятелно обособено звено/, като изпълнява бизнес плана на поделението, като директорът на поделение Почивна дейност при „Х. БДЖ“ ЕАД е подчинен пряко на изпълнителния директор.

Пред първоинстанционния съд е представен договор № ВД-4/06.01.2023 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала, с който министърът на транспорта (упражняващ правата на държавата спрямо публичното предприятие – ответник) е възложил управлението на А.А. – член на Съвета на директорите на ответното дружество, на осн. чл. 52, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, управлението и представителството на дружеството. По силата на този договор на А.А. се възлага да управлява дружеството, като се задължава да представи парична гаранция по чл. 54, ал.

3 от Правилника /чл. 8 от договора/, а възнаграждението е уговорено като зависещо от финансовите резултати на дружеството /чл. 7 от договора, който препраща към чл. 56 от Правилника/.

Съгласно чл. 244, ал. 7 ТЗ отношенията между дружеството и изпълнителен член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството 4 чрез председателя на съвета на директорите. Съгласно чл. 54, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, в договора за управление или за контрол се определят като задължителни реквизити, както следва: правата и задълженията на страните, размерът на възнаграждението и начинът на плащането му, отговорността на страните при неизпълнение на договора, основанията за прекратяване на договора, размерът на паричната гаранция, но не по-малко от 3-месечното им брутно възнаграждение, която те дават за своето управление, взаимоотношенията между страните в периода от прекратяване на договора до заличаване на името на освободения член на орган за управление или контрол в Търговския регистър. В случая е сключен такъв договор – от 10.01.2023 г., между новия изпълнителен директор А.А. и Председателя на Съвета на директорите. Договорът е писмен и съдържа всички необходими според ТЗ и Правилника реквизити. Съгл. чл. 1, ал. 1 от него на А.А. се възлага да представлява дружеството като Изпълнителен член/Изпълнителен директор, като изпълнява следната бизнес –задача: достигане на обемните показатели и количествените стойности на дружеството, заложени в бюджета, в бизнес-програмата на ответника за 2021 г- 2023 г., приета от Съвета на директорите с протокол № 104/28.02.2022 г..

Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, новият изпълнителен директор А.А. следва да започне на изпълнението на договора на 10.01.2023 г.

Настоящият въззивен състав намира наведения довод от въззивника за липса на вписване на договора за възлагане на управлението в Търговския регистър за неоснователно. Такъв довод, обуславящ твърдение за незаконосъобразност на извършеното уволнение, изобщо не е посочен в подадената искова молба, поради което и по изложените по-горе съображения не може да бъде основание за отмяна на извършеното уволнение. На следващо място, вписването на Търговския регистър няма конститутивно действие по отношение сключения договор – същият обвързва страните по него от датата на подписването му /от влизането му в сила/.