Решение № 1847 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1847 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100512109 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 20142564 от 21.07.2025 г., постановено по гр. дело № 60701/2019 г. по описа на СРС, 148 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу П. С. И. осъдителни искове с правно основание с чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 291,35 лв. до пълния предявен размер от 3062,98 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2015 г. до 31.08.2016 г. до имот на адрес: гр. София, ж.к. ****, за разликата над уважения размер от 36,87 лв. до пълния предявен размер от 567,49 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия за период от 15.09.2016 г. до 14.09.2017 г., както и за разликата над сумата от 7,36 лв. до пълния предявен размер от 15,64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2015 г. до 31.08.2016 г.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, доколкото към исковата молба бил приложен списък на етажните собственици, подписан от ответницата, в който за процесния имот били посочени 4 лица като брой ползватели.

1

Въззивникът поддържа, че съобразно заключението на СТЕ сумите за топлинна енергия са били начислявани съобразно изискванията на действащата нормативна уредба, поради което дори при съобразяване на погасения по давност период в останалата част претенциите е следвало да бъдат изцяло уважени. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в посочената част.

Въззиваемата П. С. И., представлявана от назначения особен представител адв. П.Ч., не е подала отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на въззивника „Термокомплект“ ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото обаче е частично неправилно поради следните съображения:

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която П. С. И. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 291,35 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2017 г. до имот на адрес: гр. София, ж.к. ****, сумата от 36,87 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия за период от 15.09.2017 г. до 15.01.2019 г., както и сумата от 7,36 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2016 г. до 30.04.2017 г. Следователно, между страните към настоящия момент е налице сила на пресъдено нещо, че ответницата се явява потребител на топлинна енергия в процесния имот и задължено лице за плащане на стойността й по силата на съществуващо валидно облигационно правоотношение с топлопреносното предприятие по договор за продажба на топлинна енергия, като с оглед отхвърлителната част на първоинстанционното решение и обхвата на въззивна проверка, спорно на настоящия етап 2 от производството се явява обстоятелството какъв е дължимият размер на потребената топлинна енергия от ответницата през процесните претендирани периоди.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.

Несъмнено е, че през исковия период на ответницата е била начислявана топлинна енергия само за сградна инсталация (в имота не е имало монтирани радиатори и не е начислявана енергия за отопление), както и за топла вода на брой обитатели – за 4 броя лица, при норма за 1 брой потребител по 140 л. дневно, поради липса на узаконен водомер – на основание чл.

69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм., но действаща към процесния период). Възможността за служебно начисляване на сумите за топлинна енергия представлява изключение от установения в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 144 ЗЕ и в чл. 141 ЗЕ принцип за заплащане на реално доставената и потребена топлинна енергия, определена въз основа на отчетените единици от средства за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, както и на реално изразходваните количества гореща вода, определени по данните, отчетени от водомерите. Това изключение следва от цитираните разпоредби на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от отменената Наредба за топлоснабдяването, приложима към релевантния период, според която на клиентите, които не са монтирали индивидуални водомери за топла вода в имота си, количеството топлинна енергия се разпределя не въз основа на изразходваните от тях количества гореща вода (поради липса на обективна възможност тези количества да бъдат отчетени), а при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие.

Следователно, при неизпълнено задължение на клиента да монтира годни водомери за топла вода в жилището си е предвиден нормативно установен механизъм, който изключва принципа на реално потребление и който е приложим при наличието на законовите предпоставките за това. Според настоящия съдебен състав в случая са налице условията за прилагане на посочения нормативен механизъм за изчисление на дължимите суми за доставена топлинна енергия, като същите следва да бъдат изчислени на база за 4 лица обитатели предвид наличните по делото данни за това – в приложения към исковата молба списък на живущите в ж.к. ****, към протокол от ОС на ЕС от 13.10.2003 г. (л. 15 от делото на СРС) е посочено, че в ап. 67, с абонатен № 152437 и абонат П. С. И. са живущи 4 лица.

Документът е подписан от ответницата и не е оспорен от нея в хода на процеса, като назначеният особен представител не е релевирал конкретно възражение в тази насока, оспорващо посочения брой лица, на база на които е начислявано количеството потребена топлинна енергия за топла вода в имота. Ето защо, възраженията на въззивника в този смисъл са основателни, като присъждайки суми на база за 1 обитател, първоинстанционният съд е постановил необосновано решение, несъответстващо на приетите по делото и неоспорени писмени доказателства.

Видно от изводите на СТЕ, за периода 01.10.2015 г. – 30.04.2016 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 912,78 лв., a за периода 3

01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 1347,48 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.

Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

В настоящия случай се установява, че след извършване на изравняване и съобразно изчисляването на битово горещо водоснабдяване за двата отоплителни сезона „на база“ за 4 лица на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за топлоснабдяването поради липса на узаконени водомери в жилището, стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода м. 10.2015 г. – м. 04.2016 г. е в размер на 853,09 лв. (след приспадане на сумата за връщане на потребителя в размер на 59,69 лв.), а за периода м. 05.2016 г. – м. 04.2017 г. е в размер на 1548,86 лв. (след добавяне на сумата за доплащане от потребителя в размер на 201,38 лв.), т.е. общо сумата за потребена топлинна енергия в имота за двата отчетни периода е в размер на 2401,95 лв. Според приетото и неоспорено заключение на СТЕ, в претендираната главница от 3062,98 лв. е включена и сума за предходен период от м. 05.2015 г. до м. 09.2015 г., която обаче не е част от заявената искова претенция, поради което за разликата над установения размер на вземанията за процесния период от 2401,95 лв. искът за главница е изначално неоснователен. Настоящият въззивен състав споделя доводите на първоинстанционния съд относно приложението на погасителната давност съобразно своевременно наведеното от ответника възражение в този смисъл, като при прилагане на уговорения в Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД срок за плащане на месечните задължения е видно, че погасени по давност са вземанията на ищеца за периода от м. 10.2015 г. до м. 08.2016 г. включително.

Следователно, исковете се явяват основателни за стойността на потребена топлинна енергия за периода от м. 09.2016 г. до м. 04.2017 г. за целия начислен размер „на база“ за 4 лица – сумата от 1136,75 лв., видно от заключението на СТЕ и след приспадане на прогнозно начислените суми за погасената по давност част от отчетния период (м. 05.2016 г. – м.

08.2016 г.) и съобразяване на резултата от изравнителната сметка (за доплащане от потребителя). За тази сума главният иск следва да бъде уважен, т.е. след съобразяване на вече присъдената от СРС главница от 291,35 лв. на ищеца следва да бъде присъдена сумата 4 от още 845,40 лв. Съответно следва да бъде доприсъдена и дължимата върху увеличения размер на главницата лихва за забава – сумата от общо 143,85 лв. за периода 15.09.2017 г. – 15.01.2019 г., като след съобразяване на вече присъдената от СРС мораторна лихва от 36,87 лв. на ищеца следва да бъде присъдена сумата от още 106,98 лв.